Краят и пороците на златния век на разходно-покривната система*

Мнозина политици смятат, че проблемът за дефицита в пенсионните системи може да се реши просто като се променят параметрите на разходно-покривната система. Те са убедени, че е необходимо само да се увеличат вноските за социално осигуряване, да се намали коефициента на замяна или да се увеличи пенсионната възраст и, хоп, всичко ще бъде наред, системата ще се стабилизира.

За съжаление, в случая това не може да стане по този начин. Най-голямата опасност на разходно-покривната система не е финансова, както икономистите Исаак Ерлих и Йънянг Ким показват в наскоро публикувания доклад “Пенсионни системи, демографски тенденции и икономически растеж” (Национално бюро за икономически изследвания, февруари 2005 г). Самият принцип на разходно-покривната система се отразява неблагоприятно върху демографската структура, размера на личните спестявания и на икономическия растеж в дългосрочен план. Недостатъкът не се състои в параметрите на системата, той се крие в самата й природа.

Икономика на прехвърлянето

Заключенията на Ерлих и Ким се основават на модел, който приема, че създаването на семейство е ендогенна променлива величина. С други думи, хората не живеят във вакуумна среда. Те взимат разумни решения за брака и децата, а тези решения се влияят от такива икономически фактори като данъци и благосъстояние. Емпиричните данни действително показват, че хората се стремят да увеличават максимално обществено полезните си функции, макар че твърде малка част от тях открито си го признават.

Моделът на Ерлих и Ким подчертава един важен факт – невъзможността да се неутрализира влиянието на задължителните трансфери между поколенията, известни още като разходно-покривна система. Демографската криза, която до известна степен излага на опасност всички такива системи, не дойде като гръм от ясно небе. Тя е пряка последица от начина на действие на споменатата пенсионна система. Ерлих и Ким илюстрират това твърдение на базата на данни от 57 държави за периода 1960-1992 г. “Ние открихме, че данъчните мерки на разходно-покривната система имат сериозно отражение върху намаляването на тенденциите за създаването на семейство и за раждаемостта в целия свят, както и за намаляване на размера на спестяванията и на икономическия растеж, особено в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)”.

По-нататък те пишат: “Нашият анализ показва, че през изминалия век разходно-покривната система доведе до намаляване на значението на трансфера между поколенията – от децата към възрастните родители, т.е. на традиционната осигурителна система.” Държавната пенсионна система подкопа традиционните семейни връзки. Децата могат да живеят без родителите си, а хората, които биха могли да имат деца, живеят бездетни или “свободни от деца”, ако използваме новия термин за описване на хората, които умишлено не искат деца. На стари години хората се осланят повече на правителството, отколкото на собствените си деца.

Демографските ефекти

Изследователите Мишел Болдрен, Мариякристина Де Нарди и Лари Джоунс стигат до същия извод в доклада си “Раждаемостта и пенсионната система” (Национално бюро за икономически изследвания, февруари 2005 г.). “Данните показват, че увеличаването на пенсиите по старост, отпускани от правителството, е тясно свързано с намаляването на раждаемостта”, се заключава в изследването. Ефектът е достатъчно мащабен, което обяснява наблюдаваната разлика от 80 процента на раждаемост в цялата страна. Емпиричните резултати също подкрепят хипотезата, че за родителите културните или религиозните обичаи не са на първо място, когато решават колко деца да имат.

Основният фактор е икономиката. Мотивът на хората дали да имат деца се обуславя от необходимостта да разполагат с икономическа база. Защо китайските селяни желаят да имат повече от две деца независимо от налаганата от правителството “политика едно дете”? Отговорът е, че те изобщо не са обхванати от пенсионна система.

Една стара чешка приказка, “Трите гроша”, ни разказва за селянин, който печелил по три гроша на ден. Той харчел единия грош, другия грош давал в заем на сина си и с третия плащал дълга към баща си. Това е пътят, по който обществото е вървяло преди намесата на правителството, няма значение дали това е станало в едновремешна Европа или в днешен Китай. Анонимната машина на правителствената пенсионна система разруши традиционния модел на семейството. И ако човешкият капитал е машина за растеж, то семейният избор се отразява върху формирането на човешкия капитал.

Ниската раждаемост води до намаляване ръста на БВП. Ресурсите за пенсионната система бавно пресъхват. Опитите за повишаване на вноските за социално осигуряване могат да доведат до повишаване цената на труда и в резултат от това, до намаляване на неговото търсене, накратко, до увеличаване на безработицата. Порочният кръг се затваря. Не съществува никаква комбинация от параметри, която в дългосрочен план да придаде устойчивост на системата за плащане на пенсиите от текущите доходи. Това твърдение може някой ден да бъде включено в учебниците по икономика като теорема, чието пренебрегване е разрушило богатите някога западни икономики.

Изходът

Съществува само един начин за смекчаване на бедата: да се намали общия размер на пенсиите, изплащани от правителството. Това може да ви звучи жестоко, но не бързайте: намаляването на изплащаните от правителството пенсии не означава, че пенсионерите трябва да умират от глад. Нека да вземем за пример Исландия. Правителството плаща на пенсионерите плоски пенсии. В Исландия общата сума на пенсиите, изплащани по разходно-покривната система, не надхвърля 7 процента от БВП срещу 12 процента в Италия. Общият процент на раждаемост в Исландия е 1,9 деца на жена срещу 1,2 в Италия. Бедна страна ли е Исландия? Не е, тя е с 20 процента по-богата от Германия. Жалко, обаче, че Исландия е толкова малка и толкова непозната страна, за да се разглежда като сериозен образец.

––––––––––––––

*Статията е публикувана за първи път на 26.05.2005 г. на Интернет страницата на Tech Central Station –http://www.techcentralstation.com и се публикува с любезното съгласие на автора. Заглавието и вътрешните заглавия са на ИПИ.

**Павел Кохоут (1967 г.), икономист в PPF, най-голямата финансова група в Чехия. Професионална специализация: управление на портфолио, количествено моделиране на кривите на доходите, бизнес стратегии за развитие на финансите на дребно на пазарите на Чешката Република, Словакия, Русия и Азия. Член на Инвестиционния комитет на Чешката осигурителна компания и на CP-Invest.Член на организацията Прозрачност без граници – Чешка Република, основател и член на Института за политическа и икономическа култура .