„Козлодуй” и „Белене” (Булат Нигматулин)

Извадки от изказване пред една от комисиите на Народното събрание от заседание на 22 януари 2013 г., със съкращения.

 

Булат Нигматулин (експозе)

„Въпросът за „Белене“ е тема, с която аз съм добре запознат.

Аз смятам, че още отпреди 12 години се занимавам с тема, свързана с българската атомна енергетиката, тогава аз на пост заместник-министър на атомната енергетика в Русия се сражавах до кръв за това да не бъдат затворени трети и четвърти енергоблокове на АЕЦ „Козлодуй“.

Аз самият съм участвал във въвеждането в експлоатация на трети и четвърти блок в Нововоронежката атомна електроцентрала в Русия, а трети и четвърти блок в „Козлодуй“ са огледални блокове, същите като трети и четвърти в Нововоронежката атомна електроцентрала.

Тогава аз получих обещание от министъра на енергетиката на България, че трети и четвърти блок няма да бъдат затворени, но каквото се случи, то вече е станало и няма защо да се връщаме назад.

Тези два блока в Нововоронежката електроцентрала ще работят още 18 години или те ще работят до 18-та година, а вашите блокове в „Козлодуй“ бяха затворени. Но нека да се върнем към темата „Белене“.

Ще представя няколко теореми.

Първо, не сме против самата атомна електроцентрала като обект. Изхождаме от презумпцията, че нашите, руските атомни реактори са сигурни, ефективни и проектът е добър. Постави се въпросът за какво се строи електроцентралата? Тя се строи, за да произвежда електроенергия, която да бъде продавана. Теоремата се състои в това, че днес и за следващите двадесет години като минимум България е осигурена с електроенергия, електроенергия, която даже е в излишък. На глава от населението в България произвеждате един път и половина, два пъти електроенергия, отколкото в съседните ви страни. Това е първата теорема.

Втората теорема, започвам с въпроса може ли електроенергията от АЕЦ „Белене“ да се продава в чужбина? Това може да бъде решено в рамките на един отделен проект, който не е бил разработен заедно с проекта за строителството на АЕЦ „Белене“ и той засега не се разглежда в рамките на този проект. Еднозначно може да се каже, че при сегашните условия, при които се проектира АЕЦ „Белене“, цената, която ще бъде постигната, а това са 10 евроцента за изкупуване, като възвръщаемост на проекта. И ако се говори за създаването на мрежите за включване на електроцентралата към електроразпределителната мрежа, цената стига до 14 евроцента за следващите 20 години. Тази цена прави електроенергията от „Белене“ непродаваема.

Следващият въпрос е необходима ли е електроенергията на съседните ви страни? Преди един месец беше подписан договорът по проекта „Южен поток“. Това са доставки на газ за съседните на България страни. Този газ ще бъде доставен в съседните ви страни, за да задоволи потребността от гориво на строящите се газови електроцентрали в тези страни. И тези страни, дори ако сега изпитват дефицит, тогава ще постигнат една енергийна независимост. Това дори не зависи вече от цената. Става въпрос за това, че цената на газта ще бъде по-ниска от цената на електричеството от „Белене“ през този период, за който ние говорим – периодът, когато трябва да бъдат върнати инвестициите.

Да поставим въпроса и по друг начин. Намерен е инвеститор, който е готов да вложи своите пари в строителството на АЕЦ „Белене“. Половината от инвестициите се предоставят от този инвеститор, другата половина предоставя България. Но ако се окаже, че проектът не е ефективен за този период, за който се предвижда, това са 50 – 60 години. Не става въпрос за някакъв търговски обект – за хотел или за магазин. Когато този проект се окаже неефективен за едната от страните, дори в един кратък период, такъв проект ние не смятаме, че може да бъде устойчив.

Възможни са различни сценарии в този случай. Централата не може да бъде продадена, произвежданата от нея електроенергия не може да се продава, централата не е ефективна, проектът не е ефективен, това води до разваляне на отношенията. Днес проектът предлага определени предимства, осигуряват се работни места, става въпрос за 5 – 6 000 души, които могат да бъдат ангажирани, работа в продължение на 7 – 8 години, но по-нататък какво се получава? Получава се една преобърната Хеопсова пирамида.

