Конституционно дело номер 5 или принципен дебат по правата на кредиторите
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
В края на миналата седмица парламентарната Комисия по икономическата политика прие свое становище по конституционно дело No. 5/2002 г. Става въпрос за предстоящо решение на Конституционния съд по една разпоредба от стария и вече отменен Закон за приватизация*, която остава в сила за приватизационните договори, които са сключени преди новия закон да е влязъл в сила. Въпросната разпоредба гласи (§ 6а от преходните и заключителни разпоредби на ЗППДОбП):
„При приватизация на държавни и общински предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 3 от този закон кредиторите на приватизиращото се предприятие са длъжни в срок до 6 месеца от деня на обнародване на решението за откриване на процедура за приватизация да уведомят писмено съответния орган по чл. 3 за вземанията си към предприятието. Лицата, неизпълнили изискванията по изречение първо, губят правото си на иск за тези вземания с изключение на вземанията по трудови правоотношения.“
Вероятно атаката към този текст се основава на чл. 17 (3) от Конституцията на Република България, според който „частната собственост е неприкосновена“, или на чл. 19 (2) от нея, който гарантира равно третиране от закона на всичко играчи в икономиката.
На своето заседание Комисията по икономическата политика прие становище, според което „независимо какво е решението на Конституционния съд, правата на кредиторите няма да се засегнат от него“. Всъщност становището на законодателите би трябвало да отговори на принципния въпрос какво точно са правата на кредиторите и защо някои кредитори да бъдат третирани различно от други. Ще се опитаме да помогнем с кратко становище по този дебат:
1) Цитираният по-горе законов текст наистина създава неравно третиране на различни групи кредитори. Това се изразява в две конкретни измерения: (1) това е разликата между кредиторите на предприятие, което се продава от държавата, от една страна, и кредиторите на предприятие, което се продава от частен холдинг например, от друга; давността на вземането по общия ред (чл. 109 (2) от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)) е 5 години, а за вземания по трудови договори – 3 години (чл. 111 (а) от ЗЗД); (2) това е разликата между работниците на предприятието, за които нормата не важи, и всички останали кредитори. Дискриминацията на кредиторите в тези две измерения противоречи на чл. 19 (2) от конституцията.
2) Правата на кредиторите е редно да бъдат защитени, точно толкова колкото и правата на новите собственици на едно дружество с дългове. Проблемът с правата на новите собственици може да се реши без дискриминация поне по следните 3 начина:
“ законово задължение за максимално разкриване на информация от дружеството при смяна на собственика;
“ законово задължение кредиторите да предявят вземанията си в определен срок след обявяване на намеренията на стария собственик за продажба на съответното дружество (но това се отнася не само за държавата, но и за частните лица);
“ старите собственици са длъжни по закон да „изчистят“ предприятието преди неговото прехвърляне; за всички неуредни кредитни отношения отговорност носи стария собственик.
*Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП), отменен с новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК) от 19 март 2002 г.
