Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Корупцията – лош навик или начин на живот

Автор: Игнат Ангелов* / 26.09.2008
Оцени тази статия:

През седмицата бе публикуван ежегодният "Индекс за възприятие на корупцията" на "Трансперънси интернешънъл" за 2008 г. България се нарежда на 72-ро място в класацията от 180 страни по света. Оценяването става по десетобалната система, като стойност на индекса от 10 означава ниско ниво на корупция, докато 0 е показател за високо. Коефициентът за България тази година е 3,6, което дори, без да бъде сравнявано с минали години, говори достатъчно.

Какво става обаче, когато се върнем назад с една година? Коефициентът на страната за 2007 беше 4,1, което отреждаше на България 64-то място в класацията. Изводът e повече от очевиден - нивото на корупция в страната се е увеличило при база предходната година. Връщане още по-назад във времето разкрива тенденцията на движение около 4 пункта в периода 2002-2007. Което всъщност идва да покаже, че въпреки двете години членство в ЕС, резултати не просто липсват, а напротив, тях ги има - и те са отрицателни.

Още по-неприятен е фактът, че сме на последно място спрямо страните-членки на ЕС като от Източна Европа изпреварваме единствено Сърбия в борбата с корупцията. Малко повече статистика разкрива прогреса на Словения и Естония, съответно с по 6,7 и 6,6 пункта. Румъния също е пред нас с 3,8.

Навярно вече се питате, къде всъщност е връзката между корупцията и икономиката. И какви всъщност са негативните ефекти върху страната ни. Много просто - отлив на чуждестранни инвестиции, явление, което макар да не се забелязва осезаемо, в много кратък срок може да окаже доста неблагоприятен ефект върху икономиката ни. Доказателство за истинността на предположението - редица изследвания доказват, че подобрението на индекса води до увеличаване притока на чуждестранни инвестиции. А какви ли са последиците при низходящ тренд, какъвто е случаят с България?

Въпреки пръснатите пари за реформи и създаването на редица агенции и комисии за борба с корупцията в последните години, резултати липсват. Дори напротив, бяха спрени средствата по доста от програмите на ЕС за финансова помощ, - действия, които много вероятно ще принудят и редица частни инвеститори, разбира се чуждестранни, да редуцират притока на средства към българската икономика. Европейската комисия,  въпреки доста смекчения тон, красноречиво отбеляза, че България прави доста реформи в тази област, но резултатите са символични. А настоящият индекс на „Трансперънси интернешънъл" говори не просто за символични или липсващи резултати, той крещи за негативните такива.

Какви са решенията? Институтът за пазарна икономика много пъти е отбелязвал, и с риск за баналност, ще посоча отново: единственият ефикасен начин за борба с корупцията е премахването на системните източници на това престъпление, които се намират в самите закони.

Създаването на нови институции за борба с проблема, увеличаването на административния апарат, трудно биха могли да доведат до положителен резултат. Напротив, както се вижда, парите на данъкоплатеца се хвърлят на вятъра, а последният на свой ред ги пренася в нечий джоб. И всичките реформи се огласяват така, че цяла България да ги чуе, а когато няма нищо насреща и някои плюе, като че ли дъжд вали...

Реформите са нужни в законодателството - закона за обществените поръчки, закона за приватизация и следприватизационен контрол, закона за здравеопазването, закона за политическите партии - и в тях се съдържа една малка част от системните източници на престъплението корупция, които трябва да бъдат премахнати. Увеличаването на контрола и мониторинга на корупцията не води до необходимите резултати, това е ясно не от вчера или днес. В този ред на мисли, този прийом за борбата с нея, не само, че не е ефикасен, той е неподходящ.

За съжаление, пришките на езиците не заздравяват. И още по-лошото е, че положителните резултати ги няма. Проблемът е лесен за преодоляване, нужна е воля. Въпросът, обаче, вече е не просто в проблема, а в неговата ендемичност.


 


 *Игнат Ангелов е стажант в ИПИ.