Конституционните правомощия на президента и раждането на деца

Уважаеми г-н президент,

Прелитайки над страната и от време на време връщайки се в нея, аз чета съобщенията в печатните и електронни средства за общуване. При един такъв случай аз се запознах с онова, което с сте споделели с народонаселението при посещението си в Созопол на 17 т.м.

Още от самото начало искам да кажа, че изцяло Ви подкрепям и искрено смятам, че Вашите правомощия всъщност отварят врата за по-съществен принос на Вашата длъжност (Вашето учреждение) към раждането и отглеждането на деца, отколкото непросветените граждани си мислят. За съжаление многобройните стопански експерти и анализатори на политическия живот в България засега не обръщат дължимото влияние на тези възможности.

Вие сте прав като казвате, че “ще (и трябва да – бел. К.С.) бъдат мобилизирани всички ресурси (к.м. – К.С.), за да може в близките месеци да се постигне увеличение на детските надбавки и на средствата, отпускани за майките, непосредствено преди и след (к.м. – К.С.) раждането на детето.”

Българските граждани, особено по-младите от тях, си мислят, че решението да се роди и отгледа дете зависи от много безброй обстоятелства, стечението на които е специфично за всяка двойка на детеродна възраст и затова правителството и Вие лично нищо не може да направите по въпроса.

Те не са прави, г-н президент. И то в три смисъла.

  • Първо, правителството може да вземе от всички останали и даде пари на онези, които по стечение на обстоятелствата към даден момент могат да правят опити за раждане на деца.

  • Второ, задълбавайки в аргумента за безкрайното многообразие житейски обстоятелства на детеродните двойки, въпросните граждани бъркат като мислят само за “двойки”, а не за по-широк ареал от възможности и ресурси.

  • Трето, държавата съществува преди, по време и след правенето на деца. В този смисъл, макар и да звучи архаично, тя има нещо като право на “първа” брачна нощ. (Надявам се, разбирате защо употребявам кавички – от една страна е някак политически некоректно да се говори така, а от друга – ходи разбери коя нощ е първа, при съвременните нрави и законодателство.) Та поради това право всяка деятелност правителството на това, обозначено от Вас поприще, е оправдана, наложителна и добре дошла.

В един вестник забелях и разкритието на задълбочената връзка между това Ваше изказване и предишни похвални прояви. Този вестник с право напомня, че в началото на януари Вие сте събрали Консултативния съвет за национална сигурност, за да обсъди мерки за справяне с демографската криза. За съжаление, аз съм пропуснал това важно събитие. Но сега разбирам като чета разбира, че значението на раждането на деца би трябвало да се постави по важност на една плоскост с отбраната на страната и доктрината за национална сигурност. Затова сте прав, ако правилно са Ви цитирали, като казвате, че “родителите, които не се грижат за своите деца, ще бъдат санкционирани, а тези, които са отговорни ще бъдат поощрявани . ”

Въпреки Вашия забележителен принос в теорията на въпроса, аз смея да Ви предложа да доразвиете идеите си. По мое скромно мнение това може да стане в няколко насоки.

Първо, тъй като сме убедени в значението на раждането като национална сигурност, нека отидем като нация по-нататък от простото санкциониране лошите родители. Техните деца е най-добре да бъдат национализирани. Това ще разнообрази контингента на заведенията за сираци. Санкциите могат се използват за финансирането им. А правителството ще може да продава децата на закъсали от невъзможност да имат деца местни и чуждестранни граждани. (За предпочитане са чужденците, макар че ще трябва да се внимава да няма двойни цени.) Самодейността в тази област ще изчезне, а това ще подобри имиджа на страната пред ЕС. На това отгоре, ще се намери начин въпросните деца да се разпределят в училищата и детските градини без ученици и деца; съответно ще отпадне необходимостта рационализиране на “инвестициите в образование” (друга Ваша любима тема).