Аз като руснак, като специалист, като експерт съм заинтересован отношенията между нашите страни да не се развалят. Ще дойдат нови хора, това ще стане след пет, шест, след седем години, ние вече няма да заемаме тези постове, ще дойдат млади хора и ще зададат въпроса: „Защо ни е била натрапена тази електроцентрала? Защо този неефективен проект е бил осъществен?“, тогава младите специалисти, които ще бъдат на нашите места в Русия ще кажат: „Ами не знаем“. Същото, което казваме по повод трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Преди 12 години ние си спомняме за тези фамилии, които ни обещаха тогава, че няма да бъдат затваряни трети и четвърти енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“. Тогава и в България ни обещаха, аз лобирах за този проект и в България, и в Европа, в европейските надзорни органи.

Четвъртото, което искам да отбележа, преди да се постарая да отговоря на вашите въпроси е това, че днес българската електроенергетика е много добре балансирана. Пети и шести енергоблокове на „Козлодуй“ дават електроенергия при цена 2,2 евроцента за киловат. Ако сравним с продукцията в електроцентралите на съседните страни, там става въпрос за 4,5 – 5 евроцента на самата електроцентрала.

Следващият въпрос е свързан с това, че експлоатацията на тези енергоблокове може да бъде удължена за следващите 15 – 20 години. Това ние вече го направихме с пети енергоблок на Нововоронежката атомна електроцентрала. Същото вече се прави в електроцентралите, атомните електроцентрали в Украйна и в Русия. Става въпрос за други електроцентрали освен Нововоронежката.

Следващият въпрос. През следващите 20 години потреблението, консумацията на електроенергия във вашата страна няма да се увеличава. Ако обаче, не дай Боже, в някакъв момент в България бъдат изградени някакви производствени мощности с голяма консумация на електроенергия, вие разполагате с един резерв от електроенергия, която сега вие изнасяте. Това е един почти 15-процентов резерв.

В краен случай, ако през следващите 15 – 20 години възникне необходимост от допълнителни количества електроенергия, вие така или иначе разполагате с минаващия през вашата територия газопровод „Южен поток“. Могат да бъдат прокарани и други газопроводи в бъдеще, така че вие за една – две години можете да построите паро-газови електроцентрали. Но тук става въпрос за период от след 20 години. Тогава може би все още ще бъдем живи.”

 

Въпроси и отговори.

Диан Червенкондев: „…Каква би била цената на проекта АЕЦ „Белене“?

През минали наши заседания ние разгледахме докладите на независимия експерт „Ейч Ес Би Си“, в който той прогнозира, че проект като АЕЦ „Белене“ така, както е започнат, цената би била над 10 милиарда евра – 10 350 000 000 евро. В кореспонденцията, която разгледахме през миналите заседания в Комисията „Белене“, с нашия стратегически инвеститор, който трябваше да влезе с 49% в проекта „Белене“, в проектната компания, това е немският концерн „РВЕ“. Той също прогнозира, че цената на тази централа би била над десет цяло и пет, шест, осем милиарда евро.

Договорът в споразумението, което е подписано за изграждане от руската страна, без да е уточнена добре ескалацията, е записано, че тази централа ще струва около 4 милиарда евро и това е нашият основен спор с колегите и това трябва да бъде изяснено и пред обществото.

… Според Вашата експертиза и Вашия опит в аналогични такива компании, и съответно в момента, на база реалните пазарни условия, каква е Вашата прогноза за цената на проекта АЕЦ „Белене“?

Булат Нигматулин: „Благодаря Ви, разбрах въпроса. Нека да погледнем как стоят нещата. В началото, в договора с „Росатом“, беше предвидена цена за проекта 4 милиарда. След това за строителството на електроцентралата бяха предвидени 6,3 милиарда. Като става въпрос само за електроцентралата без електропреносната мрежа и инфраструктурата. Обикновено тази останала част струва около половината на цената на електроцентралата. Тук виждаме, че  нещата стигат до 10 милиарда. Целият проект като сума излиза 10 милиарда евро.

