Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Концесия на летища или как се създава монопол

15.12.2006
Оцени тази статия:

В края на юли по предложение на вицепремиера Николай Василев правителствотовзе решение за започване на процедура по предоставяне на концесия на летищатавъв Варна и Бургас. Като цяло това е развитие в правилна посока, но някои“детайли” по подготвената процедура биха могли да намалят значително положителнитеефекти от концесионирането.

Проектът за привличане на частни инвестиции в морските летища предвиждаиздаване на обща концесия за двете летища. Кандидатите за летищата трябвада гарантират наличието на опит в управлението и експлоатацията на летищав поне 2 държави. Бъдещият концесионер трябва да оперира поне на едно летищес над 5 млн. пътника и на още едно – с над 2 млн. пътника, както и да ереализирал инвестиции от над 100 млн. евро в последните 5 години. Освентова те трябва да докажат още финансова стабилност и възможности за успешнареализация на крупни инвестиционни проекти.

Критериите за избор на концесионер са обобщени в три групи: с 40 % тежесте инвестиционното предложение; с 30 % – бизнес предложението, което включвасоциален компонент, оперативна дейност и поддръжка, безопасност и сигурности екология и план за преходния период; с 30 % тежест е предложението законцесионно възнаграждение. Фиксираното годишно концесионно възнаграждениеще бъде не по-малко от 12 % годишно от приходите на концесионера. Срокътна концесията е 35 години с възможност за удължаването му с още 15 години.

Положителните ефекти от концесионирането на летищата се свързват с това,че инвестициите, управлението, експлоатацията и част от риска се прехвърлякъм частния сектор. По този начин летищата ще могат да се обновят с частниинвестиции, без да се използват средства на данъкоплатците, а чуждият инвеститорще може да внесе своето ноу-хау при управление на дейността. В резултатможе да се очаква подобрение на качеството на услугите, развитие на допълнителниуслуги, увеличение на трафика. Разбира се, по-добрият вариант би бил приватизацияна летищата, при която частният инвеститор ще бъде собственик на летищатаи съответно ще поеме целият риск от проекта (такава е практиката в някоизападни страни като Великобритания например).

В процедурата за концесиониране на летищата се забелязва един голям проблем– предвижда се издаване на обща концесия на летищата. Това означава, чеправителството планира да прехвърли управлението на двете летища на едини същи оператор. В резултат на това между двете летища няма да има конкуренция.Проблемът се задълбочава допълнително от факта, че никой не може да построичастно летище, с което да конкурира летищата във Варна и Бургас, тъй катоспоред Закона за гражданското въздухоплаване летищната инфраструктура заобществено ползване може да бъде само публична държавна собственост. С другидуми, не само че никой не може да конкурира летищата в Бургас и Варна, носе предвижда те да не се конкурират и помежду си. Това противоречи на досегашнапрактика на правителството – например при приватизация на електроразпределителнитедружества беше изрично предвидено един и същи кандидат да не може да закупиповече от един от трите предложени пакета за приватизация.

Де факто още с процедурата по избиране на концесионер се залага изкуственосъздаване на монопол в крайморската летищна дейност. Ограничаването на конкуренциятапо този начин ще се отрази негативно на дългосрочното развитие на авиационниясектор, тъй като концесионерът няма да има стимул да действа ефективно,за да може да намали таксите, да привлече повече полети и да печели от повечеоборот. Напротив, интересът на единствения концесионер ще бъде точно в обратнатапосока – както всеки защитаван от закона монополист и той ще се опитва дамаксимизира приходите чрез цени, които са по-високи от пазарните и качествона услугите, което е различно от оптималното. Ако няма конкуренция нямада е възможно установяване на пазарни цени на услугите и по тази причинаконцесионерът ще може да защитава пред съответната комисия по-високи цениотколкото биха съществували при наличие на конкуренция (практиката показва,че регулираните цени никога не са толкова ниски колкото пазарните).

Какво би могло да се направи, за да се избегнат негативните ефекти от липсатана конкуренция? Първо, правителството би могло да предостави двете летищана различни концесионери. Второ, чрез поправка в закона може да се позволичастни компании да строят летища. Трето, в перспектива би могло да се мислиза приватизация на летищата.


 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).