Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Край на банковите такси при разплащане с държавата

Автор: Михаил Андреев / 04.02.2011
Оцени тази статия:

Законът за ограничаване на плащанията в брой предизвика оживен дебат по време на заседанието на бюджетната комисия в четвъртък. Във фокуса на вниманието попадна предложението за промяна на размера на самото ограничение, както и възможността за плащане на задължения към държавата без да се дължи банкова такса при обслужване на самата транзакция. Депутатите одобриха въвеждането на максимален лимит за кешови разплащания до 15,000 лв. вместо първоначалния вариант за таван от 5,000 лв., одобрен две седмици по-рано. През този период депутати от управляващата партия се договориха за трикратното повишение на размера, който бе предложен от Министерски съвет. Независимо от промяната, фактът е, че държавата успява да прокара нова намеса в частни дела – разплащанията в една икономика.[1]

На остри критики бе подложено предложението на депутати от ГЕРБ, позволяващо на министъра на финансите със заповед да определя по-нисък размер на тавана при плащания от бюджетни предприятия. Освен представителите на опозицията и самият председател на комисията Менда Стоянова изрази своето несъгласие и в крайна сметка поправката бе оттеглена.

Крачка в положителна посока бе включването в закона на текст, който освобождава физическите и юридическите лица от плащането на банкови такси и комисионни при разплащане към държавата. Банките ще осигурят тази възможност чрез ПОС терминали във всички ведомства, което ще се изпълнява по силата на сключени договори между министерството на финансите и търговките банки. На практика обаче, клаузите в тези споразумения предстои да се уточнят през следваща седмица, разкри заместник министърът на финансите Владислав Горанов. Разходите по транзакциите ще са изцяло за сметка на държавния бюджет, по силата на преференциални условия, които и сега са в сила за бюджетните единици. От финансовото министерство не дадоха отговор за очаквания фискален ефект, но може да се предположи, че „цената”, която ще понесе е приемлива на фона на широка обществена полза от промяната.

В чиста формалност се превърна приемането на отчетите за изпълнението на държавния бюджет за 2008 и 2009, внесени съответно на 01.07.2009 г. и 02.07.2010 г. Така настоящият парламент не изневери на традицията да приема отчетите със сериозно закъснение. Депутатите апелираха за преустановяване на тази практика, за което получиха обещания от председателя на бюджетната комисия. В леко шеговит тон бившият финансов министър Пламен Орешарски предложи отчетът за 2008 г. да бъде раздаден на университетите, което предизвика ответна реакция, че бюджет 2008 е бил „балон”. Напълно сериозно обаче, управляващите поздравиха бившия финансов министър, че не се е поддал на мераците на своите колеги за още по-големи харчове, което е допринесло за спазване на фискалната дисциплина. В рамките на очакванията, нямаше такова единомислие по отношение на отчета на бюджет 2009. В крайна сметка, важен бе изводът, направен от председателя на Сметната палата Валери Димитров, че проблемът с непълното прилагане на програмното бюджетиране остава. Това, разбира се, е една от основните пречки пред по-нататъшни бюджетни реформи, насочени към оптимизиране на публичните разходи.

 

Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на Foundation Open Society Institute (OSI-ZUG). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на OSI-ZUG.

Настоящият коментар е част от проект “Better Governance in Bulgaria”.

 


[1] http://ime.bg/bg/articles/nezakonnoto-plashtane-v-broi/