Обикновено как изглеждат нещата със строителството на атомната електроцентрала? Става въпрос за големи мощности, става въпрос за 2,4 гигавата. След това трябва да се изгради мрежовото стопанство. Започваме със 500 – 750 киловолтови мрежи, докато стигнем до потребителската мрежа от 10 киловолта. Мрежовото стопанство е по-скъпо, отколкото самата електроцентрала, защото е необходимо създаването на цялата тази инфраструктура с каскада от понижаващи трансформатори.

Освен това лихвите по кредитите. Това не са безлихвено предоставени пари. Няма да говорим за конкретна страна, но минималните лихви са 4%. Минималното ниво на лихвите е 4%, 3,92% това е минималното ниво на лихвите за такива кредити, а нормално е 5 – 6% лихва. Става въпрос за сложна лихва в рамките на един период от 15 – 20 години. И виждате, че тук се стига отново до едни суми от милиард и половина – два и половина милиарда, които допълнително се натрупват към тези 9 – 10 милиарда евро. Това са повече от 10 милиарда.

Искам да кажа и нещо парадоксално. Дори два пъти по-евтино да струва тази електроенергия, тя не е необходима за вашата икономика. Тук не виждаме консуматори, които да потребяват тази електроенергия.”

Мартин Димитров: „…Един от важните въпроси във връзка с „Белене“ е цената на тока. Във Вашата презентация казахте, че цената на евентуалния бъдещ ток от „Белене“ би била между 10 и 14 евроцента. Различни български експерти, които настояват за строителството на централата, говорят за цена от порядъка на 4 – 5 евроцента. Тоест, те едва ли не казват, че „Белене“ би имало цена на тока, подобна на пети и шести блок на „Козлодуй“ и това е голям дебат в България.

Вие като човек, който е бил на важно политическо ниво в Русия по времето на стартирането на проекта „Белене“, е важно да аргументирате за нас, защо цената е 10 – 14 евроцента. Защото Вие ако сте прав, че цената на „Белене“ е толкова висока, то наистина се обезсмисля проектът.

Хората, които настояват за „Белене“ в България твърдят, че цената ще бъде колкото пети и шести блок на „Козлодуй“, а Вие казвате три, четири, пет пъти по-висока цена. За нас е много важно да се аргументирате. Аз смятам, че сте прав, но е важно Вашите аргументи да бъдат чути от моите колеги.”

Булат Нигматулин: „Дайте да пресметнем. Първо, нека да се върнем към 2002 година. В Русия строителството на електроцентралите в 2001 – 2002 година струваше 1,2 – 1,5 – 1 200 – 1 500 долара за киловат. Тоест, вашият хилядник в „Козлодуй“ би струвал 1,2. Сега цената на един такъв блок, тъй като всичко навсякъде поскъпва по света в атомната енергетиката, е 3,5 – 4.

За да не правим аритметични упражнения, аз ще се обърна и ще приведа данните за един аналогичен проект. Турската електроцентрала, руска, която ще се строи в Акуя, там се строят 4 енергоблока. Не 2 като в проекта „Белене“, а 4. Там се предвижда и в договора е фиксирано, че възвращаемостта на инвестицията предвижда цена за следващите 15 години на електроенергията, една втора, от която ще купува турската страна, на ниво 12 щатски цента. Там се предвижда и едно горно ниво на цената, което е от 15 американски цента, цена при която турската страна, турската държавна организация ще изкупува електроенергията от построената от руската страна турска атомна електроцентрала „Акуйо“.

Ситуацията със строителството на тази електроцентрала, тя е същата, тя е симетрична на централата „Белене“ с едно „но“ обаче. Там се произвежда два пъти по-малко електроенергия, отколкото в Българя на глава от населението…

Но дори да се откажем от разглеждането на тези въпроси, колеги, приятели, вие разполагате с море от електроенергия. През следващите 20 години вие няма да развивате икономика, която да се нуждае от голямо количество електроенергия. Структурата на икономиката на страната е променена. Вие развивате сферата на услугите.

