Статии ISSN 1313 - 0544

Къде попадаме според информационната стратегия на Европа?

Автор: Методи Лазаров / 10.10.2008
Оцени тази статия:
 

Европейската комисия представи доклад за постигнатото за три години по инициативата i2010, стартирана на 1 юни 2005 г., която беше първата рамка за последователна политика за ерата на сближаващи се далекосъобщителни и медийни услуги в Еврообщността. Чрез тази стратегия и съответните европейски директиви беше въведена нова регулаторна рамка за аудиовизуални медийни услуги; направени са предложения за реформа в регулирането на електронните комуникации; в действие е регламент за създаване на единен пазар за трансгранично използване на мобилни телефони; обсъждат се инициативи за увеличаване на достъпното в режим онлайн информационно съдържание в Европа. Условията за свободно движение на всякакъв вид информация в общия пазар се обсъждат като петата свобода, която е съществено значение за доброто и правилно функциониране на всички пазари.

Когато става въпрос за мерки на междунационално ниво, България следва Европейските директиви и нещата се случват успешно, но не така изглеждат тенденциите на национално ниво при нас. Европейската комисия изнася в своя доклад информация за постигнатото от всички членки за премахване на пречките пред бизнеса и потребителите в използването на електронни услуги, развитието на достъпа до Интернет и прилежащите възможности, както и условията за промяна на националните регулаторни рамки за споделено ползване на авторски права.

Бенчмарк резултатът на България показва, че информационното общество в България е в своя ранен етап на развитие, но в типичен стил за Европейските мониторингови резултати, Европейската комисия ни поощрява за случващите се тенденции в страната. Интересното е, че проникването на широколентов интернет е 7.6% през януари, което е най-ниското ниво в ЕС и много по-ниско от средния резултат от 20%, но 81% от интернет потребителите в България ползват този вид услуга, което е над средното ниво за Европа. Тази структура на Интернет достъпа показва, че спестяваме преминаването през морално остарелите технологии и прескачаме директно на широколентовия достъп. От друга страна е плашещо, че ДАИТС подготвя национална програма за развитие на широколентовия достъп до Интернет, която трябва да предначертае финансиране за изграждане на нови информационни мощности за пренос на информация по Интернет. ИТ секторът е един от най-динамичните и добре развиващи се сектори, благодарение на когото частните електронни услуги търпят постоянно подобрение през последните години. Ролята на държавата в случая трябва да не пречи на това развитие, а да изчака естествения ход на развитие на предлагането на широколентов Интернет и да подобри регулаторната рамка за конкуренция за последната миля при монополно държание извън големите градове.

Държавата трябва да се съсредоточи върху развитието на електронното правителство, заради което търпим сериозни критики от Европейската комисия. Този проект се движи вече дълго време в администрацията и неговото моментно състояние е застинало. Тъй като мониторингът за електронно правителство от страна на ЕС започва през септември 2007 г., България не е направила сериозни стъпки в улесняване на бизнеса и потребителите във взаимодействието с бюрокрацията. Процентът на достъпни публични услуги за граждани е 25%, което ни отрежда 21-во място в ЕС при средно ниво от 51%, но едва 6% от населението ползват услуги на електронното правителство, което ни позиционира на предпоследното 26-то място. По-фрапиращ е резултатът, че 0% от публичните услуги са достъпни за бизнеса, което е прецедент за ЕС, при положение, че най-зле преди нас са Латвия и Полша с 38%, а Румъния предоставя цели 75% онлайн при средно ниво от 72%.

Според доклада развитието на електронно правителство е приоритет на българското правителство, защото му се отдава значение като брънката за трансформиране от индустриално в информационно общество. Скептично сме настроени, че сегашният вариант на електронното правителство подобрява конкурентноспособността на българската икономика. Сянка върху тези наши размишления хвърля неуспешния старт на търговския регистър, който опорочи за бизнеса и гражданите самата идея. Това е пример, че не просто трябва да се въведе електронно правителство, но то трябва да се въведе по начин, който води до реално подобрение на нещата, защото в противен случай е до голяма степен безсмислено.

В България стратегия за е-правителство съществува на хартия от 2002 г. В Естония инициативата за е-правителство започва през 2003 година с програма за принципите на информационната политика. В България досега са изминали близ шест години от старта, като до началото  на 2006 година трябваше е-правителството да функционира напълно. Уви, реалността е друга. Трудно би било да прогнозираме кога ще заработи на пълни обороти е-правителството в България. На Естония целият процес отне две години. В България похарчената сума за е-правителството започва от приблизително 224 млн. лв. (парите, отпуснати само от държавния бюджет). В Естония сумата, отпусната от държавния бюджет, е приблизително 30 млн. щ.д., което е около 42 млн.лв., като около 70% от нея е отделена за хардуер. Тоест Естония успява да направи електронно правителство за шест пъти по-малко пари и за тройно по-малко време.

Структурата на достъп до Интернет показва, че частният сектор се адаптира успешно към най-новите технологии като широколентовия достъп, докато при електронното правителство държавата, въпреки огромните си възможности, опорочава проектите си. От голяма важност за българската икономика е да използва по най-добрия начин петата свобода на общия пазар, която разкрива интересни възможности за бизнес и достъп до информация и намалява транзакционните разходи. Нека правителството се придържа към подобряване на индикаторите, при които изоставаме в общата класация и да не прави излишни неща от рода на гръмки стратегии, които иначе звучат доста помпозно, но пречат на всички нас.