Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Корупцията се бори с по-малко администрация, а не с повече

Автор: Зорница Славова / 07.02.2014
Оцени тази статия:

Само няколко седмици след доклада на ЕК за България, където страната беше остро критикувана за съдебната система и корупцията (вече го коментирахме), преди броени дни излезе нов доклад на ЕК, който е съсредоточен върху борбата с корупцията в ЕС. 

Изводите от новия доклад са най-общо, че корупцията в България е сериозен проблем и не се наблюдава напредък от 2007 година въпреки плановете, стратегиите и обещанията на правителствата. Нещо повече - ЕК посочва, че „усилията срещу корупцията по високите етажи бяха полагани само като отговор на подадени сигнали, като се подхождаше формалистично, без това да доведе до съществено подобрение от 2007 г. досега”. Основните проблеми, които са на фокус в доклада за България са:

  • Независимостта и ефективността на институциите при борбата с корупцията. Тук се критикува работата на антикорупционния отдел на инспектората към Министерството на финансите, МВР, ДАНС, станалия нарицателно за институционален провал БОРКОР, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Общото в неефективната работа на тези институции е, че липсва системност на работата, често служителите са политически зависими, злоупотребява се с власт, дублират на функции.
  • Независимостта и етиката на съдебната система, където се посочва липсата на резултати под формата на окончателни съдебни решения по дела за корупция, забавяна на разследвания и съдебни производства, слаба координация на институциите и съмнителната съдебна етика на назначенията във Висшия съдебен съвет.
  • Обществените поръчки, които традиционно се определят като най-неефективната дейност на администрацията. Проучването Евробарометър 2013 г. показва, че 58% от анкетираните българи са завили, че корупцията им е попречила да спечелят обществена поръчка. Неефективностите се виждат и от докладите на Сметната палата, където при повечето държавни институции са отчетени нередности при възлагането и изпълнението на обществени поръчки (този проблем е разгледан и анализиран в изследването на ИПИ „Успехите и провалите на българските правителства”).
  • Отчетността и почтеността на лицата, заемащи изборна държавна длъжност, посочена като неефективна основно заради провала на опитите за приемане на кодекс за етично поведение на депутатите и множеството случаи на конфликт на интереси.
  • Нередностите в изборния процес, свързани с корупцията на държавни служители, които подронват доверието в институциите, натоварени с поддържането на върховенството на закона. Посочени са проблемите с купуването на гласове, липсата на бюджетна независимост на изборната администрация, съмненията за фалшифициране на изборните резултати.

Статистиката за България показва и че 84% от населението смята, че корупцията е широкоразпространена, което е сред най-високите стойности в ЕС. В допълнение над половината от анкетираните представители на бизнеса считат, че корупцията и политическия патронаж им пречат при развиването на бизнес в страната.

България е на последните места в ЕС и в редица други изследвания като Индекса за възприятие на корупция на Прозрачност без граници от 2013 г. (предпоследно място преди Гърция), оценките на Световната банка за 2012 г. за контрол на корупцията (предпоследно място като последното се дели от Гърция и Румъния) и ефективност на държавата (предпоследно място преди Румъния) и Показателя за конкурентоспособност „Европа 2020” за 2012 г. на Световния икономически форум (последно място).

Докладът отправя и редица препоръки за справяне с корупцията в България, които са съсредоточени в увеличаването на независимостта на институциите, подобряване на прозрачността и контрола при обществените поръчки, повишаване на отчетността на лицата, заемащи държавна длъжност, ефективна координация между институциите, ясни критерии при назначаване на магистрати, приемане на етичен кодекс в Парламента.

Всъщност един от генералните проблеми, които обуславят  широкоразпространена корупция, е голямата държава (която разпределя повече пари и взима много решения) и липсата на напредък по развитието на електронното правителство в България, което ще направи взаимодействието с администрацията по-ясно и прозрачно и значително ще намали възможностите за корупция.

Вместо това, след двата срамни доклада за България, министър-председателят съобщи, че правителството ще изработи нова програма за борба с корупцията и специален орган, който да координира усилията на всички институции. Липсата на напредък на България вече би трябвало да покаже ясно на управляващите, че реформи не се правят с писането на десетки стратегии и създаването на редица институции. Основният проблем е в липсата на действия и наличието на голяма администрация и решението не е още един план и създаване на нова администрация.