Искам да повторя нещо. Защо аз, атомен специалист, човек и с икономическо образование съм против един такъв проект, против атомната енергетиката? И аз не съм против атомната енергетиката, а съм против строителството на АЕЦ „Белене“. Ако, не дай Боже, построите тази електроцентрала, след време ще се развалят отношенията между нас. Ще ни кажете: „Върнете парите“, а парите ние няма да ги имаме. Това ще доведе до разваляне на отношенията между нашите страни.

Петър Димитров: „Казах, като се махне инвестицията, можете да погледнете доклада, това е на страница 19 в доклада, и да видите колко е себестойността. Така, че аз Ви питам, как от 2,2 евроцента го докарахте до 14 евроцента? И ако направите сметка за колко години ще се откупи това, което се изгражда в „Белене“, как сте установили, че до 20 години България няма да има нужда от електроенергия? Най-големите ни топлинни централи, срокът им свършва, на четирите най-големи от петте, срокът свършва до 18-та, 20-та година. Как определихте, че няма да имаме нужда от електроенергия? Как ще се случи това нещо?”

Булат Нигматулин: „Първо, преди 12 години, когато аз пристигнах тук в качеството си на заместник-министър, това беше направено, за да обсъждаме ситуацията с първи, втори, трети и четвърти енергоблокове на АЕЦ „Козлодуй“, не ставаше въпрос за проекта „Белене“. Тогава потреблението беше паднало и във вашата страна, и в Русия промишлеността потребляваше много по-малко електроенергия. Аз пристигнах като специалист, за да предложа помощта си, не само личната си, но и като представител на министерството със своя авторитет, да можете да заимствате опита, който ние имахме в работата си по трети и четвърти енергоблокове на Нововоронешката електроцентрала и първи и втори енергоблокове на Колската атомна електроцентрала.

Нещо повече, аз тогава се срещнах с министър-председателя на страната с цел да го убедя да бъдат запазени трети и четвърти енергоблокове в „Козлодуй“. Срещнах се и с президента на страната, за да го убедя в необходимостта от това. Аз дори представих писмено предложение за съдействие от страна на „Минатом“, на Русия за развитието на трети и четвърти енергоблокове. Аз тогава се срещах лично с министър Ковачев и ми беше дадено обещание, че те няма да бъдат затворени.

Ще отговаря на всички ваши въпроси. Що се отнася до „Газпром“. Вие нямате нужда и от газови електроцентрали. Нямате нужда и от ТЕЦ-ове. Вие трябва да извършите реконструкция в рамките на три до пет години на пети и шести енергоблокове, за да разполагате с море от електроенергия.

Що се отнася за след това. Това е един добър въпрос. Искам да кажа за след това. Ние строим електроцентралите за 15-годишен период. Остават 7 години, ако започнем отброяването на времето от момента на построяването, тоест става въпрос за 2025 – 2027 година. Тогава сигурно аз, сигурно и вие ще сме живи, аз във всеки случай се надявам на това, тогава младите хора, които присъстват тук в тази зала, ще трябва да взимат решение за осигуряване на горивно-енергийния баланс на страната. Тази грижа тогава ще е тяхна. А какво ще стане, ако се построи сега „Белене“? В рамките на следващите 10 години кой ще връща парите, които ще бъдат предоставени във вид на кредит за строителството на тази електроцентрала?

Следващият въпрос относно цената, която аз прогнозирам и за която стана въпрос, че ще е на ниво 4,5 – 5 евроцента. Когато в Русия започват спорове относно цената, аз взимам опонента си и го изправям пред дъската. Заставаме с него пред черната дъска или пред лист хартия и започваме да правим изчисления. Аз съм готов да се подпиша под своите думи. Аз залагам репутацията си, че цената, за която става въпрос, е на нивото 14 евроцента. Това е два пъти повече от цената, на която сега промишлените предприятия изкупуват електроенергия. Бих искал да погледна в очите човека, който е написал, че цената от нова атомна електроцентрала ще бъде на нивото 4,5 – 5 евроцента. Аз съм готов да го улича публично във фалшифициране на данните. Това са сериозни неща, това са сериозни въпроси. Кажете ми фамилията на този човек, който твърди това. Аз съм готов в университета, в министерствата, в Академията на науките да докажа, че това е нещо несъстоятелно и че става въпрос за фалшифициране на данните.

