Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Лицемерието на сегашната пенсионна система

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Може би най-завладяващият аргумент в защита на разходо-покривния модел на пенсионно осигуряване е т. нар. "солидарност" в обществото. Според преобладаващото разбиране това е система, при която "имащите" плащат повече, за да осигурят и "нямащите". Възприетата мъдрост се резюмира в твърдението, че начинът, по който се преразпределят парите в НОИ (а и в повечето пенсионни фондове в страните от ЕС), облагодетелства хората с ниски доходи за сметка на тези с по-високи.

Всъщност обаче, в много случаи сегашната система на пенсионно осигуряване предполага солидарност (финансиране) от страна на "бедните" към "средната класа". Как става това?

Особени тайни няма, просто нещата трябва да се преценят с известна доза здрав смисъл.

1/ Колкото по-малко учи човек, толкова по-рано започва да работи. Съответно - по-рано започва да плаща вноски в НОИ.

Най-често хората с основно и средно образование започват да работят на 18-20 години (а понякога - на 16 ). Тези, които продължават образованието си в университет, особено когато защитават дисертация или дори преминават през поредица от следдипломни квалификации, започват постоянна работа (и съответно плащат осигуровки) на не по-рано от 23-25 години. Тези пет години повече означават, че относително необразованите, които - разбираемо - имат по-нискодоходна работа, плащат по-дълго време от останалите.

2/ Същата група работещи обикновено има много по-малка информираност за всички "ползи", които предоставя държавното осигуряване. Следователно те по-рядко намират начин да се облагодетелстват. Освен това, точно те обикновено са лесно заменими в професионално отношение, тъй като най-често извършват нискоквалифицирани услуги. Затова те трудно могат да поставят условия на работодателите, свързани с осигурителни облаги.

Накрая, когато се пенсионират, те имат най-малък шанс да забележат грешки и пропуски при определянето на размера на пенсията, и имат минимален достъп до правна помощ заради ниския си доход, спестявания, образование и социални контакти. Накратко, те могат да се измамят или да бъдат измамени най-лесно.

3/ Бедните и необразованите живеят по-кратко. Заможните и образованите имат достъп до по-добро здравеопазване. Професиите на тези последните обикновено са по-малко опасни за здравето и предполагат повече време за отпуска и почивки.

Получава се следното - един човек от първата група започва да работи на 18, плаща 45 години и относително скоро след това умира, получавал пенсия една, две или няколко години. Един човек от втората група започва да работи на 25, плаща 38 години, и след това живее още 15 години, получавайки пенсия.

Това е стилизиран пример; може да има различни случаи. Например такива, когато някой плаща 40 години и умира, без да получи и лев пенсия. Защото системата е солидарна. Вероятността това да се случи на "бедния" е по-голяма. Всяка подробна проверка в демографската статистика и плащанията на НОИ биха показали, че това е закономерност.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!