Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Крепостните на Дикме, или как земеделието се връща в средновековието

Автор: ИПИ / 09.01.2007
Оцени тази статия:

Правителството и тази година ще се намеси на зърнения пазар. За разлика от последните две години, когато аргумент беше "ниската цена" и "свръхпредлагане", сега формалната причина е "висока цена" и "недостиг". Правителственото решение от 28 август е забрана на износа и продажби на зърно от резерва при по-ниски от пазарните цени (без да се казва какво разбира под "пазарна цена", но при категорична оценка, че тя не му се харесва).

Описание на ситуацията от икономическа гледна точка

1/ Пшеницата е световнотъргуема стока, тя се произвежда от множество (несвързани) производители и се продава на множество потребители. Тя подлежи на относително евтино складиране и транспортиране, което позволява установяване на глобална цена. В такава среда цената на вътрешния пазар в България неизбежно ще следва котировките на международния пазар (плюс или минус разходите по сделката и транспорта). За министри, политици, журналисти или синдикалисти икономическата логика на търсенето и предлагането може да звучи неприятно, но самият факт на тази неприязън няма да промени действието й. Колкото и да се говори и пише за "себестойност", "разумна цена" или "реална цена" на зърното, реално случващата се пазарна размяна ще определи цената на зърното. Ако потребителите на зърно (в света) и производителите на зърно (в света) сигнализират за определено търсене и предлагане на пшеница при условия, водещи до цена от $150 на тон (каквато е горе-долу в момента за първокачествената пшеница), сделките в България също ще се сключват на нива около тази сума, т.е. около 260 лв. за тон.

2/ За действието на този икономически закон не може да се търсят "виновни". Не е виновно българското правителство, че пазарната цена на зърното по света се е покачила тази година. Не са виновни търговците, защото купуват евтино, а продават скъпо. Не е виновна и сушата на територията на страната (и климатът изобщо). Каквито и да бяха добивите на пшеница от декар, и колкото и различно (по-голямо) да бе общото количество произведено зърно, цената нямаше да бъде много по-различна. Никой производител или търговец не би продавал на цена от 160 лв. на тон (подобна на миналогодишната), ако може да изнесе зърното и да го продаде за 250 лв. (минус разходите по операцията).

3/ Както се вижда от графиката, цената на пшеницата за последните 4 години се колебае в диапазон от над 110 лв. за тон. Въпреки множеството амбиции за интервенция и регулиране както на предходния, така и на настоящия министър на земеделието, пазарните принципи и наличието на международна конкуренция в крайна сметка надделяват над желанията на правителството за фиксиране на цените и предлагането.

4/ Пак следвайки стопанската логика трябва да е ясно, че всякакъв опит за интервенция на вътрешния пазар на цени под пазарните ще бъде безполезна. Ако съществува алтернативата пшеница да се продава в чужбина по 250 лв. на тон, всяко предложено количество на цена под тази ще бъде незабавно купено и изнесено.

5/ Последното е станало очевидно за министъра на земеделието, защото той стига до логичния извод, че няма как да се намесваш на вътрешния пазар, ако не ограничиш възможността за износ (а в други ситуации - като например със зеленчуците - за внос). Както и бе решено на заседанието на МС от 28 август.

Явни и скрити ефекти

1/ Зърнопроизводителите като крепостни на министъра. Забраната за износ на практика означава ограничаване на свободата на договаряне за производители и търговци. Последните се "закрепостяват" за местния пазар. Моралът на подобно решение е аналогичен с робството и феодалната зависимост. Няма тоталитарен режим, който допуска емиграция; няма и интервенционистично правителство, което допуска международна конкуренция. Граждани и предприемачи не търпят политически репресии или стопанско ограбване, ако имат възможност да се махнат. Но нека министрите не забравят, че след подобни действия на предшествениците им Виденов и Чичибаба бяха нужни 3 години правителствена намеса за субсидиране на зърнопроизводителите, поради нежеланието на голяма част от последните да останат такива.

 

Източник: Министерство на земеделието и горите, "Ситуационно - перспективен анализ на пшеница", март 2003 г.

2/ Няма безплатен обяд. Всяка правителствена програма струва пари, които са на данъкоплатците. Миналогодишната намеса струваше около 52 млн. лв. За тази година точна сметка е рано да се прави, но до момента са обещани 28 млн. лв. само за есенна сеитба. На потребителите на хляб трябва да е ясно, че всяка стотинка намаление на цената на хляба (от равновесната пазарна цена) чрез държавна намеса означава аналогично харчене от държавния бюджет. Този разход пък се финансира от данъци, от които иначе всички се оплакват.

3/ Трансфер на доход. Всяка намеса на държавата за установяване на цени под или над пазарните нива представлява трансфер на доход. Миналата година например потребителите плащаха повече от възможното при тогавашното състояние на зърнения пазар, т.е. държавата даде възможност за допълнителна печалба на производителите. Тази година производителите ще губят, или поне ще печелят по-малко, за да субсидират потребителите. Министърът явно желае да измести свободната конкуренция на пазара и да решава кой колко "заслужава".

4/ Промяна в стимулите. Всички описани ефекти променят стратегиите и очакванията. Както у потребителите, така у производителите се създава култура на зависимост от правителствените решения. Те свикват някой друг да "спасява положението", вместо да вложат усърдие в собствените си дела.

5/ Всички в очакване. Това е горе-долу обяснението на странното за министъра "блокиране" на пазара, за което трябва да има "отпушване". Речникът на водопроводчика едва ли е уместен в икономиката. Рационалното поведение - както на купувачи, така и на продавачи на зърно - е да не правят сделки, когато правителството непрестанно плаши с намеса. Ако наистина правителството иска равномерно търгуване на количества зърно, най-доброто решение е просто политически отказ от всякаква държавна намеса (поне до края на мандата).

Вместо заключение

Всичко казано дотук разглежда зърненият пазар като свободна размяна в условия на конкуренция. Вероятно действителността не е точно такава - навярно съществуват "зърнена мафия", "рекет", "изнудване" и "мутри" на този пазар. Този пропуск не е случаен. Защото борбата с престъпниците - рекетьори и убийци - не се води със субсидии и ограничаване на търговията. За тази цел има създадени МВР, прокуратура и съд, за които всички данъкоплатци плащаме.