Легенди за валутния курс

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

В редица публикации напоследък битува мнението, че фиксираният валутен курс е в основата на много от икономическите проблеми. Една от най-често описваните причинно-следствени връзки е, че фиксираният валутен курс ограничава възможностите за износ и намалява конкурентноспособността на икономиката. Най-често за потвърждение на тази теза се използва отрицателното търговско салдо, като се посочва, че то всъщност се влошава заради фиксирания валутен курс. В този ред на мисли се извежда и крайният извод, че валутния борд е ограничително условие за икономиката и пречи на растежа. При правенето на такива анализи и оценки обаче, трябва да се имат в предвид поне следните условия:

1/ Обезценяването на валутата повишава постъпленията от износ само при висока еластичност на търсенето на националните продукти от нерезиденти. Не може да се каже, че това се отнася за българския износ. Но дори това да беше така, става въпрос за фактор, който стимулира износа в краткосрочен план. Непосредственият ефект от обезценяването на националната валута е, че цената на стоката, изразена в друга валута, намалява. Този ефект може да бъде определен като ценови. От друга страна обаче, приходите от единица износ намаляват, така че е необходимо експортираните количества да нараснат, за да бъдат достигнати първоначалните постъпления от износ (количествен ефект). В зависимост от това, кой от двата ефекта – ценови или количествен доминира като влияние, приходите от износ вследствие на обезценяването на валутата нарастват или спадат.

2/ И най-добрата монетарна политика не може да замени работещата икономика. Валутният борд и в частност фиксирания валутен курс са важен фактор за поддържане на макро икономическата стабилност в страната. Кризата през 1997 г. бе показателна за невъзможността за спазване на финансова дисциплина. Но сам по себе си валутният борд не представлява решение на проблемите на икономиката, а по-скоро ограничава възможностите за спекулиране с финансовата политика. Има сериозни основания да се съмняваме, че дефицитът по търговското салдо нараства в резултат на загуба на конкурентноспособност, което е следствие от фиксирания валутен курс. През последните две години около 90% от нарастването на импорта се дължи на увеличаване на вноса от ЕС, като най-вероятната причина за това е либерализирането на взаимната търговия.

3/ Подобряването на конкурентноспособоността в много по-голяма степен зависи от производителността, условията за бизнес, намаляването на държавната намеса в икономиката, отколкото от валутния курс (виж www.competitiveness.bg). През последните години на растеж българската икономиката е достигнала нивото на БВП от 1995 г., тоест четири години са били необходими за преодоляване на последствията от тежката криза през 1997 г. и възстановяване на пред-кризисните параметри. Въпросът е – не е ли съвсем реален рискът от ново дебалансиране на икономиката при евентуално „излизане“ от валутния съвет и преминаване към плаващ валутен курс?

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.