Статии ISSN 1313 - 0544

Къде е проблемът с електроразпределителните дружества?

16.12.2006
Оцени тази статия:
От октомври насам електроразпределителните дружества са в центъра на общественотовнимание. През седмицата започнаха улични протести срещу тях, група народнипредставители намериха решение на проблема чрез национализация, а в пресатасе появиха прозрения, че приватизацията в енергетиката била либерална утопия,претърпяла крах в България.
Всъщност действията и мненията на всички участници събитията са лесно обяснимии разбираеми. А проблемът сам по себе си осветлява всички съществени характеристикина политическата икономия на България.

 

Приватизация без либерализация

Първоначалната идея бе приватизацията на електроразпределителните дружествада бъде последвана от приватизацията на производството на електроенергия,а след три-четири години и от либерализация на отрасъла.

По принцип идеята бе правилна, но изпълнението й – разтеглено във времето.Руското държавно дружество РАО Енергия, поиска промяна на правилата в ходана процедурата по приватизация на ТЕЦ Варна; целият процес бе забавен, компрометирани ограничен до малки централи. Либерализацията бе планирана за срок от околопет години след раздържавяването на електроразпределението. Между временноминалото и сегашното правителство започнаха проект, който увеличава държавнотоприсъствие в отрасъла.

Тъй като няма либерализация, търговците на електроенергия могат да търсятвъзстановяване на първоначалната си инвестиция и печалба само по следнитечетири начина:

• Подобряване на събираемостта на плащанията на доставена електроенергия;

• Покачване на цената без допълнителни инвестиции;

• Спестяване на инвестиционни разходи, включително на такива за поддържанена мрежите и намаляване на загубите;

• Намаляване на административните разходи;

• Ограничаване на загубите от пренос по мрежата (т.е. инвестиции в такивамероприятия).

Те практически не могат да избират между различни по ефективности и ценипроизводители, но за сметка на това разполагат с местен монопол. А заваренатаот НЕК инфраструктура е, меко казано, остаряла и недостатъчна, особено врайони на усилено потребление, с относително бързо растяща икономика, потреблениеи брой на потребителите.
В тази ситуация съществува (поне временна) необходимост от надзор, регулатор– който в български условия държавен регулатор. Неговата работа – в отсъствиетона либерализация - от само себе си се насочва към регулиране на цените,договорите и отношенията между търговец и купувач, вместо към осигуряванена резерви и стабилност на системата.

Процедурата

Приватизационните сделки в енергоразпределението следваха добрата международнапрактика. Въпреки натиска, не бе допуснато разрастване на руското енергийновлияние. Както показа опита за приватизация на варненската електроцентрала,то засега не съдейства за по-добри правила.

Профсъюзите искаха и частично постигнаха включване в приватизационнитедоговори на ангажименти за запазване на работни места. Това допълнителноограничи възможностите за преструктуриране и по-голяма ефективност на дружествата.

Възраженията на опозицията бяха по повод споменатата необвързаност на приватизациятана електроразпределителните дружества с приватизацията на производствотона електроенергия и либерализирането на пазара. Какво ще се случи при тезиусловия бе доста добре описано още през 2004 г. Но то можеше и да не сеслучи.

Разбирането на поведението на дружествата днес е затруднено от липсатана яснота около договорите за приватизация, за заложените в тях права изадължения. Пълна прозрачност на договорите едва ли бе разумно и подходящода се очаква. Но допълнителни трудности създадоха и безсмислените променив правилата на приватизация от 2002 и 2004 г. Не бе прието нашето предложениеусловията на малкото оставащи раздържавявания на цели предприятия и отраслида се определят с отделни закони за всяка сделка (при следване на обща логикана приватизацията и бърза продажба на остатъчните дялове на правителствотовъв вече приватизирани предприятия ).

Общо състояние на изпълнението на договорите

Защото няма такава яснота, е трудно да се разбере как се изпълняват и договоритеот новите собствениците.

