Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Конституционният съд с ново решение за правото на труд и осигуряването

Автор: Петър Ганев / 29.06.2012
Оцени тази статия:

Конституционният съд (КС) отново попари „тристранката” на трудово-осигурителна тематика. След като през миналата година КС реши (виж Решение 7/2011), че заграбването на личните партиди от професионалните пенсионни фондове е противоконституционно и общо взето директно обвини „тристранката” в некомпетентност (коментирайки изпратените становища на социалните партньори), сега КС обяви за противоконституционни и глобите за работниците без трудов договор (виж Решение 7/2012). Това решение беше до голяма степен очаквано и общо взето отразява логиката на едно старо решение на КС за т. нар. криминализиране на укриването на осигуровки (виж Решение 14/2000), а именно – „държавата е длъжна да гарантира правото на труд, а не да създава пречки пред осъществяването му”.

Ключов момент в новото решение е този текст: „трудът в случаите на предоставяне на работна сила без да е сключен договор също е труд, който се защитава от Конституцията. Неговото полагане не следва да бъде толерирано, но и не може да бъде наказвано”. Казано по просто, хората, които работят на сиво (без договор и без осигуряване) не могат да бъдат разглеждани като някакви престъпници. Те полагат труд и получават възнаграждение, всичко останало е на заден план – разбирай насилственото „осигуряване” в страната.

Коментарите на КС за „загрижеността към работника” също са интересни: „Едва ли обявяването на конкретното поведение, изразяващо се в предоставяне на работна сила без сключен трудов договор, за административно нарушение и налагането на административна отговорност на работника или служителя би могло в съвременни условия да се разглежда като форма на грижа от страна на държавата за защита на неговите интереси”. Както и обобщението накрая: „твърде изкуствено стои конструкцията глобата да се представя като форма на защита и опазване на интересите на санкционирания”.

Накратко, независимо от своя състав, Конституционният съд неизменно ни напомня, че осигурителната политика има граници. Няма как да подчиниш цялото трудово и наказателно законодателство на една провалена насилствена политика на осигуряване. Правото на труд стои по-високо от задължението за осигуряване и това трябва да се превърне в нещо като мото на „тристранката”.

Някак вмъкнат в решението на КС е и един интересен момент относно свободата на избор на работника. Повече като разсъждения по темата и по-малко като аргументация на конкретното решение, КС коментира, че работник и работодател не са равнопоставени, тоест защитава се познатата теза, че позицията на работодателя е водеща и ултимативна, а работникът не е свободен в избора си. Конкретният текст звучи така:

Изборът на онзи, който предоставя работна сила без да е сключен трудов договор не е свободен, защото правото му да откаже да приеме поставените условия като задължителен компонент на неговата свободна воля отстъпва пред опасността да остане безработен, макар и да осъзнава, че попада в зоната на несигурността, в т. ч. правна, социална и икономическа”.

Тук по-скоро не бих се съгласил с подобна трактовка. Да, при липса на договор, работникът е в положение на „правна несигурност”, но това не означава, че той не прави своя избор свободно. Работник и работодател пак имат договорка (била тя въплътена в трудов договор или не) – полага се труд и се плаща възнаграждение. Ако някой наруши тази договорка или вече не е доволен от нея, то тя може да бъде прекратена моментално и от двете страни. Работникът може и да е притиснат от обстоятелствата, но да се говори за липса на свободна воля е пресилено. Така или иначе, различните разсъждения по тази тема по никакъв начин не влизат в колизия с аргументацията и решението на КС по конкретния казус.