Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Либерализация като най-добрия изход от кризата: урокът на Швеция

Автор: Адриан Николов* / 14.12.2012
Оцени тази статия:

Обикновено за северноевропейските държави се мисли като за символ на успеха на модерния социалдемократически политически и икономически модел. Характерни за тях са безплатното образование и здравеопазване, високата степен на социална защита. Това обаче неизбежно се случва с цената на висока данъчна тежест, достигаща над 50% от БВП. До началото на кризата проблемите, които неизбежно застрашават икономиките, поддържащи високи данъчни нива, не се разглеждаха като заплаха от мощните северни държави, които следователно не предприемаха стъпки в посока либерализация и пропазарна реформа.

В периода на криза Швеция се оказа изправена пред сериозни икономически проблеми. В най-тежката за страната година – 2009г., БВП спадна с над 6%, а безработицата достигна почти 9%, неочаквано висок за страната процент. Индустриалното производство се сви с над 20%, а обемът на международната търговия – с близо 25%. Иначе казано страната показа всички характеристики на икономическа криза. През 2010г. обаче всички негативни тенденции се обръщат, а показателите се възстановяват на нивата си отпреди 2008г., като някои от тях и ги надминават. Причината за бързото измъкване на страната от кризата е еднозначна: докато повечето европейски държави вдигат данъчната тежест и държавните разходи в опит да „спасяват“ икономиките си, дясноцентристкото шведско управление направи постепенен завой към либерализация и пазарна дерегулация. Ключовите предприети мерки са няколко:

1/ Намаляване на общата данъчна тежест – до 2010г. общата данъчна тежест е спаднала от 49% на 46%[1], като тук от особено значение е намаляването на корпоративния данък на 26% и въвеждането на редица възможности за неговото допълнително намаляване (например прехвърляне на печалби и предварително данъчно планиране). Данъкът върху дохода пък е намален от 18% на 15.

Източник: Евростат, ОИСР 

2/ Промяна на модела на социална защита при безработица чрез съкращаване на периода на изплащане на обезщетения и намаляване стойността на самите обезщетения. Въведената в края на 2009г. нова политика обвързва този тип социална защита с програми за преквалификация и временна заетост. В резултат безработицата започва постепенно да намалява от 2010г. насам.

Източник: Евростат; * данните за 2012г. са прогнозни

 

1/ Увеличаване на бюджетната дисциплина – консервативна монетарна политика, обвързана с контрол на инфлацията. Заложените дългосрочни лихвени проценти за 2012 г. са сведени под 3%, бюджетен дефицит на практика няма (за 2012г. се планира минимален излишък от 0,7%); а държавният дълг трябва да спадне под 35% в края на 2012г. По тези показатели Швеция се издига на едно от първите места в ЕС в рамките на няколко години.

2/ Намаляване на публичните разходи за здравеопазване, образование и пенсионно осигуряване, комбинирано с увеличаване на личното/пожелателно участие на гражданите в частните здравни/пенсионни фондове.

3/ Децентрализация на публичните разходи: докато през 2008 едва 11% от публичните разходи се преразпределят от общините, то през 2010 вече са 16%. Предложени мерки включват и увеличаване на дяла на местните данъци и такси при образуване на бюджетите на общините.

Интересното тук е, че не става дума за радикални мерки; относително малки изменения в икономическата политика водят до обръщане на негативните тенденции на кризата и връщат Швеция на пътя на устойчивия растеж. Или, по думите на министъра на икономиката Андерс Борг: „Вижте Испания, Португалия или Великобритания: техните правителства одобриха големи временни стимули. Днес виждаме, че много малка част от тези стимули достигнаха до реалната икономика; за сметка на това, те натрупаха дълг (…) Вижте Швеция след намаляването на данъците – днес тя е най-бързо растящата икономика в Европа.“

 


[1] Според последните данни на Европейската комисия, доклад „Taxation trends in the European Union“; данни за 2012г. не са достъпни

* Авторът е стажант в ИПИ.