Къде и защо се проваля Стратегията за учене през целия живот?

Миналата седмица беше публикуван новият доклад за изпълнението на Националната стратегия за учене през целия живот (2014-2020 г.) за 2015 г, който има  за цел да оцени колко ефективна е била работата на администрацията  и образователните институции  през годината.

В общи линии, напредъкът по отношение на изпълнението на стратегическите цели по проекта е несъществен в сравнение с 2014 година. Отново най-активно участващата група по учене през целия живот е тази на 25-34-годишните, като нейният дял расте непрекъснато.

Още няколко позитиви:

• Повишаването на относителният дял на лицата с висше образование като от 23.0% за 2009 година. те достигат 27% за 2015 година. Въпреки това повишение,  делът на висшистите в България остава по-нисък от средния за Европейския съюз (30,1%). В сравнение с предходните 2013 и 2014 година страната ни отстъпва с една позиция надолу и заема 20-то място през 2015 година сред 28-те държави в ЕС.
• Известен напредък се наблюдава при целта за повишаване на заетостта на населението от 20 до 64-годишна възраст на 76% през 2020 година. Заетостта нараства с 2,0 процентни пункта и достига 67.1% спрямо предходната година. Въпреки това България не се отделя от долната част на класацията в сравнение със страните от ЕС (23 място).
• Положителна черта в доклада е намаляването на дела на младите хора на възраст 15-29 години които нито учат, нито работят – от 25,7% през 2013 година на 22,2%  през 2015 година  Това намаление е 3-пъти над средното намаление за държавите от ЕС (0,6 п.п) и се дължи до голяма степен на икономическото оживление и свързаното с него увеличаване на заетостта сред младите хора, а не толкова на участието им в системата на образование и обучение.

Липса на напредък :

• Няма напредък при повишаването на дела на обхванатите в предучилищното възпитание и подготовка на деца на възраст от 4 години до постъпване в първи клас – 86,5% през 2015 г.
• Не намалява делът на преждевременно напусналите образование и обучение на възраст 18 до 24 г. – 13,1%
• Най-слабо остава равнището на участие в yчене през целия живот на хората на възраст над 45 години, които всъщност имат най-силна потребност от обучение за актуализиране или подобряване на знанията и уменията им за новите технологии и иновации.
• Няма напредък при повишаването на относителния дял на придобилите степен професионална квалификация (СПК) в областите „Информатика”, „Техника” , „Производство и преработка” и „Архитектура и строителство” (44,9% за 2015 г.)

Позитивен факт е, че за поредна година администрацията е самокритична към изпълнението на проекта и се опитва да оцени обективно дейностите си през изминалата година.

Не се променя обаче негативната тенденция от 2014 година – препоръките не се задълбочават достатъчно в провалите на програмата и не предвиждат конкретни действия за отстраняване на проблемите. Така на практика доста от препоръките,  вписани в доклада от 2015 година се припокриват с миналогодишните и предполагат писане на нови стратегии и планове, които да доведат до „справяне” с проблемите.

Въпреки това има няколко положителни посоки на действие в препоръките на администрацията, като например, че е нужно да се предприемат „спешни мерки” за разработването на концепция за повишаване на привлекателността и подобряване на качеството на професионалното образование и обучение . За тази цел е посочено, че е необходимо приемането на нов закон за професионалното образование както и Пътна карта за развитие на професионалното образование и обучение до 2018 година, които да поставят основите на една системна реформа в по-дългосрочен план.

Друга смислена препоръка е привличането на бизнеса и работодателски организации в процеса за „модернизиране на висшето образование”. Отново обаче, няма конкретни насоки.

Лошата новина е, че колкото и нови стратегии и цели да се изпишат,  оценките показват, че образованието остава изключително отдалечено от пазара на труда, а качеството му спада.

Създаването на още институции, правенето на семинари и печатането на брошури не допринасят по особен начин за подобряването на тази институция. Поставените цели изискват мащабен подход на действия, за да има реален резултат до края на периода – 2020 година. Мащабният подход, обаче, е по-труден за изпълнение, особено когато са въвлечени многобройни институции.

Прави впечатление, че като цяло постигнатите резултати се дължат преди всичко на възстановяването на пазара на труда, развитието на икономиката и повишаването на доходите,  а не на целенасочени усилия на администрацията. В същото време при мерките, при които се изисква работа на отговорните институции, напредъкът е минимален или дори отсъства.

Предстои да се видят резултатите от дългоочаквания нов закон за образованието, старта на въвеждането на системата за дуално обучение и започващата от догодина пилотна програма за кариерно ориентиране и намаляване на отпадащите ученици.

*Авторът е стажант в ИПИ