Нещо повече, аз съм готов да дойда в България за своя сметка, да участвам във ваше присъствие в анализ, който ще направим, и ще ви докажа, че този ваш експерт ви заблуждава.”

Румен Овчаров: „Отричате ли, господин професоре, че подписаната цена по договор е 3 997 000 000? Спокойно. Подписаната по договор цена е 3 997 000 000 евро?…”

Булат Нигматулин: „Първоначалната цена беше 4 милиарда. Но в публикации и в нашата, и във вашата преса беше за 4 милиарда, но това беше информацията, която първоначална, а после ставаше въпрос за 6 милиарда и повече.”

Румен Овчаров: „…Вярно ли е, че в България по индексите на „Евростат“ е 34% за тези шест години, откакто е подписан контракта? Вярно ли е, че цената в Еврозоната е 13% за тези шест години.”

Булат Нигматулин: „Вие сте абсолютно прав, но нека да продължа.”

Румен Овчаров: „Не, благодаря. Първо аз ще кажа, а после Вие.”

Булат Нигматулин: „Но нека да довърша. В началото беше 4 милиарда. Това е въпрос на споразумението преди и сега. Това е съгласието за вас и за нас. Вие се съгласихте на 4 милиарда, а когато „Росатом“ каза за 6,3 милиарда, вие не се съгласихте.”

Иван Иванов: „…Част от това лоби, което много държи да се реализира проектът „Белене“, заявява, че ако не се даде съгласие за реализиране на проекта „Белене“, руската страна ще накаже България като се противопостави на удължаване на срока на пет и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“…”

Булат Нигматулин: „…Аз съм експерт, аз съм професионалист в тази сфера и съм заинтересован за развитието на дългосрочни отношения между нашите страни. Отношения, които не отговорят само на примера, когато Живков и Брежнев се целуваха уста в уста. Аз съм заинтересован от това и ние с вас да можем да се целуваме и да се върнат онези отношения между нашите страни, които бяха в периода на сътрудничеството между нас. Аз съм заинтересован от това младите хора да се върнат към тези отношения, да знаят не само английски, но и руски.

Отговарям на въпроса, конкретно на Вашия въпрос за удължаването на срока на експлоатация на пети и шести енергоблокове в АЕЦ „Козлодуй“. Примерната цена за една такава дейност е от порядъка на 300 милиона лева. И това е за следващите 20 години експлоатация на тези енергоблокове.

Аз разбирам, че в този случай при удължаване на срока на експлоатация на тези енергоблокове за следващите 20 години от това ще бъдат заинтересовани руските инженери, руските мениджъри, заводите „Ижорският завод“, който между другото не влиза в структурата на „Росатом“, и който е произвел корпуса на реакторите. И те няма да се откажат от възможността за участие в един такъв дългосрочен проект.

Тук става въпрос за имиджа, за престижа на руската технология. Да покажем, че един проект, който е планиран за експлоатация в рамките на 30 години, може неговата експлоатация да бъде удължена още с 20 години. Това доказва качеството на руската технология, качество, в което аз съм убеден.”

Марио Тагарински: „…Понеже засегнахте какво ще се случи и в 2030 година, 2027 година, запознат сте явно с пазарите. Бихте ли ни казали, осветлили по този въпрос, защото той нас ни интересува, в контекста, разбира се на руската стратегия, не само касаеща вътрешния пазар на Русия, но и външния пазар по отношение на основните параметри и енергийни ресурси, които са приоритетни. Тоест дали въглеводородните ресурси, атомната енергетиката, възобновяемите? Примерно за мен е неясно и поне не е достатъчно публикувано у нас по този въпрос, как се развиват възобновяемите източници, имаме предвид и глобалните процеси с климата, които протичат, и Протоколът от Киото, Програмата 2020 на Европейския съюз и не само на Европейския съюз.

