Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Критиката на Валери Найденов

15.12.2006
Оцени тази статия:

Във вторник, 23 март, Валери Найденов публикува статия (във вестник24 чака), в която посочва няколко критики срещу единната ставка от 10%за всички преки данъци – данъка върху доходите, данъка върху печалбатаи осигурителните вноски. Нека разгледаме какви са причините за неговатарезервираност:

1. Господин Найденов твърди, че ако се въведе единна ставка от 10%това ще доведе до опозиция от страна на бедните, разочарованите и онеправданите.Това твърдение, разбира се, не може да е по-далеч от истината за вероятнитеобществени реакции на нашето предложение. Защо? Нека разгледаме следнияпример. Ако едно семейство има относително нисък доход от 350 лева –при въвеждане на единната ставка от 10% то би могло да получи едно значителнонамаление на данъците и осигуровките, които плаща. По този начин неговитечисти доходи биха се увеличили с 60-70 лева. Защо това семейство дае против намалението на данъците?

2. В текста на Валери Найденов се очертава едно допускане – че хоратас по-високи доходи в момента плащат по по-високи данъчни ставки от бедните.Това е заблуда, защото пропуска, че всички плащат осигуровки по еднаи съща (много висока) ставка. Истината е, че в момента и бедните и богатитеса задължени да плащат почти една и съща част от дохода си като данъци.Предложението за единна ставка от 10% не променя това, но то намалявазначително данъчната тежест – както за бедните, така и за богатите.

3. В статията също така се твърди, че БСП ще “върне данъка за богатитена 38%” и по тази причина ще спечели изборите. Би било страхотна грешказа БСП, ако направи тази стъпка. Първо, защото облагането на по-предприемчивитеи успяващите няма да направи бедните по-богати. Второ, защото при по-високиданъци малкият и средният бизнес ще се развива по-бавно, няма да създаваработни места и дори може да фалира и да уволнява част от служителитеси.

4. Валери Найденов твърди, че данъкът от 10% се подкрепя само от хора,които “не са засегнати от патентни данъци”. Това не е вярно – получихмеподкрепа за единната ниска данъчна ставка от организацията на занаятчиите,които, както знаем, плащат патентни данъци.

5. Има и твърдение, че от компенсаторките се печели 400% доходности затова хората, които инвестират в компенсаторки, искат ниски данъци,за да не им се обложи печалбата. За съжаление, от компенсаторките несе печели 400% доходност, по простата причина, че ако имаше такава доходностцената им нямаше да бъде толкова ниска – толкова много инвеститори щяхада наддават за тях, че цената им щеше да се увеличи 4 пъти. Има самоограничен кръг държавни служители, които успяха да спечелят като закупихажилища чрез компенсаторки. Но жилищата не се облагат с данък върху доходите,данък върху печалбата или осигуровки, така че дори те не влизат в обхватана описаните от господин Найденов алчни спекуланти.

6. Господин Найденов предлага вместо намаление на преките данъци дасе пристъпи към намаление на данъка върху добавената стойност (ДДС)до 10%. Той твърди, че това ще доведе до по-висок икономически растеж.Не можем да не посочим обаче, че има едно непреодолимо препятствие предДДС от 10% - това препятствие се нарича Европейски съюз, който не позволяваДДС да бъде по-нисък от 15%, като е възможно скоро тази цифра да сеповиши. По отношение на влиянието на ДДС върху икономическия растежтрябва да се спомене, че когато една компания инвестира (или не инвестира)средства в някоя страна, тя не се интересува силно от размера на ДДС,а повече се интересува от данъка върху печалбата. Малките и среднитепредприятия от своя страна се интересуват от облагането на доходитес данък и осигуровки. В този смисъл намалението на данъка върху доходите,осигуровките и данъка върху печалбата са значително по-пряко свързанис ускоряването на икономическото развитие от намалението на ДДС.