Конституционно решение на прекомерното харчене*

Изискване за квалифицирано мнозинство би затруднила ограбването на бюджетни пари 

Членовете на Чаеното парти няма да бъдат много щастливи. Много от новите членове на Сената и Камарата на представителите, избрани с помощта на Чаеното парти, вече се превръщат в част от политическата класа, което бе доказано с вота им за продължителни фермерски субсидии, отказа им да наложат разумни граници за растежа на програмата с купоните за храна, подкрепата им за безотчетни международни организации и прочие. Членове на Камарата гласуват за необосновано харчене, защото мислят, че получателите ще ги възнаградят с дарения за изборните кампании и хвалебствие, докато мнозинството от електората няма да забележи.

Добре познатият и високо уважаван социолог Скот Размусен обяснява в новата си книга –  „The People’s Money” (Парите на хората, б.пр.) – защо политическата класа в крайна сметка винаги подкрепя много повече харчене и облагане, отколкото биха желали повечето гласуващи. Г-н Размусен отбелязва: “Това неразбирателство съществува днес, понеже общо взето всяко предложение за орязване на бюджета, подкрепено от американския народ, води до намаляване на влиянието на официален Вашингтон… На другия край е мечтата на политическата класа за повече власт, авторитет и вливане на пари във Вашингтон.”

Облагите на всяка държавна програма за харчене са концентрирани, докато разходите са за почти всички. Резултатът е, че тези, които са облагодетелствани, са готови да използват време и пари да подплатят собствените си джобове, докато разхода за всяка програма обикновено е твърде малък, за да бъде забелязан от данъкоплатците или да си струва труда да бъде спрян. Но сборът от всичките разходи е това, което убива свободата и икономиката. Поради тази причина почти всички демокрации рано или късно се провалят.

Бащите-основатели на Американската нация са били много наясно с пробелема, поради което са създали конституционна федерална република. Конституцията, по своята същност, е недемократичен документ заради това, че прави трудно отнемането на фундаментални свободи и харченето на чуждите пари. Без Конституцията и по-точно Закона за правата, възпиращ страстите на мнозинството в момента, американците отдавна щяха да са загубили много от свободите си, вкючително правото на свободна реч, на свободната преса, религиозната свобода, свободата на събиране, правото да носят оръжия и други.

Въпреки че е ясно за повечето хора, че Конгресът няма желание да обуздае харчовете и че тази липса на ограничение води до растяща икономическа мизерия и загуба на възможности, се очаква твърде малко и твърде късно да бъде свършено. За да се реши това, което повечето мислещи хора оценяват като фундаментален проблем, множество конституционни поправки за ограничаване на разходите, данъците и дефицитите са били предлагани. Много от тези добронамерени предложения ограничават до някаква степен растежа на държавните разходи, или данъците, или дефицитите. Много включват икономически термини като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). (Бележка: термини като „БВП” могат да бъдат изменени с лекота. Французите дори обмислят да включат „щастие” като част от БВП-то, което би направило измерването му безсмислено.) Като човек, прекарал години гледайки подобни предложения, и бидейки включен в опитите да се намери конституционно ограничение,  заключих, че най-простият подход е и най-добър.

Опитите да бъде определено подходящо ниво на държавните разходи, данъци и дефицити за бъдещето е почти невъзможен и дори малко арогантен. Аз подкрепям малкото правителство, но ако огромното мнозинство наистина желае повече държавни разходи и данъци, отколкото аз, то моята работа е да ги убедя в правотата си, но не и да ги лишавам от възможността да правят, каквото смятат за правилно.

Съществуват огромни доказателства, че като цяло американците са подложени на по-голямо правителство, отколкото биха искали. Затова какъв е най-прекият начин да постигнем желаното от тях? Отговорът е в това да направим за политическата класа по-трудно да  харчи и облага колкото иска, но в същото време да не е толкова ограничаващо, че да не позволява на правителството да изразходва необходимите средства за дейности, които се приемат за правилни и конституционно наложени. Най-лесно това може да бъде постигнато чрез приемането на конституционна поправка, която изисква и двете камари на Конгреса да одобряват всички данъци и разходи с квалифицирано мнозинство – две-трети от всяка камара би било едно подходящо такова мнозинство.

Вече съществуват много изисквания за с квалифицирано мнозинство, като примерно отмяната на вето, така че това няма да е нещо ново. На практика това ще означава, че на групите, защитаващи специални интереси, ще им бъде по-трудно да събират необходимите гласове, което значи, че ще се провалят по-често – и за добро. Изискването за квалифицирано мнозинство не е панацея, но ще улесни намаляването на прекомерното харчене и разрушителните дефицити.


* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ на 18 юни, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Васил Николов – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.


Свързани публикации.