Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Където се появят пари, държавата бърза да се намеси

Автор: Велико Димитров / 08.06.2007
Оцени тази статия:

Преди 6-7 години никой не проявяваше особен интерес какво се случва на фондовия пазар - нито държавата, нито инвеститорите. И ако случайно някой от последните го направеше и вложеше пари, то в най-голямата част от случаите ги губеше. Държавата от своя страна беше изработила правила на играта, беше разпределила права и отговорности между участващите институции и упражняваше контрол до границите, които сама си беше определила. В лицето на фондовата борса, Комисията за финансов надзор (до март 2003 г. сегментът се регулира от Държавна комисия по ценните книжа) и Централния депозитар (ЦД), държавата наблюдаваше процеса и не смяташе за необходимо да прави опити да "подобри"[1] функционирането на пазара. И всичко си беше наред - с разрастването на икономиката се появиха повече листвани компании, повече инвеститори и пазарът започна да генерира печалби.

За период от една година назад, считано от днес, индексите SOFIX и BG40 нараснаха с около 45%, съответно 88%. За предходната година това нарастване беше по-високо. Въпреки, че използваните индекси обхващат само част от пазара и реално се изпуска голяма част от информацията, те са добър индикатор за съществуващите настроения. А те са - пазарът е атрактивен и работи, носи печалби и е предпочитано място за инвестиция от все по-голям брой хора и организации. Което означава, че освен разрастването на икономиката и по-големите възможности и хоризонт за инвестиране (в общия случай двигател на финансовата е реалната икономика), правила на играта са добри, те в задоволителна степен гарантират основни принципи като права на собственост и индивидуална отговорност и, с изключение на известната бюрократичност и забавяне на някои от участващите институции като например ЦД, потоците се движат бързо, компаниите, инвеститорите и посредниците са доволни.

Ако нещо работи добре, моля преди да го промените, помислете дали няма да стане по-зле

Преди няколко дни е одобрена промяна в правилника на борсата, според която сключени вече сделки ще могат да се отменят, когато са "резултат на неоспорими грешки на борсови посредници". Какво на практика означава това?

Ако на пазара например се появи оферта "продава" 10 000 акции на цена 5 лв./акция при средна пазарна цена от 10 лв., то сделка ще има и на печалба ще е онзи, които пръв е успял да потвърди, тъй като веднага след това ще може да продаде купените акции на по-високата цена от 10 лв. и да реализира печалба от 50 000 лв. Ако подадената от собственика на акциите поръчка наистина е била за 5 лв./акция, то губещият би бил собственикът, тъй като е било възможно да получи повече, напр. 10 лв. Ако обаче подадената към брокера поръчка е била за 10, а не за 5 лв., но брокерът поради някаква причина, приемаме недоглеждане, я е препратил към борсата с потвърдена цена от 5 лв., то очевидно грешката е на брокера. Най-логично е съответната компания и брокерът да понесат последствията, в случая загуба на 50 000 лв. (след което ако компанията реши, би могла да санкционира своя служител по някакъв начин). Това е компонентът "индивидуална отговорност", без който нито един пазар не би могъл да работи добре.

На противоположната страна - купилият акциите инвеститор е на печалба благодарение на това, че е успял първи да изпълни появилата се поръчка. Акциите ще бъдат негова собственост (след процеса по прехвърляне в ЦД), за което той е заплатил поисканата сума. Това е компонентът "права на собственост".

Промяната в правилника на борсата е грубо нарушение и на двата принципа. Вероятната отмяна на сключената сделка няма да позволи онзи, който е допуснал грешка да понесе и последствията - лош пример, както в сферата на икономиката, така и по отношение много житейски въпроси. Професията на брокера не трябва да се отличава с нищо от всички останали професии от гледна точка на принципа, че когато се допусне грешка, то трябва да има и отговорен. Какво би се случило ако държавата започне повсеместно да отменя или да позволява отмяната на стъпването в сила на последствия, резултат от действие или бездействие (тогава, когато това е принципно възможно)[2]?

На противоположната страна - инвеститорът купил акциите ще трябва да ги върне, т.е. да върне нещо, което е вече негова собственост и е придобито по напълно легален начин. Очевидно е, че не придобиването, а принудата за връщане на вече придобитото има нелегитимен характер.   

С какво ще допринесе промяната за по-бързото и честно функциониране на фондовия пазар - с нищо.

С какво правилото ще влоши правилата на играта и ефективността на пазара - с много неща:

  • Брокерите ще могат да си позволяват да бъдат по-невнимателни, без твърде голямо притеснение за допускане на грешка от тяхна страна (представете си ако същото си мислят и хирурзите);
  • Ако една грешка е принципно позволена и допускането и се счита за безнаказано, то тя може да стане практика;
  • Какво получава онзи, който е бил най-бърз и находчив - нищо. Като допълнение на това, със сигурност ще претърпи и допълнителни разходи за анулиране на прехвърлените акции, обратен превод на платените средства и т.н.;
  • Ако спонтанно се появят поръчки, които се отклоняват с повече от средното отклонение на текущата пазарна цена, как могат участниците на пазара да бъдат сигурни, че това не е грешка? Пазарът би станал по-несигурен и със сигурност по-малко динамичен;
  • Подадени поръчки за по-високи или по-ниски цени, които в последствие се определят за "грешни", ще имат разстройваща роля за пазара, предизвиквайки объркване и вероятно преосмисляне на очакванията, което в крайна сметка не би се случило и основата би била не промяна в икономическата реалност, а подвеждане, каквото на практика представлява всяка подобна грешка;
  • Без възможност за анулиране на сделки, "неправилни" цени дори и да се появяват, това ще е рядко, тъй като ще бъдат санкционирани. С предвидената в промяната възможност, те вероятно ще нараснат многократно.

Единственото хубаво нещо в случая е, че дори и да нараснат, подобни грешки ще имат много малък относителен дял и едва ли ще успеят да разстроят пазара. Това обаче не променя факта, че предприетата промяна е принципно грешна и очевидно необмислена постъпка, още повече, че е одобрена точно от онази комисия, която се предполага да има най-добрата представа за начина по-който функционира един пазар.


 


[1] Описаната идея е свързана с повсеместното (не)разбиране, както в България, така и в останалата част на ЕС за функцията и възможностите на пазара и опитите той да бъде култивиран с цел свободната конкуренция да се замени с "ефективна". Въпреки че последното понятие е празно от съдържание, няма научно обяснение и не може да бъде измерено, то за голямо съжаление е широко използвано в европейското законодателство (а вече и в българското)  

[2] Съвсем друг е въпросът, че първо не е възможно да се знае (дори и при най-добра воля) кога нещо е умишлено и кога не, и второ дискреционната власт на взимащите съответните решения не може да не доведе след себе си и допълнителни негативи като корупция