Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кризата и размерът на пенсиите**

Автор: Михаил Колев* / 17.09.2010
Оцени тази статия:

Проблемът с трудностите при финансирането на пенсиите не е само български патент. Една от водещите икономики в Европейския съюз – Франция – през изминалата седмица бе съпътствана от множество протести срещу предлаганата реформа от президента Саркози, целяща увеличение на възрастта за пенсиониране от 60 години на 62 години. Но въпреки всичко, проблемите около българското пенсионно осигуряване са далеч по-сериозни с оглед на демографските тенденции. Наскоро в Министерски съвет след предложение на Министерството на труда и социалната политика беше приет законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, като направените предложения са за промени в условията за придобиване право на пенсия, чиято цел е плавно да се увеличи необходимият осигурителен стаж до достигане на 37 г. за жените и 40 г. за мъжете през 2013 г. За съжаление това не е радикална реформа, а временно решение на съществуващите проблеми. Нуждата от цялостна пенсионна реформа е повече от необходима. Ако не бъде променена настоящата пенсионна система, това със сигурност гарантира задълбочаване на дисбалансите в системата и обричане на бъдещите поколения пенсионери да получават ниски пенсии.

Възниква въпросът, ако положението с размера на пенсиите е наистина толкова неблагоприятно, дали пенсионната система с лични вноски би била алтернатива. Търсейки най-подходящия отговор е добре първо да посочим уроците,  които сме научили от последната финансово-икономическа криза.

Първо, пазарите могат да търпят сериозни спадове навсякъде и по всяко време. Не само при акциите, но и при облигациите, суровините, имотите и т.н. Второ, икономика с висока степен на задлъжнялост, се проваля, когато тенденцията се обърне. Трето, ефектът от провала се увеличава, когато правителството фаворизира отделни групи и сектори. (така например, имотния сектор). Това са основните причини, които се изтъкват при обясняване на несигурността на частните пенсионни фондове. Последният четвърти урок е, че независимо от глобалната финансова криза и срива на пазарите, спестяването в лична пенсионна сметка осигурява доста по-големи пенсии в сравнение с тези, които се осигуряват от държавата. Този последен урок може да звучи доста объркващо за онези специалисти, които твърдят, че след последната криза от 2008 година, реформа на социалното осигуряване, която е базирана на пазарен принцип, е прибързана. Нещо повече, 2008 година предложи отличен стрес-тест за възможна пенсионна реформа, базирана на лични пенсионни сметки. Като потвърждение на горното твърдение може да се приложи следния пример, базиран на реални данни.

За да сравним едната пенсионна система с другата (държавната пенсионна система и пенсионната система с лични сметки), нека вземем под внимание работник в САЩ, който получава средна за страната работна заплата. Той започва да работи от 20-годишен през 1964 и продължава да бъде зает без прекъсване за период от 45 години, като се пенсионира през 2008 година. Заплатата, която е получавал през годините, му осигурява годишна държавна пенсия, възлизаща на 18 324 долара. Според сегашния закон в САЩ, неговата пенсия ще бъде индексирана с инфлацията и ще му бъде изплащана до края на живота – около 13 години на база на очакваната продължителност на живота. Нека допуснем, че той е инвестирал същата сума пари, която е плащал под формата на осигуровки за бъдещата му пенсия (общо осигуровките, които се плащат от работник и работодател), в пенсионен фонд. Първоначално неговият инвестиционен портфейл се е състоял от акции и облигации в отношение 70 към 30 за период от  35 години. За оставащите 10 години неговите средства са прехвърлени в консервативен пенсионен фонд (със съотношение акции към облигации 50 на 50). Работникът се е пенсионирал в края на 2008 година, след като е претърпял значителни загуби заради колапса на световните финансови пазари. Но дори и след загубата, неговите натрупани средства пак му осигуряват повече в сравнение с държавната пенсия от 18,324 долара – приблизително 30 000 долара за първата година, която след това ще бъде индексирана с инфлацията за период  от 19 години. Ако той реши да тегли само 18 324 на година, то тогава неговите спестявания биха му стигнали за 39 години пенсия. И това при допускането, че неговият инвестиционен портфейл след пенсионирането има реална доходност от само 1,7% на година. Ако приемем, че продължителността на живота му се увеличи с 5 години и той продължи да работи допълнително 5 години, портфейлът му осигурява пенсия от 48,000 долара през първата година, отново индексирана спрямо инфлацията за следващите 19 години. Или пък ако реши да тегли по 18,324, неговите спестявания няма да бъдат изразходени до 134-ия му рожден ден. За сравнение, работникът, който получава средна за страната заплата и се осигурява за държавна пенсия, ако работи допълнително 5 години, ще получи пенсия, която е малко по-голяма от първоначалната такава от 18,324 долара през първата година след пенсионирането си, като пенсията след това ще се индексира спрямо инфлацията.

Няма магия в това, че пенсионната система, базирана на пазарен принцип осигурява по-високи пенсии дори след слабо-вероятен пазарен срив. Причината е, че държавната пенсионна система работи на принципа на осигуровките, което означава, че пенсията може да нараства не повече от растежа на платените осигуровки, което исторически погледнато се равнява на 1,5 процента годишно в реално изражение. Пазарите, независимо че могат да бъдат доста волатилни понякога, се представят по-добре в дългосрочен план. Настоящият пример илюстрира много добре, че дори след последния сериозен срив на капиталовите пазари и голям текущ спад на доходността на частните пенсионни фондове, то пак осигурените по този начин пенсии са по-високи в сравнение с тези, които се дават от държавата чрез бюджетни трансфери. Както исторически се потвърди, говорейки за „сигурните държавни пенсии”, прекомерно големите бюджетни дефицити и разхлабената фискална политика по никакъв начин не биха могли по-добре да гарантират изплащането им.

 

** Настоящата статия е резюме на следните два текста – виж тук и тук.

* Стажант в ИПИ