Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кратката памет на управляващите

Автор: Десислава Николова и Зорница Славова / 10.06.2011
Оцени тази статия:

Изминалата седмица беше богата на предизборна щедрост. Вече е почти сигурно, че минималната заплата ще бъде увеличена с 30 лева (12,5%) до 270 лева от първи юли, а в момента се правят разчети във финансовото министерство с колко да се вдигнат пенсиите и кои пенсии да бъдат обхванати от увеличението.  Общото между тези две стъпки е, че са очевидно повлияни от предстоящите избори и че пари за тях в бюджета няма. Смешно звучи оправданието на министър-председателя, че еднократните помощи за пенсионерите били предизборен популизъм, но видите ли увеличението на пенсиите (на определени групи пенсионери) с някой и друг процент не е.

Очевидно управляващите имат доста кратка памет. При приемането на бюджет 2011 беше декларирано, че до 2012 включително пенсии и заплати няма да бъдат вдигани, за да не се заплаши свиването на бюджетния дефицит. Съответно такива разходи не са заложени в тазгодишния бюджет.

Обявеното от премиера и министъра на труда увеличение на минималната работна заплата е отговор  на настойчивите искания на синдикатите. И докато в началото на тази година КНСБ настояваха МРЗ да се повиши до 290 лв., другият голям синдикат, КТ Подкрепа, държеше доходите на най-нископлатените направо да скочат рязко до 400 лв. Явно синдикати и правителство се опитват да намерят компромисен вариант и са се спряли на увеличение от 30 лв. или 270 лв. МРЗ. Из медиите се подхвърлят редица аргументи за ползите от вдигането на доходите, като „справедливо” заплащане на труда, защита на най-ниско квалифицираните и редица подобни, които вече сме коментирали. Наистина идеята, че трудът на хората трябва да се заплаща по-високо звучи доста примамливо, но това да се прави с едно правителствено решение вече го превръща в проблем. Вярно е, че премиерът може да обещае на хората МРЗ и от 500 лв., но въпросът е дали някой друг ще иска да плаща тези пари.

Българската търговско-промишлена палата изчисли, че ако увеличението на МРЗ e с 30 лв. ще струва на бизнеса 43,5 млн. лв. до края на годината. В същото време министърът на труда твърди, че повишението ще струва и допълнителни 20 млн. лв. на тазгодишния бюджет. Като се има предвид, че редица други плащания са обвързани с МРЗ, в тази ситуация изглежда няма друг печеливш освен краткосрочната измамна слава на премиера и донякъде на министъра на труда.

Заедно с решението за вдигане на МРЗ, премиерът изведнъж реши да помогне и на пенсионерите. В това принципно също няма нищо лошо, защото е факт, че болшинството от тях са на ръба на оцеляването – въпросът тук, обаче, не е в адекватността на пенсиите, а в липсата на пари за тяхното покачване. Аргументът, че имало повече от очакваните приходи в бюджета не е никак убедителен, защото увеличените данъчни приходи се дължат най-вече на по-високата от очаквана инфлация през първите месеци на годината. Само за първите 4 месеца на 2011 средногодишната инфлация[1] е 4,2%, а заложената в бюджета за цялата 2011 е 3,7%. Кумулативната инфлация за първите четири месеца вече е наполовина (1,3%) на очакваната за цялата година (2,6%). Опасно е да се използва краткосрочния инфлационен стимул върху приходите за увеличение на постоянни разходи като пенсии и заплати, защото поражда риск както от неизпълнение на бюджета, така и от влизане в инфлационна спирала.

Министерството на финансите сега е изправено пред нелеката задача да намери някаква сума като поореже от други (трудни или невъзможни за орязване) пера.  Последно се говори за увеличение само на вдовишките и най-ниските пенсии. Но да оставим настрана дискусията за това дискриминационно ли е/справедливо ли е да увеличаваме само най-ниските пенсии. По-важният въпрос е, че всъщност България не изпълнява ангажиментите си от бюджет  2011, 3-годишната бюджетна прогноза, конвергентната програма и т.нар. Пакт Евро+. Това ни бе напомнено и от Европейската комисия на 7-ми юни при публикуването на нейната Препоръка за Съвета[2] относно Националната програма за реформи на България от 2011 г. и Конвергентната програма на България за 2011-2014 г. Както може да се прочете в доклада, „…съгласно тези ангажименти в подкрепа на устойчивостта на публичните финанси ….ще бъдат предприети действия за въвеждане на обвързано с резултатите заплащане в публичния сектор чрез спиране на растежа на пенсиите и заплатите до 2013 г.”

Но явно управляващите са забравили за всички тези документи и не се вълнуват особено от това, което самите те са обещали пред Европейските си партньори. Може би простото обяснение е, че европейските политици и бюрократи не са сред тези, които ще гласуват на предстоящите местни избори.

 


[1] Според хармонизирания индекс на потребителските цени

[2] http://ec.europa.eu/europe2020/pdf/recommendations_2011/csr_bulgaria_bg.pdf