Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Към IT сектора: внимавайте какво си пожелавате

16.12.2006
Оцени тази статия:
Напоследък май става все по-модерно да си фермер в България. Поне в очите на широката публика и гилдиите на други сектори може да изглежда така. Tази седмица беше поискано своеобразно обяснение от министър Орешарски защо парите за селско стопанство са над 45% от общия бюджет на еврофондовете, а за информационните технологии – под 1%.

Контекст и предистория

Земеделието и селскостопанската политика бяха една от най-обсъжданите теми в последния кръг на Световната търговска организация в Хонконг, при дебатите за бюджета на ЕС в края на 2005 г., в България също - по повод предприсъединителните програми от ЕС и очакваните фондове след присъединяването ни. Над 1.5 милиарда евро до 2009 г. се предвижда да бъдат отпуснати за изостанали селски региони и за развитие на земеделието по линия на структурните и кохезионни фондове в страната. Неведнъж сме коментирали, че зад милиардите евро стои една голяма бюрократична машина, акумулиране на интереси, много правила и загуба на време и ресурси от страна на фермерите и като следствие малко ефективност. Средствата не се разпределят прозрачно, съответно Европейската сметна палата не е в състояние дори да завери счетоводните отчети на Европейската комисия. Но това не пречи да се изостря вниманието на различни групи именно към тези средства и да се насочват различни интереси. Не че има нещо лошо човек да е воден от личния си интерес, напротив, това е двигателят на пазарната икономика и предприемачеството. Но зависи къде е насочен интересът, каква е институционалната рамка и средата, в която той има възможност да се развива.

Има най-общо има два начина за трупане на богатство: създаване на добавена стойност чрез производство на стоки и услуги на пазара и преразпределение на вече създадена стойност. Субсидиите и интервенционните механизми на подпомагане от ЕС създават стимули за насочване на усилията към втория начин. Събитията в страната го потвърждават.

Еврофондове и за IT сектора

В писмо към министър Орешарски от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОРБ) се изтъква, че едва 1% от бъдещите еврофондове се предвиждат за развитие на информационното общество. Според асоциацията и други браншови организации, подписали се под писмото, България има сравнителни конкурентни предимства, потенциал за развитие и възможности за привличане на инвестиции в сектор Информационни и комуникационни технологии и тези потенциални възможности едва ли могат да бъдат реализирани без достъп до финансиране от европейските фондове след 2007 г.

Ако наистина има конкурентни предимства, секторът ще привлече достатъчно частни и чужди капитали и няма да има нужда от еврофондовете, за да се разгърне потенциалът му. От браншовите организации апелират към изразходване на по-голям дял от предвидения от държавния бюджет за субсидиране и подпомагане на IT бизнеса. Те изтъкват, че 46% от бюджета по фондовете от ЕС е предвиден за земеделие и селски райони.

Без да защитаваме никоя група, важно е да отбележим следното: за немалка част от земеделците фондовете са въпрос на оцеляване. Не защото фермерите са толкова неефективни и негъвкави на пазара, а защото се конкурират със силно субсидираните земеделски производители в Европа. А това изкривява цените и пазарните сигнали. Общата селскостопанска политика на ЕС налага допълнителни правила и ограничения, съобразяването с които води до преки парични разходи, изгубено време, пропуснати ползи. Да не говорим за европейските изисквания за качество и хигиена, хуманно отношение към животните и прочие. В такива условия печалбите в сектора са ниски и банките много трудно отпускат средства, въпреки кредитната експанзия. Това е един порочен кръг, защото еврофондовете и субсидиите в ЕС и протекционистичната търговска политика допълнително утежняват положението в сектора, заради редицата отрицателни ефекти, които ги съпътстват.

Въпросът е действително ли авторите на писмото искат подобно развитие на бизнеса в IT сектора? IT компаниите готови ли са да платят цената за повече субсидии - която е регулиране и интервенция на пазара? Разбира се, една малка част ще бъде облагодетелствана, но браншовите организации следва да защитават безпристрастно интересите на всички от бизнеса в сектора. Когато централната власт, била тя в лицето на правителството или на супердържавата ЕС, раздава субсидии и помощи, тя се чувства “длъжна” да се намесва на пазара, да регулира бизнеса.

