Къде са макроикономическите дисбаланси на България според ЕК

Преди дни ЕК публикува т.нар. зимен пакет на европейския семестър, който включва пакет от няколко доклада, сред които и доклада за България по процедурата за макроикономически дисбаланси. Такъв доклад за България се изготвя ежегодно още от първата година на въвеждането на процедурата (2012), тъй като България винаги е сред страните с дисбаланси – преди бяха прекомерни, сега са просто дисбаланси. Задълбоченият преглед и съответно последният доклад за страната са обосновани най-вече със слабости във финансовия сектор, както и големия дълг, вкл. и необслужваните кредити на реалния сектор. От гледна точка на таблото от индикатори, което е съществена част от наблюдението за макро дисбалансите, България „свети” (т.е. превишава индикативните стойности) по три показателя:

1/ нетната инвестиционна позиция – това е така откакто започна да се използва таблото и се дължи на сериозния приток на чужди инвестиции към страната в периода до 2008 г. Тук няма да коментираме адекватността на тези показатели от гледна точка по-слабо развитите и съответно догонващи европейски страни като  България, тъй като вече сме го правили. Само ще отбележим, че инвестициите към страната от 10 години насам са в едни много по-умерени граници, но тъй като този индикатор отчита размера им, а не потока за определен период, вероятно още дълги години ще бъдем „абонирани” за него. От гледна точка на България чуждите инвестиции са изключително важни за ръста на икономиката и процеса на догонване, така че в общия случай този индикатор трябва да се разглежда „със щипка сол” (т.е. да не се осланяме на него кой знае колко), както обичат да казват англичаните. 

2/ ръста на единица разходи за труд – това се дължи на бързия ръст на заплатите последните години, което от своя страна е следствие и от чисто пазарни процеси покрай все по-острия недостиг на кадри и от административни такива, а именно – ежегодното вдигане на минималната заплата и осигурителните доходи. От гледна точка на макро дисбалансите притесненията са най-вече за външната конкурентоспособност на страната. Интересното е, обаче, че в последния доклад за България се отбелязва изрично, че засега такъв негативен ефект не се вижда върху конкурентоспособността, но все пак може да се очаква в бъдеще. Т.е. дори и ЕК донякъде признава, че превишението на този индикатор не е задължително да създава проблеми на икономиката и нейния износ.

3/ ръста в цените на жилищните имоти – макар и все още да превишаваме индикативния праг, ЕК отчита в доклада за България, че се наблюдава успокояване на ръста на цените. Комисията също така отбелязва, че не се наблюдава надценяване на имотите (разбирай балон) от гледна точка на съотношенията цена към наем и цена към доход (стр. 15 в доклада). Обяснението е, че в момента по-скоро пазарът се възстановява от период на подценяване след последната криза. Все пак, ЕК прави уговорката, че ръстът на цените в някои райони с бърз растеж трябва да се следи (вероятно се има предвид няколкото големите градове с бум в недвижимите имоти, но не са изрично посочени от ЕК).

Извън конкретните индикатори и таблото, докладът посочва, че най-ограничен прогрес по коригиране на дисбалансите спрямо предишните препоръки към страната се отчита в следните четири сфери:

– Подобрение на управлението на държавните предприятия;

– Завършване на реформата в рамката по несъстоятелността и създаване на работещ; вторичен пазар за необслужвани кредити;

– По-добър достъп до здравни услуги, вкл. намаление на доплащанията от пациента и недостига на здравни работници;

– Въвеждането на прозрачна методика за определяне на минималния гарантиран доход; (основната база за различни социални плащания) с цел подобряване на неговото покритие и адекватност.

Тъй като по първите две теми в момента се изпълняват проекти от администрацията (заложени и като ангажименти от т.нар. Пътната карта за приемане на България в чакалнята на еврозоната), там вероятността да се отчете по-сериозен напредък при следващия доклад е голяма. Що се отнася до здравните грижи, обаче, там кой знае какви промени не се очакват в скоро време; въпреки това е възможно предстоящите протести на медицински сестри да провокират такива, поне що се отнася до заплащането на здравните кадри и задържането им в България.

По отношение на последната сфера – гарантирания минимален доход (ГМД), там наистина отдавна е нужна актуализацията му и обвързването му с някакви обективни показатели, предвид изключително ниското му и неадекватно ниво. Силно препоръчително е, поне по наше мнение, това да се направи само и единствено с цялостна реформа на социалната работа. Последното би следвало да цели максимално бързо и устойчиво извеждане от бедност и да разглежда социалните плащания (обвързани с ГМД) само като мост във времето между две състояния на не-бедност.

Извън гореспоменатите 4 проблемни сфери, в които прогресът е най-нисък, прочитът на целия доклад за България прави впечатление с директност и отдалечаване от дипломатическия „брюкселски” език на няколко места, например:

– За финансовите престъпления на стр. 34: „Потенциалните финансови престъпления не се разследват по подходящ начин. Две трети от докладите за съмнителни сделки, изпратени от финансовите институции към звеното за финансово разузнаване, касаят местни видни политически личности, но по тези случаи правоприлагащите органи не са предприели подходящи последващи действия. Досега не е постигнат съществен напредък в проучването на пречките, които възпрепятстват разследването на такива случаи и превръщането им в доказателства за целите на наказателното преследване.”

– За надзора на застрахователните дружества на стр. 36: „Надзорът на групово равнище остава предизвикателство за адекватния надзор в застрахователния сектор, основан на риска. Оценката на две застрахователни групи на ниво група така и не приключи. В единия случай надзорът на равнище група вече не е приложим поради преструктуриране. В другия случай Върховният административен съд отмени решението на органа, определящо дружеството като група.”

– За банковия надзор на стр. 32: „Що се отнася до неизпълнените действия, една от двете банки, изпитваща нужда от попълване на капиталовите си буфери, най-накрая постигна необходимите равнища с вътрешни средства, но все още не е набрала свеж капитал, както първоначално бе препоръчано с договорен срок до април 2017 г.”

Повечето наблюдаващи банковия сектор знаят за коя банка става въпрос; все пак е радостно, че най-накрая и тази банка е успяла да си попълни т.нар. капиталови буфери. Скоро ще излязат и резултатите от новия преглед на активите и стрес-тестовете на банките във връзка с амбицията на България да получи положително решение за чакалнята за еврозоната до юли месец тази година. Гореспоменатата банка е неофициално една от 6-те, на която Европейската централна банка ще направи задълбочен преглед; резултатите съответно ще дадат и най-актуална информация за това до каква степен тази банка е успяла да преодолее убедително капиталовия си недостиг.

Като цяло, въпреки фундаменталния спор по същината на процедурата за макроикономически дисбаланси, докладът за България е интересно и полезно четиво, което посочва повечето проблеми в нужната конкретика. Въпросът е дали и местните политици ще си направят труда да го прочетат внимателно.