Второ, в областта на националната сигурност, както Ви е известно, “България е над всичко”. Тук решението се взима – може би ще трябва отново да привлечете на помощ въпросния консултативен съвет – и след това се изпълнява по веригата. Затова още сега е полезно да бъдат изброени “всичките ресурси”, които Вие споменавате. Ето някои народополезни начинания, които може а прокарате в живота: а) фискалният резерв трябва да се раздели на две – половината да отива за отбрана, а втората – за стимулиране на майките “преди и след раждането” (както правилно уточнявате); б) АЕЦ “Белене” така и остава хем необоснован проект, хем цените за него са незадоволителни (за сведение попитайте г-н Овчаров или прегледате публикациите в този бюлетин); Вашата идея позволява средствата за този проект да се насочат към стимулиране на майките; в) някому тези ресурси могат да изглеждат достатъчни, но те не изчерпват всички възможности; към тях могат да се добавят и средства от приватизацията на някои не толкова важни наличности, с които разполага държавата – БНТ, БНР, БАН и приходите от концесии на черноморското крайбрежие, с което при добро старание след време ще разполага г-н Гагаузов.

Трето, средствата по т. “а” са 2,5 милиарда лева, по т. “б” – вероятно около 8 милиарда (макар и не непосредствено налични), а по т. “в” – (само, за съжаление) около 1 милиард. Общата стойност на средствата за стимулиране, пресметната грубо е 11,5 милиарда лева. С тези пари може да бъде капитализиран “социален инвестиционен фонд Раждане”. Вашите съветници могат да помислят за попълване на списъка с ресурси на фонда. Много идеи могат да дойдат от гениалната стратегия на Икономическия и социален съвет (чийто единствен недостатък е, че мерките не са достатъчно радикални).

Четвърто, Вие сте прав да споменавате най-вече майките. Те са онези, които имат значение. Те са онези, чиято функция и самоличност в раждането може да бъде установена със сигурност. Затова би било добре, макар и да звучи леко революционно, ако предполагаемите майки (гражданките на майка България) бъдат прегледани с оглед на това да се установи дали могат да попаднат в положението на “непосредствено преди и след раждане”. Онези, за които има такава вероятност, също следва да бъдат национализирани. (След преминаване на детеродна възраст, те ще могат да бъдат отново приватизирани, включително в чужбина за гледане на деца и възрастни хора или да изпълняват тези задачи в съответните държавни заведения в страната.)

Пето, не трябва обаче да се забравя и фразата на Фридрих Енгелс, че първото разделение на труда, което срещаме в историята, е разделението на труда между мъжа и жената при производството на деца. Както си спомняте, хората бъркат като мислят за раждането като дело на (“семейни”) двойки. Ако майките бъдат национализирани, ще може да се оползотвори и една друга Ваша (в момента) конституционна функция – тази на главнокомандващ. Войниците, които са един вид национализирани мъже, могат да бъдат или стимулирани, или принудени (най-вероятно до това няма да се стигне) да се срещат за временни, кратки или по-продължителни, контакти с национализираните по предишната точка майки. Както е известно мъжките детеродни функции са по-разпиляващи (генетичен материал), а женските са един вид по-спестовни. Сигурен съм, че по това използване на армията, ще доведе до оползотворяване на повече от въпросния материал. Един допълнителен положителен ефект ще бъде и подпомагането на реформата в армията. В една армия, функционираща при тези условия, изглежда биха се записали повече доброволци, а тяхното финансиране би било по-ниско (поради социалните придобивки).

Шесто, Вие сте прав като предполагате, че може да се вземе от всички и да се даде на раждащите деца. За да има обаче законова основа, не е лошо да се помисли за възстановяване на благодатния едно време “ергенски данък”, което е фактически вашата идея за мобилизиране на ресурси. Разбира се, не е задължително този закон да се нарича точно така. По е добре отново да се използва думата “насърчаване”. Към това начинание, в името на пълнотата на концепцията, трябва да се помисли и за напредничавия опит на други страни. Например покойният г-н Чаушеску бе прокарал закон, според който аборт се разрешаваше за семейства вече сдобили се с поне четири деца. (Страничен положителен ефект е, че тази мярка може да бъде повод за среща с президента Буш, за споделяне на опит в реформата.) Но това е само резервен вариант – ако вероятните майки бъдат национализирани, идеята на г-н Чаушеско може да се приложи само за тях, като един вид защита на човешките права.

Накрая, Вие сигурно сте обърнали внимание, че в настоящата кампания за президент набират известност настроенията за промяна в конституционните функции на президента, включително отдаването на право на законодателна инициатива. Подкрепете тихомълком тези предложения. Те ще Ви помогнат да осъществите тези и други идеи.

Ако случайно Вашите съветници или Икономическия и социален съвет не искат да помагат на това поприще, обадете се. Аз ще Ви ориентирам към подходящи експерти и литература.

 

С уважение

Ваш Красен Станчев

 


Свързани публикации.