Очевидно е обаче доколко несъвършена, анти-икономическа, недемократичнаи глупава е цялата система на защита и гарантиране на изпълнението на договоритеизобщо. Става дума за следното:

1. Индивидуалният потребител, ако се смята за ощетен, не е в състояниеда преследва интереса си по нормален начин.

2. Договорът с доставчика на електричество, който по обща логика на законаза задълженията и договорите се предполага за съществуващ и доказан от фактана получаването на съобщение от електроразпределението за консумиранатаелектроенергия, цената й срокът й за плащане, не е достатъчно основаниена никой български съд да разглежда какъвто и да е спор.

3. Никой потребител не е в състояние да събере нужните документи, за даотстоява интересите си. Причината е в това, че правилата на играта са отвремето на всеобхватния монопол на държавната НЕК.

4. Делата на смятащите се ощетени не могат да бъдат групирани в еднотипнидела. Същото не може да стане и за сумата на заявяваните предполагаеми щети.Доставчиците на електричество не са заплашени евентуално недоволство напотребителите да се превърне в тяхна отговорност за продукта, начина напредоставяне и качеството му.

5. Еднотипи дела могат да се водят от организации на потребителите. Товаправи осъществяването на договора практически необжалваемо. Организационнитеразходи и логистичните трудности не могат да бъдат преодолени. Съществуващитеорганизации „на” потребителите са всъщност държавни монополисти в своятаобласт. Те чакат правителството да финансира работата им по защита на потребителитев съда и най-вероятно ще се превърнат в рекетьори на дребни търговци. Понай-очевиден начин това се случи през тази година по повод промяната нацените на цветята по повод по-високото търсене около Великден и Осми март(като рекетирането получи морална и административна подкрепа от министерствотона икономиката и енергетиката).

Проблеми, съпътстващи избора на алтернативи

Инфраструктурата на енергоразпределението е безнадеждно остаряла, най-вечев областите на сезонно нарастващо потребление. Какво може да направи потребителятв тези условия, след като не може да смени нито доставчика, нито производителяна електроенергия?

Едва ли не единствената възможност е да започне да си произвежда електроенергиясам и да продава излишни количества на съседите.

Такъв сценарий е практически забранен от закона. Това не е само в областтана електроснабдяването, но и при снабдяването с вода и други подобни стоки.При тях винаги ще се намери местен притеснител (наричан от народа „мутра”),който да откаже предприемчивия потребител от иначе разумните му предприемаческинамерения. Ако притеснителят не успее, това със сигурност ще направи регулаторът.

Дори и при най-благи намерения от страна на енергоразпределителното дружество,то ще трябва да преодолее трудностите около строителни разрешения, ПУП истроетелен надзор. Цената на това преодоляване ще трябва да бъде вписанав сметката на потребителя. Кръгат се затваря.

Политически последици

Едно от положителните развития е, че потребителите сега могат да търсятизмерване на качествата на електроенергията, която плащат, да предявяватпретенции и да протестират. В миналото те не са правили това спрямо електроразпределениетона НЕК. Най-вероятно поради достоверно очакване, че протестите нищо не щепроменят. (Предполагаме, че страхът от държавата като собственик на НЕКе останал в миналото.)

Идиотизмът на създалото се положение е обаче в това, че потребителя можесамо да протестира, да скимти пред камерите на местните телевизии и да замеряс камъни, развалени зеленчуци и яйца офисите на енергоразпределителнитедружества.
За разлика от енергнийния пазар, на пазара на политически партии и водачиима конкуренция. В създалата се ситуация е повече от естествено да се появятмесии с чудотворни решения. Техните послания не могат да бъдат кой знаеколко умни и разнообразни – да се национализира, да се изгонят чуждестраннитеинвеститори (или просто чужденците) и да се възсанови монопола на НЕК.

София, 24 ноември 2006