Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Копенхагенският консенсус: Изправени пред глобалните проблеми

Автор: Петър Ганев / 23.03.2007
Оцени тази статия:

50-годишнината на ЕС ще бъде отбелязана с приемането на т.нар. Берлинска декларация, в която основно място ще заема борбата с промените в климата или казано иначе глобалното затопляне. Този порив за решаване на световните проблеми е похвален, но сега е моментът да се запитаме дали ЕС се е насочил към правилния проблем и дали не трябва да промени приоритетите си.

Истината е, че в момента светът е изправен пред много проблеми. Ако живеехме в идеален свят, сигурно щяхме да решим всички моментално, но нещата не стоят точно така. Това ни подсказва, че трябва да имаме ясна представа за приоритетите си. Ако не можем да решим всички проблеми едновременно, кои трябва да решим първо?

Провокиран от този въпрос, икономистът Бьорн Ламборг[1] (един от 100-те най-влиятелни хора за 2004 г., според списание „Tаймс"), учредява т.нар. Копенхагенски консенсус (Copenhagen Consensus[2] - 2004 г.). В него взимат участие някои от най-влиятелните икономисти в света, начело с четирима Нобелови лауреати (В. Смит, Д. Норт, Р. Фогел, Т. Шелинг). Тази впечатляваща група си поставя задачата да отговори на един-единствен въпрос: Ако светът реши да похарчи допълнително 50 млрд. долара през следващите 4 години, за да направи нещо добро, ... откъде да започнем?

За целта те идентифицират 10 от най-големите предизвикателства пред света:

Промяна в климата

Управление и корупция

Заразни болести

Недохранване и глад

Конфликти

Население: миграция

Образование

Вода

Финансова нестабилност

Субсидии и ограничения пред търговията

В тази таблица обаче са посочени самите проблеми, докато фокусът на вниманието в това изследване пада върху възможните решения на всеки един от тях. Проблемът не се класифицира спрямо неговата важност, а спрямо изчисленията за ползите и разходите, произтичащи от възможните към момента решения. Решенията се класифицират в 4-ри групи:

  • Много добри проекти;
  • Добри проекти;
  • Недостатъчно добри проекти;
  • Лоши проекти - инвестирането на 1 долар ще доведе до по-малко от 1 долар полза.

Списъкът, изготвен от експертите:

Рейтинг на проекта

Предизвикателство

Възможност

 

Много добри

1

Болести

Контрол над СПИН

2

Недохранване

Микроелементи (хранителни)

3

Субсидии и търговия

Либерализация на търговията

4

Болести

Контрол над маларията

 

Добри

5

Недохранване

Нови технологии в селското стопанство

6

Вода

Достъп до вода в отдалечени райони

7

Вода

Достъп до вода и канализация

8

Вода

Изследване на използването на водата в производството на храна

9

Управление

Намаляване на разхода за започване на бизнес

 

Не толкова добри

10

Миграция

Премахване на ограниченията пред миграцията на квалифицирани работници

11

Недохранване

Подобряване на изхранването при децата

12

Недохранване

Намаляване на недохранените новородени

13

Болести

Увеличаване на основните здравни услуги

 

Лоши

14

Миграция

Програми за чуждестранни работници

15

Промени в климата

Оптимален данък върху въглеродния диоксид

16

Промени в климата

Протоколът от Киото

17

Промени в климата

‘Стойност според риска' (VaR) данък върху въглеродния диоксид

Веднага прави впечатление, че програмите за борба с промените в климата заемат последните места. Този резултат може да не се харесва на много хора, но той е напълно икономически обоснован. Просто и трите разгледани проекта за климатичните промени правят много малко добро и то на много висока цена. Разходът за тези проекти възлиза на 150 млрд. долара на година, което е почти 3 пъти повече от годишната помощ за Третия свят. Дори и най-оптимистичните предвиждания сочат, че тези мерки ще забавят процеса на затоплянето с 6 години до 2100 г. Това означава, че ако примерно Бангладеш остане под водата през 2100 г., то с налагането на тези мерки това ще се случи през 2106 г., което едва ли е задоволителен резултат.

