Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кризата с газта

Автор: Петър Ганев & Методи В. Методиев / 09.01.2009
Оцени тази статия:
 

България се оказа най-неподготвената страна за последствията от газовия конфликт. Само няколко дена след като Русия спря доставките на газ към България, можем спокойно да твърдим, че животът на хората се влоши или най-малкото се усложни значително.

Числата говорят сами за себе си - 72 предприятия не работят, 153 завода са на ограничителен режим, 87 училища са затворени, а голяма част от хората изпитват затруднения с отоплението на жилищата си и достъпа до топла вода (всичко по данни от медиите). Всичко това се случва заради проблемите в един сектор, който е толкова „специален", че за него се грижи правителството, а не пазара. Сектор, където частната собственост, личния интерес и свободното договаряне са мираж. Това е сектор, в който решенията се взимат на политическо ниво - „Южен поток" беше договорен между президентите на България и Русия в един пиано бар в София (в дните около срещата се заговори първо за намалено подаване на газ и второ за проблеми с електричеството в страната, като дори беше прекратен износа на ток от България - крайно необичайни събития)

Аргументите, енергийният сектор да бъде изцяло в ръцете на правителството се свежда до едно единствено нещо (оправданието) - осигуряването на сигурност! За доставките на газ се грижи държавен монополист, не за друго, а за да гарантира сигурност. В името на тази сигурност всички ние се лишаваме от по-добро качество на услугите, повече избор и по-ниски цени, всичко това, което пазарните механизми и конкуренцията биха ни осигурили, както го правят в други сектори - някой от тях също доскоро набеждавани за „специални". Сигурността, която ни е обещана в замяна на всички тези лишения, ни е „осигурена" чрез доставките на газ от един единствен източник по едно единствено трасе - ето това се казва сигурност! Когато този източник е руски енергиен монополист („Газпром"), то тогава проблемите пред България са неизбежни - било под формата на неизгодни договори за доставка на газ или просто за липсата на такъв.

Как държавата ни ще реши този проблем? Отговорът е записан в новата „Енергийна стратегия на България до 2020 г." - „В условията на повишаващо се търсене и все по-голямата конкуренция за достъп до енергийни ресурси в световен мащаб е изключително важно да бъдат подписани нови дългосрочни договори за доставката на природен газ от Руската Федерация, които да гарантират националното потребление на природен газ и развитието на икономиката в дългосрочен период". Не звучи много обнадеждаващо. Правителството се проваля в осигуряването на каквато и да е било сигурност на енергийният пазар, при това се проваля на много висока цена. Дали частната собственост и конкуренцията не биха се справили по-добре?!

Няколко критични извода от ситуацията?

  • За разлика от петрола търговията и преносът на газ се характеризират с дългосрочни договорни отношения, като практиката показва, че са доста сложни и тромави за управление. В допълнение на това т.нар. газов пазар е изцяло доминиран от политически решение, спрямо които се дефинират и договорните.
  • Липсва изграден и функциониращ спот пазар, където цената (в максимална степен) да е пазарна, т.е. определяна от търсенето и предлагането.
  • Специално за България - има необходимост от развитие на повече алтернативни енергийни източници - възобновяеми източници, биогорива и др. Това трябва да стане, не чрез правителствени програми и стратегии, които дават както възможности, така и поставят ограничения. Иновативните решения по принцип са прерогатив на пазара, не на правителството.
  • България е силно зависима от Руската енергийна политика. Необходима е диверсификация на източниците на доставка на газ - например Либия, Египет, Нигерия, даже и от Норвегия (около 17% от доставките в рамките на ЕС) по различни канали - Иран, Тюркменистан, Казахстан и др. В крайна сметка трябва да имаме повече канали за доставка, дори и доставчика, de facto, да е един и същ
  • Развитие на проекти свързани с LNG - втечнен газ, който е изключително лесен за транспортиране. Например Иран е една от страните с най-големи находища на природен газ и същевременно с това има възможност за развитие на LNG. Въпреки това благодарение на международната изолираност и специфични геополитически конфликти на практика развитието на LNG в Иранските находища е замразено*.
  • От настъпилата кризата стана ясно, че в България няма адекватни газови хранилища (примерно адаптирането на такова при Галата)
  • При преглед на европейските директиви в областта на енергийната политика става ясно, че българската държава не е спазила предвижданията в Директива 67/2004 г. на ЕС** относно мерки за осигуряване на сигурност и предвиждането на действие в спешни ситуации при доставката и съхранение на газ.

Решенията на всички тези проблеми - намирането на алтернативи, както по отношение на източници, доставчици, канали и методи на доставка, са постижими при един  конкурентен пазар, основан на точни и ясни правила при спазване на договорните отношения.

* През 2008 г. Shell. Total и други компании официално замразяват проектите свързани с LNG в Иран

** За повече информация тук