Къде сме по … цифровизация ?

В голяма част от по-развитите и по-модерни от наша гледна точка страни, процесът на преминаване от аналогово към цифрово излъчване на всички ТВ платформи отдавна вече е започнал. Великобритания (1998), Швеция (1998) и Испания (2000) бяха сред лидерите, които пуснаха цифрова наземна телевизия с платформи, силно разчитащи на платената телевизия. Унгария започна тестове за цифрова ефирна платформа преди четири години като се очаква до края на настоящата година два мултиплекса да бъдат напълно цифровизирани. Като цяло в Западна Европа миграцията при сателитната/DTH от аналогова към цифрова е завършена, с редки изключения например при някои немски и общоевропейски рекламни канали. Сателитните оператори от този регион също така продължават да експлоатират технологичните нововъведения, съответно да предлагат по-голям брой и по-разнообразни цифрови услуги. Тук може би си заслужава да споменем едно предимство за източната част на Континента, а именно, тъй като сателитният пазар се развива от по-скоро в Централна и Източна Европа, в този регион той е по-малко изложен на аналогово приемане и така, по естествен начин се улеснява развитието на цифровото сателитно приемане. Ситуацията с IPTV е дори разбира се по-добра – те са цифрови от самото начало. По отношение на кабелната телевизия, която е и най-голямата платформа за телевизионно разпространение в Европа, тенденцията е цифровото разпространение бързо да се увеличава, предимно под влияние активността на по-големите оператори, чиято възможност за инвестиции е и по-голяма. Като цяло в Европейския съюз има немалко държави, които ще приключат с трансформацията преди определения задължителен краен срок, а именно 31 декември 2011 г. (за сравнение, крайният срок за изключване на аналоговото разпространение в САЩ е 17 февруари 2009 г.).

Какво се случва в България

Както по много други показатели, така и по отношение цифровизацията на телевизионните услуги, България значително изостава не само от страните от Западна Европа, но и спрямо държавите от централната част на Континента. Без съмнение, естественият двигател на процеса може и трябва да бъде частният сектор. В частност, вероятно сегментът на кабелната телевизия би могъл да изиграе активизиращата роля, доколкото той е и най-важната телевизионна платформа за разпространение в страната. Цифровизацията в сектора на кабелната телевизия – наред с вече цифровите DTH и IPTV – ще предизвика предприемачите вземащите решения да изработят ясна и бърза стратегия за цифровизация на наземното разпространение/разпръскване, тъй като в противен случай, аналоговата наземна платформа радикално ще изгуби значимост и стойността на честотите ще започне да намалява. В крайна сметка, от по-бързия процес на развитие биха спечелили крайните потребители – четири конкуриращи се цифрови платформи, по-голямо разнообразие от услуги и по-голям натиск на цените надолу.

Разбира се за увеличаване степента на цифровизация ще са необходими значителни инвестиции и преодоляване фрагментарността на пазара, който към момента е доминиран от микро до малки оператори, които е много възможно да имат и затруднения с набирането на необходимия допълнителен ресурс. Както за извършването на големи инвестиции, така и за вероятната консолидация в бранша има обаче още един фактор, който може да има или стимулираща или възпираща роля, а именно държавната политика и в частност на регулаторните органи. Както и в останалите сектори на икономиката, за да се поддържа високо ниво на инвестиции, да има процес на консолидация, преструктуриране и т.н. трябва да има ясни правила, да се намали бюрокрацията, което да създаде така необходимата за частния сектор предвидимост.  За съжаление у нас и в този бранш това не се случва – въпреки наближаващия краен срок за изключване на аналоговите телевизионни системи, стратегията за цифрова наземна телевизия продължава да бъде неясна, в процеса са намесени два и дори три регулаторни органи, които неведнъж са заемали противоположни позиции, а изработването на оперативна рамка се проточва твърде дълго. В началото на настоящата година Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) заедно с испанското Министерството на индустрията, туризма и търговията стартира съвместен проект за преход от аналогова към цифрова телевизия – организират се семинари, обменят се мнения, пишат се доклади или иначе казано се "прехвърля" опит, вероятно финансиран от европейските фондове. Месеци след това същата тема се дискутира от Съвета за електронни медии (СЕМ), отново КРС, обсъждат се бъдещи действия на двата регулаторни органа във връзка с възможностите за лицензиране на оператори за аналогово радио- и телевизионно разпръскване и предстоящия процес на цифровизация и отново се създават планове, графици и карти. Разбира се, освен всички обсъждания се насрочват срещи за нови обсъждания, на които вероятно създадените вече документи ще се наложи да се ревизират. Тоест отново сме свидетели на една безкрайна бюрокрация, която по никакъв начин не може да е от полза, както за компаниите, които се очаква да инвестират и изграждат, така и за потребителите, които се очаква да потребяват. За информация на читателя, процесът по изработването на държавна политика в сферата на цифровизацията започна преди повече от три години. Ако държавните органи бяха подвластни на закономерностите, валидни за частния сектор, с този темп на работа, те отдавна трябваше да са фалирали.