Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Красавицата и звярът, веселият президент и предстоящите майски вълнения

Автор: Методи Лазаров / 27.04.2007
Оцени тази статия:

Последните няколко дни по света бяха изключително окрасени в политически цветове. Ясни са резултатите от проведения в неделя първи тур на президентския вот във Франция[i]. Борис Елцин, президент на Руската федерация в едно много интересно време, почина в понеделник. Изборите за европарламент пък набират скорост у нас. Въпросът е дали политическата ситуация по света ще окаже влияние върху техния изход.

Над 85 % от имащите право да гласуват французи пуснаха своята бюлетина в битката между красавицата Сеголен Роял и звярът Никола Саркози, както някои медии вече са кръстили политическия сблъсък. Сарко, 52-годишният син на унгарски имигрант, е често оприличаван на арогантен, амбициозен и импулсивен тип. Десният кандидат предлага по-тясно сътрудничество със Щатите и набляга на нуждата от олекотяване на регулациите на пазара на труда и намаляване на преките данъци. Неговите 31.1% уверено се противопоставят на резултата от 25.8% на Сего, 53-годишната майка на четири деца. Чаровната кандидатка на социалистите предлага множество социални програми, промени в публичния сектор, нарастване на минималната работна заплата и повече протекции за младежите на трудовия пазар. Разпределението на гласовете, дадени на първия тур за вече отпадналите други големи кандидате като Байру и Лъо Пен, ще разрешат и спора на балотажа. Предварителни изчисления показват, че Саркози с 54% ще надвие над Роял с 46%. Тук наблюдаваме как едно дълбоко пропита със социални идеи структура има желанието да се либерализира и да отвори широки врати към пазарните принципи.

Само ден след изборите във Франция Борис Елцин почина на 76 години, оставяйки след себе си противоречиво, но изключително важно за Русия наследство. Ставайки първия демократично избран президент, Елцин поведе Руската федерация към болезнени икономически реформи, известни още като "шокова терапия" и целящи да либерализират външната търговия и контрола над цените и валутните стойности. Радикалното преминаване от планово стопанство към свободна икономика, въпреки че водят руската икономика по правилния път, инфлацията не е овладяна и също толкова шоково покупателната способност на населението е стопена. Елцин се оттегли през началото на 2000 след противоречиво управление, изпъстрено с политически гафове и неуспешна икономическа политика, и предаде властта в ръцете на своя наследник, Путин. Днес сме свидетели на възвръщане на контрола на държавата върху икономиката, ограничаване на личните свободи и игра на Русия с останалата част от света като този път залога не са ядрени ракети, а нефта и природния газ.

Родните политици гледат да не се бутат между шамарите на големите и да не изказват крайни позиции спрямо големите страни. Развитието във Франция обаче ни подсказва, че управляващите ни няма да могат още дълго да използват мита за социална Европа, защото дори и старите страни-членки вървят по пътя на либерализацията. Руското влияние зад някои от сегашните ни национални проекти е нездравословно, защото елциновото наследство не беше доразвито и путинова Русия представлява лош пример за нашите държавници. Излиза, че България се разкъсва между бъдещето си в европейския клуб и миналото си на съветски сателит. Законът за фармацевтите, ненамаляващият държавен щат и комисията за контрол над цените са само някои от ужасяващите примери на водене на нецеленасочена политика в една пазарна икономика. Смъртта на Елцин много символично изразява, че Русия трябва да остане далеч зад нас просто като неуспешен идеологически партнъор.

Ето защо наближаващите избори за европейски депутати са един тест над населението доколко разбира значението на християн-демократичните принципи, заложени в Европейския съюз. Ще участват партии от всички спектри на политическото пространство и докато някои си държат на твърдия електорат, везните ще бъдат наклонени от младите и европейско-ориентирани хора заради очакваната ниска избирателна активност. Вярвам, че те желаят да живеят и работят в една среда на конкуренция, прозрачност и свобода от произволности на държавата. Тези партии, които успеят да обяснят именно тези идеи на хората, ще спечелят и повече евродепутатски места да се борят наравно със Сарко срещу празния идеализъм на поддръжниците на Сего. Иначе ще имат възможността само да въздишат по идеите на Елцин, стегнати здраво в желязната руска прегръдка.


 


[i] Виж повече за Франция и изборите: http://ime.bg/bg/articles/franciq-danycite-kato-predizboren-koz/