Конкуренцията между общините е положителна за всички. Ето защо да я насърчим.

Фискалната децентрализация в България все още е мираж, въпреки че всички основни политически сили включиха идеята за някакво преотстъпване на данъчни приходи на общините.

ИПИ активно предлага идеята за „задържане“ на 2 пр.п. от подоходния данък по лична карта в общините (виж тук – http://dvenasto.bg/). Изчисленията на ИПИ са на база брой работещи и нива на възнагражденията във всяка община и показват, че този ресурс би се равнявал на близо 850 млн. лв. през 2021 г. – инфо по общини може да се види в Приложението.

Наблюденията ни през годините, множеството регионални анализи (https://www.regionalprofiles.bg/) и събрани данни (https://265obshtini.bg/) представят местни особености, които помагат на редица общини да привличат хора и инвеститори, пречат на други да се развиват, а трети имат всички предпоставки чрез общинско сътрудничество да подобрят средата, но нямат никакъв собствен ресурс. Предложението за фискална децентрализация има множество конкретни предимства, но тук ще представим няколко по-широки аргумента[1].

Децентрализацията повишава икономическия растеж

Изследвания на ОИСР откриват ясна положителна връзка между децентрализацията на приходите и растежа. Според тях при 10 процентни пункта увеличение на данъчните приходи за общините се постига 0,1 процентни пункта по-висок икономически растеж.

Децентрализацията намалява неравенствата

Изследване на ОИСР установява, че увеличаването на децентрализацията с 1 пр.п. намалява разликата между втората най-богата и средната децилна група от домакинствата с 0,8 пр.п.

Фискалната автономия може също да бъде свързана с конвергенция на доходите на регионално ниво. В проучване на регионите в страните от ОИСР се посочва, че „увеличаващият се дял на собствените приходи на местните власти от 10 процентни пункта се свързва с намаляване на коефициента на вариация на регионалния БВП между 3,6 и 4,3 процентни пункта“ и че „увеличаването на данъчните приходи на местни власти с 10 процентни пункта намалява регионалните различия с 2,4 до 2,8 процентни пункта”. Основният механизъм е конкуренцията между общините за по-добри условия за бизнес и подобряване на ефективността на публичните услуги във всички региони.

Децентрализацията подобрява публичните услуги

По-доброто адаптиране към предпочитанията на общността остава една от ключовите причини за децентрализацията. Следователно не е изненадващо, че децентрализацията е емпирично свързана с подобрената ефективност на обществени услуги. Освен това, от засилване на ефективността на разпределението, прозрачността, участието на общността и възприеманата отзивчивост на публичния сектор, фискалната децентрализация може да доведе до по-голям социален капитал под формата на увеличено доверие и сътрудничество.

Децентрализацията води до увеличение на продължителността на живот

В здравеопазването изследванията показват, че разходите намаляват и продължителността на живота се увеличава при умерена децентрализация, но обратните ефекти се запазват, след като децентрализацията стане прекомерна .

Децентрализацията подобрява образователните резултати

По отношение на образователните постижения, анализи установяват, че увеличението с 10 процентни пункта на местните данъчни приходи подобрява резултатите от PISA с 6 процентни пункта, което съответства на средно подобрение с около шест позиции в класацията на PISA по държави. Подобна, но по-слаба връзка се установява с други мерки на децентрализация на образованието, като например увеличаване на училищна автономия.

Децентрализацията позволява адаптиране към предпочитанията на местните общности, насърчавайки конкуренцията, конвергенцията и инвестициите 

По-голямата фискалната автономия на общините позволява пакетът от обществени услуги да бъде избран на местно ниво, като по този начин по-добре съответства на местните предпочитания. Освен това по-високата общинска бюджетна автономия позволява междурегионална конкуренция по отношение на обществените услуги.

Децентрализацията също е свързана с по-големи публични инвестиции – 10% увеличение на децентрализацията (измерена както от разходите на общините, така и от дела на приходите от общия размер на правителството) „увеличава дела на публичните инвестиции в общите държавни разходи от около 3% до повече от 4% средно”. Инвестициите, породени от децентрализацията, основно са в човешки капитал, измерен чрез образование. Тази връзка се обяснява с натиска на междурегионалната конкуренция, която стимулира продуктивните инвестиции, тъй като регионите целят да привлекат работници и фирми.

[1] Източник на информацията по-долу е доклад на ОИСР, публикуван на 20 декември 2021 г. – Fiscal Federalism 2022 MAKING DECENTRALISATION WORK.