Квотите и териториалните ограничения на съдебните изпълнители бавят делата

Вчера беше представен „Анализ на функционирането на системата на частно съдебно изпълнение[1], в който ИПИ анализира икономическите ефекти от регулирането и практиките в системата на съдебното изпълнение. Преди време публикувахме част от анализа, показващата защо държавното съдебно изпълнение е значително по-неефективно от частното и как смесената система (държавна и частна) влияе върху функционирането на системата.

Едни от най-сериозните регулации, които влияят върху пазара на съдебното изпълнение в България, са квотите и териториална компетентност на съдебните изпълнители. Тези ограничения се използват изключително рядко при т.нар. свободни професии както в развития свят, така при регулациите в България. Единствената друга професия, ограничена с квоти в България, са нотариусите, като законът позволява един нотариус на 10 хиляди души население. Квотата при съдебните изпълнители е още по-рестриктивна – един частен съдебен изпълнител (ЧСИ) на 30 хиляди души и ограничение за изпълнение в рамките на окръжния съд.

През 2014 г. броят на съдебните изпълнители в България е 379, от които 163 частни съдебни изпълнители (ЧСИ) и 216 държавни съдебни изпълнители (ДСИ). Като цяло броят им не се променя значително през последните години – за периода 2008-2014 г. броят на съдебните изпълнители намалява с 1%. През 2015 г. след проведен конкурс броят на ЧСИ се увеличава с 44 до 207, което ще се отрази в статистиката за 2016 година. Статистиката на Европейската комисия показва, че България е далеч от средноевропейското ниво. Докато в България работят 5,1 съдебни изпълнители на 100 хиляди души през 2014 г., в ЕС те са 6,8 (по последните данни за всички страни към 2012 г.). Дори с новите 44 ЧСИ, съотношението ще нарасне до 5,8 на 100 хиляди души. За да достигнем средноевропейските стойности (които вече може и да са по-високи, предвид неблагоприятните демографски процеси в ЕС), освен новите 44 ЧСИ би трябвало да се добавят още поне 76 съдебни изпълнителя.

В същото време броят на делата, които подлежат на съдебно изпълнение, се увеличава значително, а неприключените дела в края на всяка година стават все повече. За периода 2009–2014 г. броят на постъпилите дела се увеличава с близо 130%, а на неприключените дела – с близо 150%.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това води до бързо увеличаваща се натовареност и огромно натрупване на неприключени дела. Докато през 2008 г. на един съдебен изпълнител се падат средно по 1 231 дела, през 2014 г. бройката се увеличава до 3 048 дела. В същото време натовареността е много неравномерна – докато един ДСИ отговаря средно за 1 204 дела (18% от общия брой на делата за изпълнение), на един ЧСИ се падат средно по 5 490 дела (82%) през 2014 година. Тази разлика е продиктувана от ясното предпочитание на взискателите към ЧСИ и е разбираема предвид факта, че възнагражденията на ДСИ не зависят пряко от резултата от работата им.

Териториалната компетентност, т.е. обвързване на дейността на съдебните изпълнители с територията на окръжния (за ЧСИ) или районния съд (за ДСИ), е другият най-ограничаващ конкуренцията елемент в регулирането на съдебното изпълнение. Негативният икономически ефект се проявява поради факта, че бизнесът не е равномерно разпределен в различните региони в страната. В някои случаи това води до недостиг от изпълнители в определени области и неефективност на съдебното изпълнение.

Пример за подобно разминаване в икономическата активност са областите Габрово и Силистра. Населението на двете области е сходно (117,3 хиляди души в Габрово и 115,4 хил. души в Силистра), което предполага еднакъв брой съдебни изпълнители според квотата. В същото време Габрово и Силистра се различават значително в икономическите си показатели. Област Габрово има близо два пъти по-висок БВП, един път и половина повече работещи предприятия, седем пъти повече чужди инвестиции и значително по-благоприятни показатели за пазара на труда в сравнение със Силистра. Това води до двойно повече дела за съдебно изпълнение в Габрово, двойно по-висока натовареност на съдебните изпълнители в областта и съответно двойно по-бавно изпълнение.

Статистиката за натовареността само на ДСИ (тяхната компетентност се ограничава до 113-те районни съдилища) пък показва още по-фрапиращи разлики. Докато един ДСИ в Дупница, Пазарджик и Шумен е натоварен с близо 3 000 дела годишно, в Малко Търново и Ардино на един ДСИ се падат по 100 дела годишно. Това е 25-кратна разлика, която показва как различният икономически профил и квотата според броя на населението в различните населени места може да се отрази на съдебното изпълнение.

Данните, теорията, практиките в ЕС, мненията на анкетираните юристи[2] и анализът показват икономическа неадекватност на системата с квоти и ограничена териториална компетентност. Тези регулации водят до постоянно натрупване на дела и невъзможност за ефективно и бързо съдебно изпълнение. Освен това те изкривяват конкуренцията и създават предпоставки за разнородна практика и качество на услугите по места, както и за конфликт на интереси. В този смисъл би трябвало да се мисли за начини за либерализирането на ограниченията при отчитане на въпросите, свързани с осигуряването на достъп до правосъдие за длъжниците и взискателите.

По-детайлен анализ на проблемите и решенията – в пълния текст на Анализа.

 


[1] Изпълнител е сдружение „Център за правни инициативи”. Докладът е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство2009 – 2014 (www.ngogrants.bg).

[2] За целите на анализа беше проведена анкета с 500 засегнати страни (ЧСИ, ДСИ, юристи, съдии), както и над 30 дълбочинни интервюта с изпълнители, длъжници и представители на взискатели.


Свързани публикации.