Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Корупция и обществени поръчки

Автор: Велико Димитров / 09.01.2007
Оцени тази статия:

Преди няколко дни заместник председателят на Българската стопанска камара г-н Камен Колев съобщи за медиите, че според проведено от БСК проучване около 280 млн. лв. са дадените подкупи в системата на обществените поръчки през 2005 г. Според същото изследване исканията за подкуп спрямо предходната 2004 г. нарастват от 15 на 22%, а сключените договори, без спазване на предвидените в Закона за обществени поръчки (ЗОП) процедури, са на стойност 65 млн.лв.

Както е ясно, точни изчисления на нерегламентираните плащания не са възможни първо поради факта, че трябва да се разгледа определена извадка и второ, дори да можеха да бъдат обхванати в цялост, няма гаранция, че посочените данни биха били достоверни. Предвид тези трудности, стойностите посочени от БСК могат да са и по-ниски, но най-вероятно са по-високи.

Следващата таблица показва абсолютния брой и стойност на договорените обществени поръчки за 2005 г. според официалните данни:

 

 

2005[1]
Абсолютен брой на договорени ОП (за които е публикувана информация) 6 115
Обща стойност на договорените ОП без ДДС (лв.)(открити през 2005 г.) 3 329 711 198


[1] Общата стойност на сключените договори е реално по-голяма предвид, че посочените данни включват договорените обществени поръчки, обявени през 2005 г., но не и тези, обявени през 2004 г.

Ако стойностите, посочени от БСК са близки до реалните, то това означава, че около 8,5% от разходите за ОП са подкупи. Не толкова важна в случая е сумата на подкупа, колкото фактът, че той съществува. Тези над 280 милиона лева освен като подкуп, трябва да бъдат разглеждани и като своеобразно завишаване на предлаганата цена, понижаване на качеството на изпълнението или и двете. Това е така, тъй като средствата “предвидени за администрацията” реално представляват допълнителни разходи за бизнеса, които разбира се, се калкулират предварително. С други думи най-малко с размера на тази сума е ощетена държавната хазна (т.е. данъкоплатците).

Подобни, все пак без конкретни цифри, са заключенията и на Световната банка – корупцията в системата на обществените поръчки в България се повишава. За периода 2002-2005 г. нейният обхват не само, че не намалява, а точно обратното, – бележи едно от най-големите нараствания в цялата група от общо 32 изследвани страни. Докато през 2002 г. сме били в равностойно положение със страни като Латвия, Унгария и Полша и далеч по-добре от Румъния, сега сме в много по-неблагоприятно положение спрямо тях – в първите три страни корупцията не нараства, а в северната ни съседка тя рязко спада.

В същото време, според експертите на Световната банка, доближаваме 25 %-ната граница, което означава, че почти всяка четвърта фирма (според БСК малко над 1/5 – 22% са поисканите подкупи) е плащала на някой, за да спечели договор за изпълнение на обществена поръчка. Поради не особено комфортното естество на подобни анкетни въпроси, много е вероятно процентът да е още по-висок.

Някои основни причини, това да е така:

• Основните процедури за възлагане на обществена поръчка са четири. Три от тях, с изключение на откритата, предоставят на възложителя възможността в по-малка или по-голяма степен да влияе избора на доставчик на базата на не особено обективни критерии. Процедурите, които позволяват това са следните:

- Ограничена процедура;

- Състезателен диалог;

- Процедури на договаряне;

• Процедурата “състезателен диалог” е въведена с последните промени в ЗОП по-рано тази година. Това е крачка назад по отношение прозрачността на системата и мерките, които биха спомогнали за ограничаване на условията за възникване на корупция;

Законодателят е предвидил тази процедура да се прилага само при сложни договори, когато възложителят не може да дефинира техническите спецификации на корупцията. Въпросът тук е кога дадена поръчка може да се приеме за достатъчно сложна, че да се оправдае една относително непрозрачна процедура, както и ако възложителят не може да определи какво точно иска, как изобщо да приемем, че след сключването на договора ще бъде доставено нещо, ползата от което би надхвърлила похарчените пари на данъкоплатците. Още повече, че самият възложител (агенция, комисия, министерство и прочие) не е могъл да каже точно какво иска.

При състезателния диалог, когато се стигне до оценката на офертите, прието е водещ да бъде показателят “най-изгодна оферта”, а не, което е по логично при сравнимо качество и параметри – “най-ниска предложена цена”. Очевидно е, че категорията “най-изгодна оферта” може да има много измерения, различните възложители да оценяват нееднакво, както и един възложител да променя оценъчните критерии, когато намери за добре. В този смисъл, процедурата и нейното практическо приложение съставят част от условията, които предопределят наличието на корупция.

• Сключените договори, така, както са сключени не са публично достояние; наистина част от клаузите от тези договори се публикуват в Регистъра на обществените поръчки, но законът не казва ясно и недвусмислено точно какво трябва да съдържа тази информация (а и това не би било нужно в случай, че договорите бяха достъпни; тяхната информационна стойност е несравнимо по-голяма, съпоставяйки я с факсимилните извлечения, които се предлагат в момента);

• Друг недостатък е отсъствието на каквато и да било информация относно качественото и количественото изпълнението на сключените договори. Такава информация се появява периодично в медиите, но само за много ограничен брой случаи и то само ако има те са се превърнали в скандални.

Ако не бъдат предприети никакви мерки със сигурност може да се твърди, че:

1. Корупцията в системата на обществените ще нараства в относително изражение – установяването и разработването на умели (пък и не толкова умели) корупционни практики изисква определено “техническо време”;

2. Корупцията ще нараства и в абсолютно изражение основно по две линии:

• Именно по ЗОП ще се разпределят средствата от структурните и Кохезионния фонд на ЕС; очаква се след членството на България, сегашните около 3,5 млрд. лв., които минават през системата да нараснат до около 10 млрд. лв.

• Тенденцията за ненамаляване на държавното участие в икономиката (над 40%), създаването на нови публични тела, както и увеличаването на бюджетните служители, води след себе си и по-висок дял на разходите, част от които са по ЗОП и НВМОП

Споменатият анализ на Световната банка, отчитащ нарастване на корупцията при обществените поръчки, потвърждава горните разсъждения.