Колковреме е необходимо, за да достигнем ЕС?

 

На 16 март Икономическият институт на Българската академия на науките организираконференция на тема “Интеграцията на България в Европейския съюз – предизвикателствана конкурентноспособността”. На тази конференция е представен доклад отпроф. Иван Ангелов на тема “Конкурентноспособността – най-голямото икономическопредизвикателство пред България в Европейския съюз (Макроикономически поглед)”.Основната теза в доклада е, че в най-добрия случай, при “мобилизацияна националната енергия и благоприятна вътрешна и външна среда” Българияможе да достигне 75% от нивото на доходи в Европейския съюз през 2050-2060година. С други думи, тезата е, че в най-добрия случай е нужен половинвек, за да постигнем доходите на най-бедната от старите страни-членки наЕС.

В допълнение на това се твърди, че България ще си остане сред най-беднитестрани-членки на ЕС дори след половин век:

“Може да се предполага, че при максимална мобилизация на националнатаенергия към 2050-2060 г. бихме достигнали 28-32 място между страните членкина ЕС, ако общността се разшири до 36-38 страни членки. И ако не настъпятдраматични шокове в Европа през следващите десетилетия. Това, обаче неподлежи на предвиждане.”

Всичко би било наред с прогнозата на професор Иван Ангелов, ако ставашевъпрос за песимистична прогноза за българската икономика. Проблемът е, четой твърди, че това е оптимистичната прогноза, че в най-добрия случай ито при благоприятни условия ще се случи това, което той казва. При положение,че оптимистичната прогноза за развитието на България предвижда тя да е средбедните страни дори след 50 години, изводът е, че авторът на прогнозатае изключително голям песимист. Вероятно ако той беше професор в Ирландияпрез 1985 година щеше да предвиди, че Ирландия ще достигне средното нивона доходи в ЕС след половин век. И щеше да сгреши.

Нека да погледнем примера на Ирландия. В средата на 80-те години Ирландияи Гърция са на едно ниво по доходи – около 65-70% от средното за Европейскиясъюз. Правителството на Ирландия предприема дълбоки икономически реформии само 15-20 години по-късно Ирландия е втората най-богата страна в ЕС,по-напред е само миниатюрният Люксембург. Според Евростат брутният вътрешенпродукт на човек от населението в Ирландия през 2004 година е 131% от среднотониво в Европейския съюз, докато Гърция е останала на почти същото ниво катопрез 80-те години.

Опитът на Ирландия е показателен, че при извършване на бързи и радикалниикономически реформи е възможно много бързо нарастване на доходите и благосъстоянието.Следователно не бива да смятаме, че е невъзможно в България да се повторисъщото. Напротив, оптимистичният вариант за развитие на българската икономиказадължително трябва да е на база на опита на Ирландия, а дори и още по-амбициозен.

Ако оптимистичният вариант, който залагаме, е на база на опита на Гърция,както прави професор Иван Ангелов, дори след 50 години никъде няма да стигнем.Нужна е амбиция и решителност, която изглежда липсва в БАН. Може би обяснениетое, че БАН е държавна полубюрократична структура, в която дори за 50 годининищо не се променя. Не стоят така нещата, обаче, в реалния свят – в реалносттасветът е динамичен, хората могат да постигнат много, стига да имат подходящитеусловия. Може би е необходимо да се помисли за прекратяване на субсидиранетона БАН, което ще накара хората там да са по-креативни и конкурентни и щеспрат да ни заливат с ужасяващи “оптимистични” прогнози.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.