Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Към проектантите – повярвайте на пазара

Автор: Светла Костадинова / 09.01.2007
Оцени тази статия:

Малко остана за да бъдат премахнати някои от най-вредните изисквания и пречки пред упражняването на професията архитект и проектант и отново се появяват представители на гилдията, които с последни усилия може и да успеят да отложат промяната.

За какво става въпрос?

В парламента има внесени два законопроекта за изменение на закона.

Единият законопроект е внесен от депутат от НДСВ и предвижда да се премахнат минималните цени, но да се изготви методика за определяне на проектантските възнаграждения.

Другият проект е внесен от Министерски съвет и предвижда няколко промени, с които можем спокойно да кажем, че професията се либерализира в значителна степен и се предоставя възможност за навлизане на нови участници. Това от своя страна води до повече конкуренция, което пък означава по-високо качество и пазарно-определени цени. В това положение, потребителите ще са доволни и ще имат избор, а упражняващите професията ще имат възможност да се конкурират помежду си чрез опит, знание, иновативност и предприемчивост.

По-долу ще опишем кратко нашите аргументи в защита на предложените от Министерски съвет промени и се надяваме, че ще бъдат използвани при дебатите.

 

1. Премахват се минималните цени за заплащане труда на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране

На кратко негативните ефекти от наличието на минимални цени:

  • Минималните цени ограничават конкуренцията;

  • Минималните цени служат като “координация” между упражняващите професията и не позволяват индивидуален подход в зависимост от клиента и проекта;

  • Минималните цени са дискриминационни спрямо определени проектанти, които могат и са готови “легално” да работят на по-ниски;

  • Минималните цени оскъпяват определени проекти;

  • Минималните цени не насърчават въвеждането на нови технологии, допълнителната квалификация и предприемчивостта;

  • Минималните цени създават “сив” сегмент сред проектантите, които не искат да загубят правоспособността си, но са склонни да работят на по-ниски цени;

  • Минималните цени предоставят голяма власт в ръцете на Камарите, които фиксират тяхното равнище и могат да влияят чрез промяната им.

 

Абсурдност на защитниците на минималните цени

1. Минималните цени защитават обществения интерес – питаме се как точно се дефинира обществен интерес в този случай. Може би се има предвид, че така се гарантират качествени, добре изглеждащи сгради, но истината е, че цените сами по себе си няма как да гарантират това.

2. Минималните цени гарантират минимално качество – само по себе си това твърдение е много съмнително защото:

- Много е учудващо защо се предполага, че точно ценовият контрол ще гарантира минимално качество, а не се разчита на други механизми – строителни стандарти, надзор върху строителството и др.

- Наличието на минимални цени въобще не означава, че ще има и минимално качество – нищо не пречи на упражняващите професията да правят компромиси с качеството за да максимизират печалбата си.

Минималните цени “носят информация” на потребители, които не могат лесно да преценят как вървят цените в бранша – тук въпросът е защо се твърди, че за тези услуги са необходими насоки при преценка кой проектант колко добър е и защо взима толкова, а за други “сложни” услуги и продукти няма наложени “ориентиращи” цени. Не трябва да забравяме, че бизнесът ползва преобладаващо услугите на проектантите (гражданите също ползват техните услуги, но делът им е малък). Тоест, повечето от ползвателите на тези услуги могат относително информирано да вземат решение кое проектантско бюро да изберат и по този начин въобще не е необходимо цените да служат като ориентир и определени регулации да се въвеждат, които обаче ще повлияят на всички потребители.

Разпределение на потребителите на професионални услуги в Европа (2004)

 

Счетоводни и свързани услуги

Архитектурни и свързани услуги

Бизнес

86%

72%

Обществен сектор

6%

15%

Домакинства

8%

13%

Източник:Евростат

Решението за да има информиран избор от всички потребители не трябва да е чрез минимални цени, а на достъпно място, например на Интернет страницата на Камарата, да се публикуват цени на услугите на различни проектанти. По този начин всеки ще може да прецени “как вървят” услугите без да има минимални цени с множество странични ефекти.

Премахват се пречките пред предоставянето на услуги от проектантски бюра и архитекти от страни на ЕС в България.

Това е изискване на ЕС във връзка със свободното движение на стоки и услуги и може да има единствено положителни ефекти. От една страна, чуждите проектанти ще имат по-лесен достъп до българския пазар, което може да се изрази в повишаване на качеството въобще на услугите поради по-голямата конкуренция, по-голям избор за потребителите, и възможност за българските проектанти и архитекти да работят в европейски фирми.

 

Премахва се ограничението за признаването на пълна проектантска правоспособност на (1) собствениците и служителите във фирми с предмет на дейност строителство, строително предприемачество и търговия с недвижими имоти, както и за (2) хора, които работят в държавна или общинска администрация на основен трудов договор

Изглежда тук ще има най-големи спорове при второ четене на промените. Основният аргумент, използван против това предложение за промяна от Камарите, е, че така “се прави опит да се узакони корупцията - ще се възползват държавните и общинските служители, които искат да съчетаят служебните си задължения, като насочват проектите към собствените си бюра, посочиха от камарите”. Това звучи абсурдно по няколко причини:

  • съществува механизъм за възлагане на обществени поръчки и ако има проблем, той е, че точно при него има корупция, а не защото определен държавен служител има пълна проектантска правоспособност;

  • и сега всеки, който е на държавна служба, може спокойно да “насочва работа” към определено бюро. Ограничението, че не е собственик, лесно се заобикаля. При ясни критерии на заданието и лесно достъпна информация, няма никакъв проблем, че държавен служител има правоспособност – тогава конкуренцията между проектантите ще реши кой да спечели.

От всичко казано можем да обобщим, че предложените промени в закона в проекта на МС трябва да бъдат подкрепени и да не се отлага повече либерализирането на пазара.