Кратка история на данъчната свобода в България

През 2017 г. данъчната свобода ще настъпи на 16 май

Една от първите ми задачи при постъпването в Института през 2007 г. беше да изчислим Деня на свобода от правителствена намеса в България. Общата концепция за т. нар. Tax Freedom Day тогава вече беше широко позната, но по света можеха да се срещнат всякакви методологии. Първата сметка за България направихме с Адриана Младенова (виж тук), като се фокусирахме върху периода 1998-2007 г. Тогава твърдо решихме, че макар всяка фискална дискусия по същество да е разговор за държавните разходи, то в случая ще се фокусираме върху приходната част на бюджета, търсейки непосредствена обвързаност с това, което излиза от джобовете на данъкоплатците и попада в държавата хазна.

Оказа се, че този ден у нас настъпва в края на месец май при консолидирани приходи в рамките на близо 40% от БВП на страната. Тези 40% всъщност бяха една от най-силните фискални котви у нас. От днешна гледна точка картината е различна. След последната ревизия на данните за БВП, отразена и в годините назад, преразпределението в тези години преди кризата вече се изчислява в рамките на 37-39% от БВП. Консолидираните приходи са си същите – там ревизия не може да има, но знаменателят (размерът на икономиката) се измени. Малко като в онзи виц за изпита по икономика, където 10 години по-късно въпросите на теста са си същите, но вече отговорите са други.

С други думи и преди кризата данъчната свобода е настъпвала някъде в средата на май. В годините на кризата денят идваше доста по-рано (има случай и в края на април), но това беше заради сриването на приходите и появата на големи дефицити през 2009-2011 г. Днес, през 2017 г., приходната част на бюджета е напълно въззстановена и преразпределението се върна на нива около 38% от БВП. Както и в първото издание на данъчната свобода (2007), така и днес се налага извода, че в крайна сметка държавата си гони тези нива на преразпределение и ги постига.

През години се наложи да правим различни леки промени в методологията, които да отразят променящата се среда. На първо време прибавихме дните за отработване, които отразяваха дефицита в бюджета. За целият период 2009-2017 г. се натрупаха над 60 дена за отработване или дефицит в рамките на над 13 млрд. лв. В първите години беше покрит с парите от фискалния резерв, а после се наложи да нарасне и външният дълг на страната. Тази година също са заложени 5 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 1,3 млрд. лв.

Наскоро разграничихме и националните от европейските средства, което цели да покаже колко дни ще ни отменят от работа за държавата европейските данъкоплатци. През 2017 г. са предвидени приходи от помощи в размер на 2,6 млрд. лв., тоест европейският бюджет ще ни отмени за цели 10 дни работа за хазната. Това звучи добре, но с помощите идва и зависимостта от европейските средства, както и по-голямата възможност за клиентелизъм или прахосване, видима през годините.

През миналата година на практика доразвихме идеята за деня на данъчната свобода чрез създаването на сайта kolkodavam.bg заедно с колегите от Фондация „Фридрих Науман“ и Инфограф. Докато денят на данъчна свобода сме смятали средно за цялото население (деца, работещи, неработещи и пенсионери, тъй като всички са данъкоплатци), то сайтът kolkodavam.bg позволява всеки да си сметне своята лична данъчна тежест. За работещите българи този ден идва в края на месец юни, тоест близо половината от изработеното в крайна сметка отива в хазната.

***

Запазете си датата 13-ти май, защото от Българско либертарианско общество, Института за пазарна икономика (Institute for Market Economics) и Live to Lift Ви каним на тържествено отбелязване на Деня за данъчна свобода.