Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кризата и България*

Автор: Велико Димитров / 24.10.2008
Оцени тази статия:
 

Поне за момента в България всичко изглежда относително спокойно, разбира се ако изключим случващото се на фондовата борса (спад на двата основни индекса на годишна база с над 65% за SOFIX и 70% за BG40). Тук обаче е добре да се отбележи, че за разлика от много други по-високо развити държави, връзката между реалната икономика и капиталовия пазар в България е слаба и дори противоречива, например нарастващи корпоративни печалби, рекорден ръст на БВП и постоянно намаляваща безработица в комбинация с падащ пазар и то вече повече от година. Или с други думи, неправилно би било, фондовия пазар да се разглежда като индикатор за онова, което се случва в реалната икономика. От друга страна, намалялата капитализация директно се отразява, както на институционалните инвеститори (например активите на пенсионните фондове още преди няколко месеца започнаха да намаляват), така и на много индивидуални участници, чиито влошени баланси със сигурност дават отражение върху склонността им към потребление и на марко ниво върху потребителското доверие като цяло. Със сигурност също така има и много планирани инвестиции в реални активи, които или не са предприети или са прекратени преждевременно като тук може да се причислят и отложените емисии на ценни книжа (заради основателните опасения от слаб интерес и ниска цена). Всичко това неизбежно ще даде отражение и върху темпа на нарастване на икономиката, броя на разкритите нови работни места, а вероятно и върху ръста на доходите. Тези развития обаче не трябва да се хиперболизират и да се разглеждат като трагедия (въпреки че със сигурност за някои ситуацията е точно такава), тъй като ако до скоро беше възможно за няколко месеца и то с ресурс на кредит да получиш 30 или 40 процента чиста доходност от фондовия пазар независимо от актива, в който инвестираш, то няма нищо неестествено в следващия период да загубиш толкова. Въпрос на желание, възможности и оценка на риска - едва ли има разумен инвеститор, който е вярвал, че 100 и повече процента доходност на година са продиктувани от реалното нарастване на стойността на българските активи, в които се инвестира, а не от вливането на спестявания предимно покрай бума на взаимните фондове, общата еуфория като цяло, която стимулира развитието на ефекта на т.н. снежна топка и разбира се притока на портфейлни инвестиции от вън. А последните, както е ясно във всеки един момент могат да си "тръгнат" в търсене на по-висока доходност или просто поради необходимост от спешна ликвидност на управляващите ги компании, както и се случи, на основата на изменение в собствените им икономики като например спукването на балона на ипотечните облигации с висок риск и принудителното отписване на активи за милиарди. В този смисъл, както паричната политика на Европейската централна банка по отношение на краткосрочните лихвени проценти на междубанковия пазар се "внася" в България, така на практика и всяко едно по-значимо колебание в международната конюнктура, независимо дали става въпрос за петрол или капиталов ресурс. Първата категория "внос" все пак е по-скоро с нормативен характер (наличието на Валутен борд), докато втората е естествена и се дължи на неизбежната обвързаност на страната с останалия свят.  

Реална икономика

Реалният растеж на БВП през второто тримесечие на годишна база достигна 7.1%, с което се продължава тенденцията през този период да се реализира най-бързо нарастване на този показател. Основният принос за това е на секторите индустрия и услуги, които реално нарастват съответно със 7.4% и 7%, докато аграрният сектор - с 6.5%. Докато при първите два сектора тенденцията за повишаване на производството през последните години е трайна, то при последния се наблюдава по-скоро известно съживяване, тъй като след 2004 г. там е налице постоянен спад. От страна на елементите на крайно използване най-висок растеж се наблюдава при брутообразуването в основен капитал, което нараства реално с 22.7% за полугодието, докато запасите се повишават с 11.2%. Индивидуалното потребление се увеличава с 5.5%, вносът - с 9.9%, а износът - с 6.9%. Външният сектор достига над 160% от БВП, което е признак за нарастващата отвореност на българската икономика. Въпреки това дефицитът по търговското салдо леко се понижава в относително изражение и достига 27.2% от БВП (през първото тримесечие на годината е 27.7% от БВП), което е положително развитие и подкрепя твърденията, че България следва примера на Словакия, която от нетен вносител на капитал се превръща в нетен износител (разбира се благодарение на про-либералната правителствена политика, което за България с изключение на двата 10%-ни данъка не може да се твърди). Брутните спестявания на годишна база се повишават до 14.2% от БВП, като фактор за това е най-вече умереният растеж на потреблението и нарастването на текущите трансфери поради постъпващите средства от европейските фондове. От друга страна, необходимо е да се отбележи, че търсенето беше преди всичко стимулирано от нарасналата парична маса в страната в следствие на входящите капиталови потоци и бързия растеж на кредитите, които, както може да се очаква предвид наличието на сътресения на световния финансов пазар, поне в краткосрочен период ще намаляват (преките чуждестранни инвестиции вече отбелязаха спад на годишна база с над половин милиард евро).

Банкова сфера

Към края на юни общата сума на активите в банковата система достигна 65,7 млрд. лв. или с 18,5 млрд. лв. (39,2%) повече спрямо същия месец на предходната година. Основен фактор за нарастването на банковия бизнес бяха по-големите като стойност депозити, както от кредитните институции, така и от небанковия сектор. В контекста на световната криза също така е необходимо да се припомни официално оповестената информация от БНБ, че търговските банки, опериращи в България нямат експозиции във високо рискови ипотеки, поради което няма и да се наложи да отписват активи. Това като цяло затвърждава лансираната от някои икономисти теза, че в определени случаи недостатъци на икономиката като по-ниско ниво на иновативност и финансова култура могат да се окажат преимущество. Единственият риск като цяло е по линия на банките майки от Западна Европа, някои от които вече претърпяха финансови загуби, съответно ресурсът, който биха насочили към България е по-малък (определено неудобство разбира се създават и по-високите лихвени проценти). За разлика обаче например от Естония, където най-голямата част от активите в банковата сфера се притежават от Шведски банки, в България пазарът е силно диверсифициран по страни и банкови институции, което предполага и много по-нисък риск в системата като цяло.

За момента очевидно, поне по отношение на националните условия няма основания за притеснение и ако предстоят моменти на по-слаба бизнес активност и по-бавно подобряване на стандарта на живот, то това е по линия на влошените международни условия. Въпросът, който обикновено се задава в подобни ситуации е дали съответното правителство трябва да предприеме някакви мерки, за да противодейства на международната конюнктура. Отговорът за България е само един - трябва да се предприемат единствено онези мерки и корекции в провежданата икономическа политика, които трябваше вече отдавна да са се случили - драстично намаляване на социално-осигурителната тежест (напр. до 10%), въвеждане на преимуществено частна пенсионна и здравна системи, реформа в средното и висше образование и разбира се премахване на редицата административни бариери пред бизнеса (част, от които дори са нелегитимни по смисъла на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност). Каквато и криза да се появи и колкото и да спадне международната ликвидност, трябва да е ясно, че инвестиции винаги ще има, но те избират дестинацията с най-благоприятните условия за развитие. И това е, онова, което правителството трябва да осигури.

* Статията е публикувана за първи път в „BusinessWeek" на 20 октомври 2008 г.