Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Либерализиране на пазара с нови държавни помощи

Автор: Калоян Стайков / 13.05.2016
Оцени тази статия:

От няколко години процесът на либерализиране на пазара на електроенергия в България наподобява преследване на надуваема топка в басейн – аха да я хванеш и тя се отдалечава още малко. Така например, след като Комисията за енергийно и водно регулиране намали сериозно количествата електроенергия, които НЕК изкупува от ТЕЦ „Марица Изток 2”, се оказа, че централата е неспособна да работи при пазарни условия. Това се вижда от финансовите ѝ резултати за 2015 г., когато компанията регистрира двойно по-голяма загуба преди данъци – 79 млн. лв., в сравнение с предходната година.

Докато причините за лошия финансов резултат за миналата година се крият изцяло в разходната част на компанията, то за първото тримесечие на 2016 г. проблеми вече има и при приходите. През 2015 г. разходите на компанията се увеличават с около 61 млн. лв. на годишна база, което се дължи почти изцяло на по-високи разходи за вноската във Фонд „Сигурност на електроенергийната система”[1] (увеличение от близо 15 млн. лв.) и за покупка на емисии на парникови газове (увеличение с 92,8 млн. лв.).

През първото тримесечие на 2016 г. тези разходни пера продължават да тежат на финансовия резултат на компанията, но към тях се присъединяват и по-ниски приходи. Последното се дължи на спад на приходите от продадена електроенергия и разполагаема мощност на НЕК с 10,5 млн. лв. и на липса на приходи от студен резерв[2] – спад от 1 млн. лв. Постъпленията от останалите приходоизточници на централата остават почти непроменени, като към тях се добавят и 5,3 млн. лв. приходи от продажба на електроенергия на електроенергийната борса, които обаче не могат да компенсират загубените регулирани приходи.   

Централата не успява да се класира на търговете за студен резерв на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), тъй като регулираната ѝ цена за разполагаемост е около 2,5 пъти по-висока от максимално допустимата цена за тези търгове. За да се разреши този пазарен проблем[3] в началото на март е предложена поправка в Закона за енергетиката, която предвижда  ЕСО да резервира допълнителни мощности за студен резерв, за да се предотвратят аварии. А допълнителните разходи, свързани с това, няма да се признават за регулаторни цели и няма да повлияят на крайните цени на електроенергията. Иначе казано, това представлява елегантен и законов начин за прехвърляне на средства от ЕСО към ТЕЦ Марица Изток 2 с цел финансовото й подпомагане.

По-късно през март последва и друго „логично решение”, което цели намаляване на финансовите разходи на компанията и привидно подобряване на финансовите му показатели.  По-конкретно, задължения на Марица Изток 2 към Българския енергиен холдинг (който е собственик на централата) в размер на 49,5 млн. лв. бяха превърнати в капитал. Увеличението на капитала представлява главница по дълг, отпуснат през 2013 г. за покриване на "диспропропорциите в паричните потоци на ТЕЦ". С други думи, отпуснат е заем с цел ликвидна подкрепа, който не може да бъде върнат заради нови загуби и е „преквалифициран” като капитал.

Като счетоводна операция това е напълно нормално действие. Проблемът се крие в това, че държавата, в лицето на държавния холдинг,  продължава да налива средства в губещо предприятие. Дали това се прави под формата на кредити или на увеличаване на капитала, оказва се, е от малко значение, защото кредитите реално не се връщат и се превръщат в увеличен капитал. В същото време секторът започва да работи във все по-свободен режим – при повече прозрачност и конкуренция, която води до по-лоши финансови резултати за компанията.

Накратко – пазарът се отваря, компанията не може да работи в пазарни условия и се нуждае от допълнителни приходи от принципала ѝ – БЕХ, т.е. Министерството на енергетиката и данъкоплатците. За целта се пишат закони, които да гарантират финансовата ѝ стабилност и се правят счетоводни операции, които да прикрият  факта, че компанията продължава да трупа загуби и е неспособна да обслужва дълговете си. А идеята на либерализирането на пазара е точно обратната – конкуренция и повишаване на ефективността. Ако ТЕЦ Марица Изток 2 не може да издържи на пазарния тест, следва да бъде приватизирана и/или затворена (като всяка хронично губеща компания), а не да продължава работата си на държавна издръжка и при индивидуално непазарни условия.

 


[1] Фондът е създаден с началото на новия ценови период за покриване на разходите на НЕК, свързани с изкупуването на електроенергия по преференциални цени и производителите на електроенергия са задължения да внасят 5% от приходите си в него

[2] Приходите от студен резерв намаляват от: 2014 г. - 17,7 млн. лв.; 2015 г. – 5,9 млн. лв.; януари-март 2016 г. – 0 лв.

[3] В анализ на Европейската комисия от май 2013 г. (стр. 12, т. 3) се препоръчва преразглеждане на досегашните практики за определяне на необходимостта от студен резерв и провеждане на прозрачни тръжни процедури за разпределянето му, за да се повиши ефективността в системата