Кризата идва – сега накъде?

Световната криза е основна тема в почти всички медии и изглежда това няма да се промени скоро. Проблемите на големи международни финансови институции, като банки, застрахователни дружества, инвестиционни фондове, все повече ще се отнасят и за компаниите от нефинансовия сектор. Кризата не е само финансова, тя обхваща значително повече сектори и по тази причина последствията от нея ще бъдат по-сериозни от първоначалните очаквания.

Още преди повече от година всеки по-грамотен изследовател, запознат с теорията на Австрийската школа за икономическите цикли, отдавна беше наясно какво се случва. Несъответствията между реалните спестявания на хората и паричната маса в най-големите икономически зони по света доведоха до изкуствено стимулиране на търсенето, което не е обусловено от по-голямо производство, а от печатането на непокрити пари. Т.нар. платежоспособно търсене се обуславя по принцип от нарастването на производството на стоки и услуги – при липсата на непокрити пари спестяванията са резултат от производството на повече стоки или услуги отколкото отделният човек консумира. Именно реалните спестявания представляват основата за стопанския растеж, чрез тях е възможно да се натрупа физически капитал, чрез когото на следващ етап да се произведат допълнителни стоки и услуги.

Политиката на големите централни банки обаче води до подаването на фалшиви сигнали към пазарните участници. Печатането на пари, непокрити със стоки и услуги, води до най-голямо увеличаване на инвестициите в отраслите и етапите, които предхождат производството на крайните потребителски стоки. Именно те са най-застрашени от въздействието на кризата, тъй като вероятно при тях ще се наложи най-силно приспособяване към устойчивите нива на търсене. Това приспособяване се случва чрез ликвидиране на губещи поделения, което е свързано със съкращаване на работни места, намаляване на доходите, прехвърляне на ресурси към по-ефективни дейности.

Кризата и България

Кризата се отразява и в момента върху българската икономика. Ефектът от поддържаните ниски лихви се състои в бързото повишаване на паричната маса в страната – над 2 пъти през периода 2005-2007 г.[1] Това доведе до увеличаване на цените и заплатите, бърз растеж на инвестициите и на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. В етапа на повишаване на лихвите обаче резултатите намират по-различен израз. Липсата на ликвидност на международните пазари ще се отрази върху входящите капиталови потоци, които са средството за финансиране на текущата сметка. При такава ситуация е логично инвестициите да забавят растежа си значително. Част от тях ще се окажат неуспешни, което ще наложи преместването на използваните ресурси към продуктивни проекти. Ограничаването на потреблението обаче ще намали възможностите, освен това инвеститорите ще станат по-предпазливи, като ще изискват по-висока доходност за компенсиране на риска. Тоест дори централните банки (и по-конкретно ЕЦБ) да предприемат понижаване на краткосрочните лихви това няма да отговаря на предпочитанията на стопанските агенти.

Мерки срещу кризата

Кризата отдавна се случва по света, но проявленията й са най-видими в настоящия момент. Те ще се пренесат скоро и в България, но степента им зависи от правилната реакция в случая. Обичайните мерки са свързани най-вече с приемането на фискални стимули за икономиката – намаляване на данъците, увеличаване на публичните разходи – като цяло това е традиционен модел след Великата депресия. Те се основават на вярването, че пазарът не може да се справи сам и е необходимо държавата да ускори приспособяването. Това обаче не е вярно, нито при нормални обстоятелства, нито в условията на криза. Именно държавната политика на парична експанзия, на поддържане на дефицити в бюджетите и намеса на пазарите, както и гаранциите за подпомагането на някои сектори при необходимост са причините за възникването на кризата. Увеличаването на дефицитите, печатането на допълнителни пари и засилването на регулациите няма да ускорят съживяването, а дори ще го забавят. За съжаление вече подобни мерки се очакват в Съединените щати и страните от Европейския съюз, което прави твърде възможно прилагането им и в България.

Конкретните действия, които трябва да бъдат предприети, са свързани с поддържането на благоразумна фискална политика. Въпреки че излишъкът изглежда голям (около 7% от очаквания брутен вътрешен продукт за 2008 г. към края на август) не трябва да се прибързва с неговото изразходване. Освен това трябва да се подходи внимателно относно бюджета за 2009 г. Вероятността за неблагоприятно развитие на икономиката в краткосрочен период се увеличава, което означава, че ще се засили натискът за нарастване на разходите в бюджета поради по-висока безработица и общо поскъпване на стоките и услугите в страната. От друга страна забавената стопанска активност ще въздейства и за по-бавно нарастване на приходната част. Все пак опитът досега показва, че приходната част се прогнозира консервативно, което в конкретния случай е необходимо за разлика от предходните години.

Друга мярка трябва да бъде подобряване на надзора върху финансовите институции чрез консолидирането му в рамките на независим орган. Дейността му трябва да бъде насочена към поддържането на финансова стабилност и да обхваща както търговските банки, така и останалите финансови институции. В подобни периоди от особено значение е наличието на точна, навременна и пълна информация. За тази цел е необходимо и самите институции да осъзнаят това и да са склонни да предоставят такава информация, тъй като само по този начин инвеститорите могат да запазят доверието си в тях. При неблагоприятни обстоятелства сътрудничеството между отделните участници чрез пазарния процес е особено важно, като за целта е необходимо те да съхранят доверието и помежду си.

Друга продуктивна мярка би било формалното допускане на разплащания към бюджета в евро. Това ще даде възможност за индивидуален избор на всеки пазарен участник в каква валута да извършва дейността си. Дългосрочният ангажимент на държавата да приеме еврото като законно платежно средство е формулиран в договора за присъединяване на България към Европейския съюз, така че подобно действие ще представлява фактически по-ранна подготовка за това.

Като цяло кризата представлява сериозно предизвикателство пред всяко правителство по света в момента. В случая е особено важно да се провежда правилна стопанска политика, тъй като грешките в такива моменти се усещат много по-болезнено. Решенията трябва да са насочени към засилване на пазарната дисциплина, а намесата на държавата е възможно допълнително да влоши ситуацията.

[1] По данни на Българската народна банка.