Това наистина са неефективни проекти: много висока цена и почти никакъв резултат. Само за да покажем какви биха били алтернативите на тези проекти, е достатъчно да споменем, че с половината от тези пари - 75 млрд. долара на година, можем да осигурим храна, вода, здраве и образование за целия свят. Тук дори не става дума за това дали съществува, кой го причинява и какви са последствията от глобалното затопляне; това, което се опитват да ни кажат тези уважавани икономисти е, че борбата с климатичните промени не трябва и не може да бъде приоритетна за нас. Дори и някои хора да твърдят, че този проблем е от първостепенна важност, истината е, че ние просто не можем да го решим ефективно.

Тук трябва да обърнем внимание и на един друг особено интересен факт. Дори и най-песимистичните прогнози на ООН сочат, че през 2100 г. хората, които сега живеят в развиващия се свят, ще бъдат толкова богати, колкото сме ние в момента. Това означава, че помагайки на един жител на Бангладеш, живеещ през 2100 г., ние всъщност помагаме на средностатистически датчанин от наши дни. Така че въпросът, който трябва да си зададем, е дали искаме да помогнем на един богаташ през 2100 г. съвсем малко или искаме да постигнем огромни резултати и да помогнем на хората, които изпитват истински трудности в началото на 21 век.

Нека сега разгледаме четирите проекта, които се определят като много добри:

  • Контрол над маларията (4) - разпространена в 103 страни. Няколко милиарда заболяват от малария всяка година и около 3 милиона души умират. Ако бъдат похарчени 13 млрд. долара за следващите 4 години, случаите на заболяване могат да бъдат намалени наполовина, което означава, че над 1 млрд. африканци ще избегнат болестта. Изчисленията показват, че приходите ще бъдат поне 5 пъти повече от разходите.
  • Либерализация на търговията (3) - моделът показва, че ако либерализираме търговията и особено ако премахнем субсидиите в САЩ и ЕС, това ще бъде уникален импулс за световната икономика и ползите ще възлизат на невероятните 2 трилиона долара, половината от които ще са за развиващия се свят. Казано с други думи, това ще изведе от крайната бедност 300 млн. души само за първите 3-5 години.
  • Хранителни микроелементи (2) - безспорно най-евтиният начин за борба с недохранването. Почти половината население на света изпитва липса на желязо, цинк, витамин А и др. Инвестирането на 12 млрд. долара ще доведе до сериозни резултати в тази област.
  • Контрол над СПИН (1) - ако бъдат инвестирани 27 млрд. долара в следващите 8 години, могат да се избегнат 28 млн. нови случаи на СПИН. Фокусът тук е изцяло върху превенцията от заболяване. Самото лечение е много по-трудно и скъпо, затова ефективното решаване на проблема е в опазването от заболяване. Изчисленията показват, че за дадена сума пари може да бъде направено 10 пъти повече чрез превенция отколкото чрез лекуване.

Изложеното дотук ни показва, че е изключително важно да имаме ясни приоритети в борбата с глобалните проблеми. Разбира се, че хората искат да бъдат решени всички проблеми, но това не означава, че трябва да подходим хаотично и неефективно към тях. Трябва да имаме ясна представа както за възможностите за решаване на проблемите, така и за цената, която трябва да заплатим за това.

Много хора се съмняват в точността на този списък, но досега никой не е дал някаква алтернатива. За да има все пак някакъв алтернативен прочит на тези проблеми, идеолозите на този списък организират Младежкия форум на Копенхагенския консенсус. В тази конференция участват 80 студенти от 25 страни (повечето от развиващите се страни), като единственото условие за студентите е да знаят английски език. Целта на тази независима конференция е същата като на експертите. Резултатите, за изненада на много хора, са почти същите. Промените в климата са на последно място, докато либерализацията на търговията и борбата със заразните болести са определени като приоритетни.


 


[1]Използвани са материали от лекция на Бъорн Ламборг, която е достъпна на адрес: www.ted.com/tedtalks/

[2]Повече информация за изследването на адрес: http://www.copenhagenconsensus.com/