Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Лек опит да изгонят лошите от пазара *

Автор: Светла Костадинова / 31.08.2007
Оцени тази статия:

Идеята на икономическото министерство да се обявяват цени на определени стоки, които да ориентират производителите и потребителите изглежда странна поради няколко причини.

Основната е погрешното разбиране за цените. Има два подхода за формиране на цените. Единият е да се калкулират най-вече направените производствени разходи - разходите за труд, материали и т.н. Явно това е възприетото схващане на министерството и същото стои в основата на исканията на всички производители, които през годината се оплакват от ниски изкупни цени като настояват за държавна намеса. Истината е, че потребителят не се интересува какви са били разходите на производителя, а каква е ползата за него и колко е склонен да плати за стоката.

Именно това е другият поглед към цените - каква полза ще донесе стоката ако тя се потреби от гледна точка на потребителя и до колко ограничени са ресурсите, вложени в производството й от гледна точка на производителите. Все пак, не трябва да забравяме, че производителят произвежда домати защото те имат някаква цена, а не обратното – доматите имат определена цена, защото са произвеждани от някой.

В нормална ситуация на свободен пазар потенциалният производител на домати (1) проучва пазара и основните участници на него; (2) установява, че доматите се търсят на определена цена; (3) оценява способността си да произведе дадено количество домати с определени разходи (вкл. и вземането на кредит, застраховка и др.); (4) допуска, че след известен период (когато е готова реколтата) ще успее да продаде продукцията на предположена от него цена, която ще покрие направените разходи и ще му донесе печалба, и (5) чак тогава взема решение да произвежда.

Ако прогнозите му са правилни той ще реализира продукцията си с печалба. Ако цената е паднала, то може да са надява тя поне да покрие разходите за производството като след това или ще се опита да намали разходите, или просто ще излезе от бизнеса. Има и трети вариант, в който цената е толкова ниска, че приходите не стигат за покриване дори и на направените разходи – тогава е видно, че или разходите са били много високи (лошо време например или просто ниска ефективност), или много производители са имали сходни очаквания и са произвели повече от търсенето на пазара в определен момент. Забележете, че във всички описани етапи държавата не присъства с определяне на цени, количества и квоти, нито пък със субсидии.

Сега да се върнем на настоящото положение в България. Поне на два етапа в този предприемачески процес държавата се намесва с отрицателни последици - като ограничава броя на участниците на пазара, и като определя минимални/максимални/пределни и всякакви други видове цени. В допълнение, чрез субсидиите се опорочава един от най-важните ефекти на пазара – да „наказва“ неефективните производители като ги насочва към други дейности и да насърчава тези, които имат идеи за оптимизиране на производството и въвеждане на нови технологии. Субсидиите позволяват на редица стопанства да продължат да съществуват без това да е необходимо за пазара. Според статистиката за 2005 г., разполагаемият годишен доход на човек в земеделско домакинство е 3 192 лв., а 2 579 лв. е доходът на лице в средностатистическото домакинство или 613 лв. разлика в полза на земеделските домакинства. Едно от обясненията са субсидиите и регулирането на цените.

Не трябва да забравяме, че и субсидиите са власт в ръцете на политиците, които търсят поддръжници, но едновременно с това субсидираните гласоподаватели никога няма да подкрепят премахването им. В крайна сметка обаче субсидиите са пари, плащани от всички нас, а се разпределят по усмотрение на чиновници в полза на малка група производители.

Субсидиите, които се получават от селскостопанските производители всяка година нарастват. Например, за последните четири години (2003-2006), държавните субсидии за земеделските производители и премиите за тютюнопроизводителите надвишават половин милиард лева, без да включваме помощите за преодоляване на ефектите от сушата и наводненията.

Държавни разходи за подкрепа на селскостопанските производители

млн.лв.

2006

2005

2004

2003

Субсидии за земеделските производители

57.1

58.7

63.2

44

Премии за тютюнопроизводители

160.9

111

84.4

93

ОБЩО

218

169.7

147.6

137

Източник: Доклади за изпълнение на държавния бюджет за съответните години, Министерство на финансите

Ако се премахнат субсидиите няма причина производителите да не продължат дейността си безпроблемно. Те просто ще трябва да се приспособят и да се ориентират към други култури, които се търсят на пазара – български и международен. Резултатът ще е силно и по-иновативно селско стопанство по подобие на Нова Зеландия след 1984 година, когато се премахнати всички субсидии. Преди премахването им в страната е имало 30 вида субсидии, а противниците на либерализацията са твърдели, че повече от 8 000 стопанства ще фалират. Резултатите са точно обратните – около 1% от стопанствата приключват дейността си, цената на земеделската земя, която до тогава е нараствала заради субсидиите намалява драстично, растежът на сектор селско стопанство е по-висок от растежа на икономиката, производителността в сектора нараства средногодишно с 5.9% в последващите години, а повече от 80% от продукцията се изнася. Това и трябва да е насоката за реформа в България.

Третият проблем с идеята на министерство е нейното осъществяване. За да обявяваш цени е необходимо да имаш знание за тях във всеки един момент. Ако те се обявяват периодично през определен период, то едва ли биха имали някакъв ефект освен информативен със задна дата. Интересно е и кои ще са източниците на информация и до колко тя ще е релевантна. И в момента Държавната комисия по стоковите борси и тържища обявява в месечен бюлетин движението на цените на едро, формирани на стоковите тържища в България на основни хранителни стоки като месо, млечни произведения, алкохол, плодове и зеленчуци и по-добра информация едва ли може да се намери. Тоест, информация и сега има. Наличието на информация обаче само по себе си няма да накара производителите и търговците да продават на по-ниска цена (тази цел прозира в намеренията на министерството) ако търсенето е голямо, а предлагането недостатъчно.

Интересно е какъв резултат се цели. Ако е да се информират производителите – те и сега разполагат с нея, но пазарът е този който определя крайната цена. Ако ще се информират спекулантите – те и сега имат това знание, но очакванията им за бъдещата цена е това, което формира политиката им. Ако ще се информират търговците – те имат най-пряката връзка с пазара – потребителите. Ако ще се информират потребителите – те могат да реагират на цените чрез решението си да не купят определена стока или да я купят от друго място.

В заключение можем да кажем, че усилията за по-свободен пазар, по-конкуриращи се участници на него и потребители с голям избор не трябва да се превръщат в гонене на „лошите“, а трябва да се улесняват всички участници. Това е възможно единствено с премахване на всички субсидии и либерализиране на икономиката. Затова обаче се иска кураж да се каже НЕ на всички, които искат преференции, а това никак не е лесно за едно правителство. Лесно е обаче за потребителите да кажат НЕ на субсидирани стоки със съмнително качество и високи цени.

------

* За първи път статията е публикувана във вестник 24 часа на 28 август 2007 г.