Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Културно разнообразие и опасност за свободата в ЮНЕСКО

16.12.2006
Оцени тази статия:

 

Необичайното решение на президента Дж. Буш през 2003 г. за повторното завръщане в Организацията за образование, наука и култура на ООН ( ЮНЕСКО ) предизвика учудване както у консерваторите, така и у либералите. В края на краищата САЩ напуснаха организацията през 1984 г., защото тя бе раздута и грубо политизирана. Постоянно тя провеждаше политика, противоречаща на основната мисия на ЮНЕСКО да ускорява свободата, като например защитаваше “новия информационен ред”, който в края на краищата би орязал свободата на словото и на печата.

Все пак ЮНЕСКО значително се реформира под ръководството на генералния директор Мацуура и президентът Буш утвърди повторното присъединяване, което би могло да бъде жизненоважен форум за подпомагането на САЩ в битката срещу глобалната тенденция към нетолерантност и потисничество, олицетворявано от талибаните. Много американци преглътнаха останалата им антипатия към организацията и решиха да я приемат на доверие. Всъщност фондация “Херитидж” и над 50 други организации приеха, че възстановената Национална комисия на САЩ за ЮНЕСКО 1 ще бъде в по-голяма степен ангажирана в усилията на ЮНЕСКО да разпространява свободата, разбирателството, образованието за всички и толерантността.

Тази седмица обаче всяка надежда и добра воля, да не говорим за всичките милиони, които САЩ ежегодно плащат като най-големия благодетел на ЮНЕСКО, бяха попарени. Независимо от изключителните усилия на администрацията на Буш, се очаква останалите държави-членки да приемат конвенцията за “културно разнообразие”, която за съжаление е по-скоро търговски протекционализъм и културен предразсъдък, отколкото културно разнообразие и разбирателство 2 .

Вместо да поощрява правото на хората да научават за другите култури – “свободния обмен на идеи и знание”, както се изисква в конституцията на ЮНЕСКО, проектоконвенцията на практика ще направи възможно държавите да ограничат достъпа на своите граждани до чуждестранните стоки, храни, услуги, изкуство и традиции, които толкова добре отразяват различните култури.

Например, параграф 8 от настоящия проект, позволява на страните по конвенцията да предприемат “всички съответни мерки за защита и съхраняване на културното проявление”, което е определено в параграф 3 като “прояви, резултат от творческите способности на индивиди, групи и общества и които имат културно съдържание”.

Държавният департамент справедливо заяви, че подобни определения са толкова неясни, че биха могли да се изтълкуват неправилно и да се даде възможност за “недопустими нови бариери пред търговията със стоки, услуги или селско-стопански продукти.” 3 Такава неяснота, съчетана с властта за “защита”, подканва злоупотреба, особено когато се отнася до търговия. Лесно можем да си представим как някои страни ще се позовават на конвенцията, за да оправдаят търговските ограничения срещу определени книги, написани на чужди езици или дори срещу чуждестранни вина, защото те представляват заплаха за местната “култура”.

Представите си колко по-нагли ще направи тази конвенция страни като Китай, Иран или Куба, всички те печално известни с ограничаването на свободите, особено на свободата на словото и на печата. Китай вече принуждава Интернет доставчиците като MSN на Майкрософт, да ограничат достъпа до думите “свобода” и “демокрация”, ако искат да развиват дейността си там. 4 Деспотичните ислямски режими, които отхвърлят западните ценности, култура и изкуство, биха могли да използват конвенцията, за да ограничат всички видове стоки, които считат за порочни. В Иран арестуват тийнейджърите за танцуване 5 , а преди време режимът оповести, че към жените, които “неправилно” си забраждат фереджето ще се отнасят така, както към онези, които не слагат фередже на обществено място. 6 Иран вече с всички средства “защитава и съхранява” своята деспотичност на иранско културно проявление.

Тези, които работят усърдно, за да привлекат вниманието върху нарушенията на човешките права и върху търговския протекционизъм, трябва да бъдат дълбоко обезпокоени.

Във Вашингтон вече са загрижени, че някои държави се опитват бързо да се приеме тази конвенция, за да я използват срещу САЩ на предстоящата в Доха среща на високо равнище на Световната търговска организация. Това би могло да обясни защо САЩ срещат такива трудности за промяна в член 21, който задължава държавите “да поощряват принципите и целите на конвенцията на други международни форуми.” Това би могло да обясни и защо конвенцията разпорежда държавите да не я поставят в зависимост от други договори.

Проектът призовава за създаването на Международен фонд за културно различие. Без значение, че именно това трябва да бъде ЮНЕСКО на първо място. Фондът ще се финансира частично от средства, взети от общия бюджет на ЮНЕСКО, в който САЩ внасят 22 процента. След като всички тези страни са толкова влюбени в тази конвенция, нима очакват доброволни пожертвования за този фонд, независимо какво той ще прави? От нито една страна не може да се изисква да подкрепя договор, който не е ратифициран. Ако проекто-конвенцията не бъде преформулирана и не се премахне спорният език, САЩ ще трябва да се откажат от своя дял към ЮНЕСКО, който би отишъл в подкрепа на този фонд.

За съжаление, дори нашите демократични съюзници подкрепят тази измамна конвенция, която вероятно ще има за резултат потъпкването на свободната търговия и политическите права. Франция, страната-домакин на ЮНЕСКО, вижда в конвенцията начин да защити производството си на вино и филми от съперничеството с Калифорния. Не е изненадващо. Това, което е изненадващо, е Великобритания, която също се оттегли от ЮНЕСКО през 1984 г., заради такава погрешно водена политика, а сега е готова да подпише, най-вероятно защото в момента на ротационен принцип председателства Европейския съюз и желае да натрупа активи. Конвенцията е просто политическото заявление.

Администрацията е права да се бори срещу конвенцията и ще бъде права да се оттегли от конвенцията, ако другите я приемат. Когато такъв език се използва от международна организация, то с това ще злоупотребят тези, които се противопоставят на свободните пазари, свободното слово и свободата. САЩ не желаят да поемат такъв риск.

 

** Дженис Смит и Хел Дейл ( заместник-директор ) на Kathryn and Shelby Collum Davis Institute for International Studies at The Heritage Foundation.

1 Националната комисия на САЩ към ЮНЕСКО е Федерален съвещателен комитет към Държавния департамент

2 Виж http://portal.unesco.org/culture/en/file_download.php/2962532f35a06baebb199d30ce52956233C23_Eng.pdf .

3 Виж http:// www.state.gov/r/pa/prs/ps/2005/54690.htm .

4 Mure Dickie, “Don't mention democracy, Microsoft tells China web users,” Financial Times , June 11, 2005, p. 8.

5 U.S. Department of State, “Country Reports, Iran,” 2004 Human Rights Reports , February 2005. “ In October, in Rasht, Unit 110 of the Law Enforcement Forces, another police unit charged with maintaining Islamic propriety, arrested 8 girls and 12 boys dancing at a party.”

6 Iran Focus, “Iran's new Justice Minister vows harsher crackdown on women,” August 20, 2005, at http://www.iranfocus.com/modules/news/article.php?storyid=3388 .

 

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).