Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Къде държи БНБ валутните си резерви?

Автор: Десислава Николова / 06.01.2012
Оцени тази статия:

От време на време в публичното пространство се появяват коментари от различни „експерти” я за нарушената ни конкурентоспособност покрай фиксирания курс към еврото, я за стабилността на валутния ни борд, я за това къде БНБ държи валутните ни резерви.  Покрай валутната криза с периферните страни в еврозоната, се появиха не едно или две смели изказвания за рисковете, произтичащи от активите, в които е инвестиран валутният ни резерв. Без да цитираме конкретни автори и изказвания, коментарите обикновено бяха в следния дух: „БНБ инвестира почти всичките си валутни активи в ценни книжа на страни от еврозоната, а тези книжа стават все по-рискови”.

Един бърз преглед на статистиката на БНБ за официалните валутни резерви, на Закона за БНБ (който поставя рамката за управление на тези резерви), както и на последния полугодишен отчет на БНБ разкрива неадекватността на подобни коментари. Според Закона за БНБ, официалните международни резерви включват „притежаваните от Българската народна банка дългови инструменти, емитирани от чужди държави, централни банки, други чуждестранни финансови институции или международни финансови организации, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг и които са платими в свободно конвертируема валута…”. Другите елементи от валутния ни резерв са злато, специални права за тираж на МВФ, средства в конвертируема валута (по каса и в сметки), както и салда по форуърдни и репо сделки в чужди банки и международни финансови институции със същия рейтинг, изискван и за чуждите дългови инструменти.

По-горният текст от Закона за БНБ показва ясно, че е заложено законово изискване за инвестиране само в книжа, които са с рейтинг ААА или АА+ по скалата на S&P, Fitch и JCRA (съответно Ааа или Аа1 по скалата на Moody’s).  Освен това те трябва да имат такъв рейтинг от поне две международно признати агенции. Въпреки че тази законова защита срещу (високо) рисково инвестиране на резерва сама по себе си е достатъчно сигурна, от средата на 2010 управителният съвет на БНБ приема още по-стриктни правила за тези активи, които действат и до момента. Едно от тези правила забранява „закупуване на дългови инструменти, емитирани или гарантирани от държави с влошени фискални позиции и високи нива на публичен дълг”[1]. В крайна сметка, това което е най-важно е, че средно за първото полугодие на 2011, за когато са последните данни, над 61% от средствата са инвестирани в активи с най-висок дългосрочен кредитен рейтинг ААА.

Въпреки че отчетът на БНБ не казва нищо за останалите 39% от средствата и за кои точно „средства” става въпрос (те. дали това е целият брутен резерв, само валутните резерви или резервът в ценни книжа), може да се предположи, че тези 39% са всъщност валутата (в каса и по сметки), златото и СПТ. Т.е. ако това предположение е вярно, излиза, че всички ценни книжа, в които е инвестиран международният резерв на БНБ, са с най-високия възможен рейтинг. Това предположение е подкрепено и от последните статистически данни за официалните резервни активи на БНБ, според които те са около 13,2 млрд. евро към края на ноември 2011 г. Те са състоят от 10,8 млрд. евро валутни резерви (от които 8,2 млрд. евро са ценни книжа, а останалото – валута и депозити) и около 2,4 млрд. евро други резерви под формата на злато, СПТ-та и резервната ни позиция в МВФ. Т.е. ценните книжа излизат около 62% от всички резервни активи според данните към края на ноември 2011 г. Ако се предположи, че структурата на резервните активи като цяло остава стабилна между юни и ноември 2011 г., най-вероятно всички или почти всички ценни книжа са на страни с най-високия възможен кредитен рейтинг.

Друг е въпросът, обаче, доколко кредитният рейтинг е достатъчно добра гаранция за ниско рискова инвестиция. Опитът от неотдавнашната финансова  криза и сегашната дългова криза показва, че това невинаги е така. За целта БНБ прилага собствена система за оценка на кредитния риск, която взима предвид както кредитния рейтинг, така и други индикатори. Методологията за управление и оценка на кредитния риск, обаче, не е публична. Това, което БНБ разкрива в своя отчет е, че дели ценните книжа, в които инвестира резерва си, на 3 групи според изчисления им кредитен риск. За всяка от тези групи се одобрява минимален процент от средствата, които БНБ инвестира, като за най-рисковата група този процент е 15% (намален от 20% преди), а за най-нискорисковата – 30%. Т.е. минимум 30% от средствата трябва да са в нискорискови книжа. Това, което остава тайна, обаче, е какво е точното разпределение на отделните страни от еврозоната и техните дългови книжа в тези групи според присъдения им от БНБ кредитен риск. Съответно не знаем в крайна сметка в книжата на кои точно страни е инвестиран резервът на БНБ и какви са техните дялове. Защото публична тайна е, че тройният А рейтинг на Франция, например, не е сравним с тройния А рейтинг на Германия.

Докато (ако) получим такава информация, обаче, можем да бъдем общо взето спокойни, че БНБ не инвестира резервите си в какви да е книжа на страни от еврозоната, както по-горе цитираните експерти твърдят. Въпросът е как точно БНБ прави разграничение между страните с топ рейтинг и в крайна сметка чии книжа купува.

 


[1] http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubPeriodical/PubPSemiAnnualReport/index.htm