Либерализация на пазара на труда в ЕС – мит или реалност

Европейският съюз (ЕС) в институционално отношение е изграден най-общо върху три така наречени стълба:

•  Европейски общности (European Communities – EC)

•  Обща външна политика и политика на сигурност ( Common Foreign and Security Policy – CFSP )

•  Полицейско и юридическо сътрудничество по въпроси на вътрешната сигурност ( Police and Judicial Co-operation in Criminal Matters – PJCC )

Основен градивен елемент на първия стълб, този на Европейските общности, е институцията на единен пазар – свободно движение на четирите основни фактора на производство: стоки, услуги, капитал и работна сила. Идеята за пазарна алокация на ресурсите, следователно не е нова, по-скоро обратното – основен принцип при изграждането и разширяването на Европейския съюз. Нейното осъществяване на практика задължително преминава през либерализация на всички национални пазари, в смисъл на премахване на ограниченията пред ненационалните стоки, услуги, капитали и работници.

В рамките на ЕС придвижването на първите три типа производствени фактори, според това къде са относително по-необходими, съответно по-добре заплатени (цени, лихви) е до голяма степен гарантирано (1). Въпреки неоспоримия факт, че най-голяма полза от даден ресурс има, когато използването му носи най-голяма нетна печалба, пазарът на труда в повечето стари европейски членки остава затворен или много трудно достъпен, както за работници от трети страни, така и за такива, идващи от новоприсъединилите се държави.

Преди последната вълна на разширяване през 2004 г. 12 от общо 15-те страни членки (изключенията са Великобритания, Ирландия и Швеция) налагат на новоприсъединяващите се държави ограничителни споразумения, с които блокират свободното придвижване на работна сила към своите територии. С изключение на Испания и Финландия всички останали 10 страни, наложили такива преходни споразумения, възнамеряват да ги запазят до 2009 г.

Според публикуван в края на седмицата доклад на Европейската комисия (ЕК), оценяващ ограниченията на пазара на труда и икономическата ефективност на страните членки, миграцията на работници от новите към старите ЕС-държави има положителен ефект върху икономиките на последните. Казано обратно, всяко ограничаване на тази миграция ще отслаби положителните ефекти и засили негативните тенденции на трудовия пазар в стара Европа.

Следващата таблица е потвърждение на тези заключения.

Таблица 1: Процентна  нарастване на БВП (по постоянни цени)

Източник: Евростат (2)

Великобритания, Ирландия и Швеция са трите държави, които при приемането на новите страни членки не предвиждат преходни споразумения, с които да затворят напълно или частично националния си трудов пазар. Съответно точно тези страни, както показва таблицата, имат много по-висок прираст на БВП от средното ниво за стара Европа (разликата на практика е още по-голяма, тъй като те също са включени в изчисляването на ЕС-15 и “дърпат” процента нагоре) (3).

Процентът за САЩ е даден само като ориентир. Годишният прираст на БВП в Америка едва ли би бил два и над два пъти по-висок от този в ЕС ако например един учител или градинар от Тексас при получаване на по-добро предложение за работа в Калифорния не може да отиде, защото щатът Калифорния е наложил ограничения на пазара на труда, които не допускат работници от други щати.

Или градската управа например на Сакраменто (4) забранява полагането на труд от хора, които не са родени там.

Ако такива неща реално се случваха, Америка нямаше да бъде Америка и Калифорния нямаше да бъде Калифорния.

––––––––-

(1) Съществуват разбира се много практики и инструменти, които отдалечават и тези пазари от идеала за пазарна алокация – например субсидиране на селскостопанска продукция, вносни, износни квоти за някои промишлени изделия.

(2) http://epp.eurostat.cec.eu.int/portal/page?_pageid=1996,39140985&_dad=portal&_schema=PORTAL&screen=detailref&language=en&product=Yearlies_new_economy&root=Yearlies_new_economy/B/B1/B11/eb012

(3) Разбира се това едва ли е единствената причина, тъй като много фактори влияят върху равнището на БВП

(4) Столицата на Калифорния