Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Коментар на президентските идеи за обезщетяване

16.12.2006
Оцени тази статия:

Наскоро президентът предложи възможен начин за обезщетяване на пострадалите от пороите и наводненията. Според него те трябва да получават нисколихвени кредити, а за пострадалите малки и средни фирми могат да се предвидят данъчни облекчения. Същите облекчения трябва да се прилагат и за фирмите, които участват във възстановителните работи.

Какви ефекти можем да очакваме от изпълнението на подобни предложения?

1. Пълното компенсиране чрез заеми и данъчни облекчения от държавата ще доведе до пълна липса на стимули за застраховане и при следващо подобно бедствие ще има още повече хора и фирми, които ще се нуждаят от държавна подкрепа. Това означава, че се създават стимули дори в благоразумните хора да не предприемат благоразумни действия като застраховане.

2. Даването на пари от държавата, особено когато се дават много пари наведнъж без да има установена практика по въпроса създава възможности за източване и пренасочване на средства в различни посоки. Така вероятно голямата част от средствата въобще няма да достигнат до пострадалите. Тук можем да допълним и евентуални административни проблеми при определяне на това кой да получи обезщетение. Възможностите за измами и злоупотреби, дори в по-голяма сила, се отнасят и за предложението за данъчни облекчения.

3. Различно третиране на различни субекти – данъчни облекчения под формата на по-ниски ставки, например, означават, че някои фирми ще бъдат свръхкомпенсирани, тъй като ще спестят много повече данъци, отколкото са загубили от бедствието. От друга страна, други фирми с по-ниски печалби няма да бъдат компенсирани за загубите си. Не бива да забравяме, че и в момента ако една фирма загуби машините си в резултат на бедствие това се записва като разход и с него се намалява облагаемата печалба.

4. Подпомагането на предприемачи от държавата създава култура на зависимост, която за предприемачите е особено вредна. Те успяват да създават нови и различни стоки и услуги именно защото поемат сами риска, но и получават печалбите от реализацията на своята дейност. Създаването на култура на зависимост от държавата и покриване на рисковете от страна на държавата би довело до неоптимално поведение в тези хора.

5. Бюджетът ще понесе значителни разходи. В момента все още има бюджетен излишък. Но при следващо бедствие най-вероятно няма да има бюджетен излишък. Тогава откъде ще намери пари държавата, за да помогне? Ще трябва да има бюджетен дефицит, което ще влоши икономическия потенциал на страната допълнително, след като той веднъж е пострадал от бедствието.

Препоръки:

  • По-добре да се дават заеми, отколкото данъчни преференции.
  • По-добре заемите да са с пазарна лихва, отколкото да са безлихвени.
  • По-добре е да се подпомагат хора в нужда, които са бедни, отколкото да се помага на всички.
  • Не трябва да се дават помощи на търговски дружества, включително на БДЖ.
  • Ако ще се намаляват данъци, то трябва да е за всички – това най-бързо ще помогне на икономиката, ще увеличи доходите и съответно ще позволи на хората да покрият евентуални щети от бедствия.

 

 

 

 

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).