Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Коментар по стратегията за насърчаване развитието на МСП

Автор: Петър Кръстев* / 26.07.2013
Оцени тази статия:

Наскоро бе публикуван проектът за „Националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия 2014-2020”. Стратегията ще се привежда в действие посредством Годишни програми, в които ще се разписват мерки, базирани на резултатите от предходната година. Тук се вижда и първият проблем със стратегията – сравнително подробно са описани изпълнените и неизпълнените цели по време на предходния програмен период (2007-2013), но не се споменават основните причини за слабите на места резултати. Авторите посочват ясно и точно силните и слабите страни, както и актуалното състояние на МСП в България, но пропускат да анализират истинските причини за тях. От анализа на състоянието на сектора на МСП в България през последните седем години се вижда, че страната изостава в пет от десетте приоритетни области на SBA (Small Business Act), който е основният документ на ЕК в подкрепа на МСП: „Предприемачество”, „Умения и иновации”, „Интернационализация”, „Околна среда”, „Втори шанс”. Важно е да се отбележи, че България изпреварва средното за ЕС ниво само в две от областите – „Държавни помощи” и „Достъп до финансиране”. Други проблеми се забелязват и при производителността на труда, която е под средното ниво за ЕС във всички сектори в България.

При приоритетна област „Предприемачество” се вижда, че насоките за спешни действия не са много ясни и фокусирани. Липсва дори кратко разяснение как ще бъдат извършени тези действия, въпреки че като цяло са в правилната посока. „Втори шанс” също е изключително важна приоритетна област. Тук ясно е посочено, че възможности за сравнително бързо закриване на бизнес, както и обществената нагласа към фалита трябва да бъдат подобрени.

Мерките по третата приоритетна област „Мисли първо за малките” не са толкова конкретни. Реално няма нужда от нови, скъпи проучвания, при положение че и в момента правителството се съветва с работодатели и синдикати и има обществен диалог. Добре застъпено е въвеждането на т. нар. „МСП Тест”, който служи за оценка на въздействието на бъдещите законодателни и административни инициативи върху МСП. Това е важен ход и трябва да бъде въведен колкото се може по-скоро.

При четвъртата приоритетна област „Отзивчива администрация”, разписаните мерки са наложителни, а по-голямата част от целите са реалистични. Времето за плащане на трите основни данъка в момента е 2,5 пъти повече от средното за ЕС. Заложената в Стратегията цел е да се свали със 350 часа, което е амбициозно, но води до въпроса дали е реалистично изпълнимо в поставения времеви период. Въвеждането на електронното правителство също е добра стъпка, като то би улеснило постигането на останалите цели.

Приоритетната област „Държавни помощи и обществени поръчки” съдържа три мерки: забавянията на плащанията по обществените поръчки да бъдат напълни премахнати, въвеждане на електронна система за обществени поръчки и двойно увеличение на средствата по европейски фондове, насочени към МСП. Първите две мерки са от голямо значение не само за МСП-та, но и за всички компании в страната. Третата мярка може да бъде смятана за спорна, особено като се има предвид относително слабият интерес към тези фондове от страна на МСП-та и техните ограничени ресурси за писане, изпълнение и отчитане на такива проекти. При „Достъп до финансиране” отново мерките са твърде общи. Това е една от приоритетните области, в които България се представя над средното за ЕС ниво. Авторите споменават гарантиране на правата на кредиторите и облекчаване на условията за събиране на забавени плащания, но никъде не е посочено колко точно и по какъв начин ще бъдат облекчени. При „Единен пазар” единствената спомената мярка, а именно - присъствието на българските малки и средни предприятия на единния пазар да бъде насърчено, е прекалено обща. Внедряването на нови стандарти и по-добрата информираност едва ли ще доведат до реализиране на тази цел.

И при приоритетни области „Умения и иновации” и „Околна среда” липсват конкретни мерки. „Интернационализация” е приоритетната област, в която България е на последно място от страните членки на ЕС. Представени са няколко добри и сравнително конкретни мерки, като основните са съкращаване на времето за подготовка на документи и разходите, свързани с тези документи.

Общият извод от проекта за Стратегията е, че по повечето приоритетни области липсват конкретни мерки и начини за осъществяване на поставените цели. Документът е прекалено общ, дори за стратегия, и реално не дава достатъчно информация и насоки за действие. Липсват и конкретни срокове за изпълнение на отделните спешни мерки, което вече поставя под съмнение тяхната „спешност”. Остава да се надяваме, че годишните програми за изпълнението на стратегията ще съдържат така нужната конкретика под формата на специфични мерки, тяхното финансови измерение и отговорни органи. В противен случай стратегията ще се превърне в поредния добре написан, но неприложим документ на администрацията.

 

*Авторът е стажант в ИПИ