Анализи и последици

Наскоро беше публикувано изследване в Националното бюро за икономически изследвания (1) (американски икономически изследователски център), в което се стига до заключението, че статистическа значима връзка между чуждестранната помощ и икономическия растеж няма. Анализът обхваща периода 1960-2000 г. в редица държави и разглежда всякакви възможни видове помощи – от храни до субсидии и средства, насочени към структурни реформи.

През 2003 г. списание Икономист публикува статия, в която се изказват съмнения по повод ползата от структурните фондове на ЕС. Цитира се висшестоящ гръцки държавен служител в Брюксел, според когото най-доброто, което може да направи Евросъюзът, е веднага да спре средствата за Гърция по структурните фондове. Защото това, което се получава на практика, е, че на бизнесмените, които се трудят на реалния пазар, се гледа с насмешка, тъй като условията позволяват да се печелят проекти по линия на ЕС с относително по-малки усилия. Следователно това, което правят еврофондовете, е да пренареждат приоритетите пред бизнеса и да изопачават пазарните сигнали.

Опитите да се “определи” в кой сектор и какъв дял от парите трябва да се разпределят и раздадат е предварително обречен на провал, дори да е лишен от всякакви интереси и политически пристрастия. Просто е невъзможно, нито по силата на логиката, още по-малко със средствата на икономически анализ да се разпределят ефективно парите по сектори. Подобно упражнение в най-добрия случай ще бъде базирано на следното:

  1. Исторически емпирични данни, които не отразяват бъдещото развитие и потенциал, възможни иновации и структурни промени на свободния пазар.

  2. Базиране на миналия опит на страни, които имат различна макроикономическа конюнктура, различни производствени практики и характеристики на факторите на производство.

  3. Оценяване на възможни ползи, които са неизмерими, защото съществува несигурност и голяма доза неопределеност в икономическите действия и предпочитания на хората.

Уповаването на опита на страни като Ирландия, Португалия, Гърция и Испания (които са най-големите нетни получатели на средства от ЕС), може само да ни подскаже, че най-голям успех имат страните, които не разчитат на еврофондовете, а провеждат макроикономически реформи. И това е единствената рецепта за дългосрочен растеж.

За да се поощрява развитието на IT сектора в зависимост от пазарните предпочитания и потенциал, е необходимо да се намалят регулациите в сектора. От 30.09.2005 г. е създадена Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, наследник на Агенция за развитие на съобщенията, информационните и комуникационните технологии . В ресора на новата агенция попадат следните три сектора: далекосъобщения, информационно общество, пощенска политика. Към момента агенцията не дава никакви признаци да е заработила, на Интернет страницата все още няма никаква информация, данни, документи, програми. Преди да се насочат усилията към разработване на оперативни програми за IT сектора (каквото е искането на организациите), трябва да се съгласуват усилията към икономически анализ на приеманите закони в сектора. Въпреки че задачата на агенцията е да провежда самостоятелна и независима политика, липсват каквито и да е изчисления на ползи и разходи и проучвания за промените в закона за далекосъобщенията, с който кабелните оператори бяха задължени да прокарват кабелите под земята. А едва преди седмици беше удължен и монополът на държавата в сферата на пощенските услуги, отново без анализ на последиците (2).

Според различни международни изследвания страните с най-висок показател на дял от населението, ползващо Интернет, са тези, в които регулациите в IT сектора са най-малки и бизнес средата за развитие на сектора е най-благоприятна. Следователно не са нужни оперативни програми на сектора за получаване на пари от еврофондовете, а либерализирането на сектора и намаляването на регулациите и държавната интервенция.

 

 

 

--------------------------------------

(1) Помощи и растеж: какво всъщност показва пространствения емпиричен анализ между страните? , Rajan, Subramanian, August 2005 (http://papers.nber.org/papers/w11513)

(2) За повече по темата погледнете следните статии от бюлетина: http://ime-bg.org/pr_bg/241-7. htm , http://ime-bg.org/pr_bg/258-2. htm