Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Крачка назад в пенсионната реформа

Автор: Петър Кръстев* / 05.07.2013
Оцени тази статия:

Внесеният наскоро от депутати на БСП проектозакон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване предвижда няколко основни крачки назад в пенсионната реформа. Това са замразяване на увеличението на пенсионната възраст от 1 януари всяка година и връщане на възможността за ранно пенсиониране на работниците I и II категория труд и учителите.

Към това се предлага и нова мярка, позволяваща пенсиониране до 24 месеца преди достигане на необходимата възраст. Избралите тази опция ще получават пенсия, която ще бъде намалена с 0,4% за всеки месец, недостигащ до навършване на стандартната пенсионна възраст. Очакванията са от тази нова възможност да се възползват между 4500 и 5000 души, основно безработни. По сметки на авторите, това ще струва 16 млн. лв. за 2014 г. и 32 млн. лв. за 2015 г. Но никой от авторите не споменава обратната възможност – 4500, или дори повече, осигурени лица да се възползват от нея. Това създава поредния негативен стимул за работа, което ще бъде в ущърб както на работещите, така и на пенсионерите. Ако вземем средния осигурителен доход за 2012 г., който е 618 лв. по данни на НОИ, то това са близо 6 млн. лв. на година по-малко приходи от осигурителни вноски. Или 12 млн. лв. за 2015 г., ако следваме начина на изчисление на авторите на проектозакона.

Мотивацията на проектозакона започва с кратко разяснение на лошото състояние на пенсионната система. Долната графика нагледно илюстрира конкретното финансово състояние на фонд „Пенсии” към Държавното обществено осигуряване. Ясно се вижда, че приходите не покриват разходите, дори предвид държавната вноска от 12%, която стартира от 2009 г.

Графика 1: Приходи, разходи и дефицит на фонд „Пенсии”, в млн. лв.

Източник: НОИ

Като един от основните мотиви се изтъква по-високата реална възраст на пенсиониране спрямо средното за ЕС. Странно защо, авторите на проектозакона са приели за „реална” законовата в момента такава, а не ефективната. Ако погледнем данните от Ageing Report 2012[1] изготвен от ЕК, се вижда, че възрастта на излизане от пазара на труда в България е 60,2 години за 2009 г., при 61,4 средно за ЕС. Докладът също така съдържа проекции за възрастта на излизане от пазара на труда през 2060 г., когато България се очаква отново да изостава спрямо средната за ЕС.

Добре е да се отбележи, че важна е не само средната ефективна възраст на пенсиониране, а и средната продължителност на трудовия живот. В България тя е 31,1 години при 34,7 средно за ЕС за 2011 г. Има и държави, в които този показател достига 39,3 години (Норвегия). Друг важен фактор с пряко отношение към пенсионната система е средната продължителност на получаване на една пенсия. По данни на НОИ тя нараства със средно 2,7 месеца на година за последните 20 години – от 16 години през 1989 г. на 20,5 години през 2011 г.

Графика 2: Средна продължителност на получаване на пенсия, в години.

Източник: НОИ

От друга страна, сравненията с Европа служат само частично за илюстриране на състоянието на пенсионната система в България. Трябва да се вземат предвид фактори и предвиждания конкретно за страната. Така например, очакваната продължителност на живот ще се покачва, а пенсионната възраст не (поне според новия проектозакон). Също така, процентното съотношение на 15-64 годишните към цялото население се очаква да падне от 69,1% през 2010 г. до 66,4% през 2015 г. Това означава, че се очакват повече и по-дълго живеещи пенсионери, но по-малко осигурени и плащащи осигуровки за тези пенсии.

Какво означава всичко това? Отговорът е лесен – нужда от кардинална реформа. Не са нужни малки побутвания тук и там, а основно подобрение на цялата социално осигурителна система. Реформите не трябва да се ограничават само до фонд „Пенсии”. И със сигурност правителството не трябва да прави стъпки назад в тази сфера.

 

---

[1] Докладът е достъпен от тук: http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/european_economy/2012/pdf/ee-2012-2_en.pdf

 

*Авторът е стажант в ИПИ