И в този контекст, понеже Вие наблегнахте на газта, дали тя е основният приоритет, тъй като доколкото имаме информация, в Русия върви консолидация на газовата и особено на нефтената индустрия, окрупняване. Има нови находища и така нататък. Тази информация, мисля, че ще бъде по-полезна за нас. Разбира се, тъй като Вие ги засегнахте тези неща, ще Ви благодаря ако отговорите на този въпрос и къде България стои в тази стратегия?”

Булат Нигматулин: „Ще се постарая да бъда наистина кратък, в рамките най-много на една минута.

Ако става въпрос за Русия, Русия се сблъсква с един основен проблем. Ние горим варварски газ в нашите газови електроцентрали. Ние трябва да извършим реконструкции, не да строим нови електроцентрали газови, а да извършим реконструкция от газо-турбинните на паро-газови електроцентрали. Това е целият проблем.

Атомната енергетика на Русия се свежда, развитието ѝ до 30-та година, със смяна на старите реактори. Това е основната линия за развитие на атомната енергетика на Русия, смяна на енергоблоковете от чернобилски тип.

Що се касае за работата ни в чужбина, ние сме заинтересовани в продаването на нашите атомни технологии в чужбина. Но това трябва да се прави по начин, който да не пречи на по-нататъшното развитие на нашите взаимоотношения. Това трябва да бъде взаимно изгоден процес.”

Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, професор Нигматулин. Последен въпрос от господин Лаков.

Венцислав Лаков: „…Вашите изчисления за скъпата ядрена енергия могат ли да се съпоставят с постоянно растящите такси за парникови газове и невероятно скъпата енергия от възобновяеми източници? И ако направите едно такова сравнение, няма ли да стигнем до извода, че ядрената енергетика дори и в най-лошите Ви предвиждания е по-евтина от алтернативата да плащаме за парникови газове и за възобновяеми източници, за зелена енергия?”

Булат Нигматулин: „…Аз бях един от двигателите на приемането на закона за внасяне на облъчено атомно гориво, отработено атомно гориво. Закон, който в рамките на осем години ние се старахме да прокараме през Държавната дума и благодарение на който българското отработено атомно гориво се вкарва в Русия. Това е първото.

Това са разни дреболии, които са свързани с изнасянето на отработено атомно гориво от България през Молдова за Русия. Когато възникваха трудности и когато аз звънях лично на президента на Молдова, за да може да бъде прекарано това гориво, изведено от България. Това са дреболии, на които аз няма да се спирам.

Що се отнася до парниковите газове. Искам всички вие да разберете едно нещо. Най-големите емисии от парникови газове се излъчват от въглищните ТЕЦ-ове. Има две страни, които произвеждат почти 60% от парниковите газове в света. Става въпрос за емисиите от ТЕЦ-овете, това са САЩ и Китай. И когато ние в Европа говорим за намаляване на емисиите на парниковите газове, тези две страни, особено Китай, не спират развитието на своите въглищни ТЕЦ-ове. Те решават самостоятелно да решават тези проблеми.

В такъв случай какво ние бихме могли да направим? Така че ефектът от емисиите, които излъчват ТЕЦ-овете в малка България и Русия, където те не са чак толкова много, ефектът от работата на ТЕЦ-овете е минимален. Смятам, че народите на Европа и нашите народи – на Русия и България – могат да преживеят емисиите, които се отделят в тези ТЕЦ-ове.”

Булат Нигматулин (в отговор на обвинения):

„Аз ще ви подаря своя труд, предполагам, че четете на руски, това е нашият анализ – стратегия за следващите 20 години. У нас има такива съотношения ново строителство и прилежаща инфраструктура. Съотношението между стойностите на ново строителство и инфраструктурата е в съотношение 50 – 60% от централата. Това е съотношението. 60% от стойността на електроцентралата е стойността на далекопроводите. Това не се касае толкова до атомната, а се касае за всичко след това. Каква е особеността на атомната централа? Че трябва да се изградят допълнителни подстанции. Това е важно да се знае и аз ще ви дам да се запознаете с този материал.”


Свързани публикации.