Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Корените на корупцията

16.12.2006
Оцени тази статия:

 
Тази седмица излезе докладът за 2005г. на международната неправителствена организация “Трансперанси интърнешънъл” (Transperancy International ), която изчислява индекса на възприятие на корупция в 162 страни. България се нарежда на 55-то място по този показател, заедно с Колумбия, островите Фиджи и Сейшелските острови (виж http://www.icgg.org/corruption.cpi_2005_data.html ). Индексът на възприеманата корупция в страната се е понижил спрямо предходната 2004 г. от 4,2 до 4 пункта (скалата е от 1 до 10, като 10 е индикация за липса на корупция). България е включена за първи път в това международно изследване през 1998 г., когато индексът за страната е 2,9 пункта. Въпреки видимото подобрение на този показател през последните години, България все още се намира на едно от последните места в Европа (на 25-то място), като средната стойност на индекса в европейските страни е 6,6. Следва да се отбележи, че възприемането на корупция е качествен показател и остойностяването му в индекс носи статистически грешки и неточности. Стандартното отклонение на индекса за България, което показва различията между различните източници на информация, е едно от най-високите - 1,1, т.е. има разминаване и несъгласие между отделните източници според интерпретацията на показателите от “Трансперанси интърнешънъл”. Доверителният интервал, който показва възможните отклонения на индекса в зависимост от статистическата грешка, е между 3,4 и 4,6 пункта, т.е. възприемането на корупцията не е хомогенно за страната.

Феноменът корупция

“Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно” - тези думи са изречени от лорд Актън още през 19 век, но той далече не е единственият изследовател на обществения ред, според който властта и корупцията са пряко свързани. Корупцията има своите етични, социални, политически измерения, но доколкото властовите взаимоотношения са част от икономическата система, корупцията е съответно фактор за икономическата среда, но и пряка последица от икономическата действителност. Икономистите отделят особено внимание на корупцията, защото от една страна тя създава относително по-голяма несигурност и непредвидимост на социалната среда и е пречка за разгъщане на предприемаческия дух и свободната конкуренция, тъй като се увеличават транзакционните разходи за бизнеса. От друга страна корупцията е основен проблем на икономическата политика, основана на интервенционализма (един от малкото проблеми, които се признават и от самите интервенционалисти), защото има съществено разминаване между заложените и реалните модели на поведение на бюрократите и това разминаване пречи да се осъществят целите и идеите на планираната социална политика. През 2002 г. Световната банка публикува доклад, изводът от който е, че високи нива на корупция кореспондират в по-ниски доходи на глава от населението.

Корупцията най-общо може да се обобщи като използване на власт или обществено положение от даден човек, за да се облагодетелства неправомерно или да получи лична облага. Според парадигмата на социалистическите убеждения, личната облага е несъвместима с идеите за “социална солидарност”, “обществено благо”, “служене в името на народа”. Държавните служители трябва да бъдат носители на високи нравствени ценности, основните от които са алтруизъм и липса на егоизъм и алчност – тези допускания стоят в основата на всеки централизиран икономически план, който предвижда бюрократите да бъдат инструменти на икономическата политика. Това схващане противоречи на човешката природа и същност, която се основава на рационализма. Всеки човек чрез действията си преследва личните си интереси и желание да задоволи най-неотложните си потребности (разбира се, нищо не пречи сред най-важните ценности да бъдат любов към човечеството и себеотдаване). Ценностите и етичните възгледи са продукт на сложни психологически и социални фактори, но човешкото действие е подчинено във всеки един момент на лични подбуди и стремеж да се максимизира благоденствието Това разминаване между действителност и идеи поражда корупцията. Тя е пряка последица от опитите да се налагат модели на поведение на хората и да се ръководят действията им.

Политическата корупция се създава като резултат от интервенцията на правителството на пазара (наличието на лицензи, мита, ограничения пред бизнеса, преразпределение на ресурси и т.н.). За разлика от интервенцията, обаче, корупцията е естествен феномен. Тя се “ражда” от проблема на интервенцията, а именно – липсата на стимули за бюрократите да изпълняват задълженията си по предписания начин или напълно честно и безпристрастно. Корупцията от своя страна е отговорът на пазара да се справи с наложените ограничения и п р авила, но доколкото правилата не са пазарни, съответно и средствата на играчите не са подчинени на пазарни принципи. Все пак корупцията в някакви граници и в някои случаи позволява да се разгърнат взаимоотношения на доброволна размяна и именно поради тази причина част от предприемачите са готови да платят подкуп, дори когато зачитат върховенството на закона и юридическите норми в страната.

Интервенцията ражда и друг особен проблем – моралния хазарт и по-специално проблем a принципал-агент. Доколкото на избирателя е относително трудно и нерационално да следи за действията на всеки бюрократ, тъй като пределната му полезност е малка в сравнение с разходите за това, несиметричната информация и оскъдният ресурс, с който разполага държавният служител (информация и власт) , създават предпоставка за разпределение на този оскъден ресурс чрез механизмите на търсенето и предлагането. И тези механизми добиват изражение на корупция. Проблемът тук е, че бюрократите не се разпореждат със собствени, а с обществени ресурси, въпреки че имат монопол над тях, което непременно ощетява неправомерно някоя група от обществото за сметка на друга.

В заключение можем да добавим, че ефективна борба с корупцията не се постига чрез създаване на нови административни органи и комисии, а чрез намаляване на намесата на държавата в икономическите дейности, децентрализиране на решенията и разгръщане на личната и икономическа свобода на хората.

 

 

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).