Колко задгранични представителства са нужни на България?

Годишно от държавния бюджет се изразходват сериозни средства за осигуряване дейността на задграничните представителства (виж графиката по-долу). Техният брой не е никак малък и този факт винаги е провокирал въпроса: необходими ли са ни всичките? Мисиите в чужбина са тема за размисъл на всеки нов външен министър, който в началото на своя мандат се зарича да ги намали, а в края бърза да направи политическите назначения на овакантените постове. Оптимизационната задача се оставя за следващия министър. Така в момента България разполага с 83 посолства, 6 постоянни представителства към международни организации, 19 генерални консулства, едно консулство и две дипломатически бюра. Общата численост на щатния персонал в задграничните представителства е 844 щатни бройки, като допълнително се наемат и около 400 местни граждани годишно. Данните са от направения в средата на миналата година Стратегически преглед на Дипломатическата служба, въз основа на който новият външен министър Младенов ще изготвя своите предложения “… за оптимизиране на структурата, състава и разположението на задграничните представителства”.

Големият брой задгранични представителства до голяма степен са наследство от социализма, когато външната политика не се ръководеше от особено прагматични цели и посолства се разкриваха къде ли не. Приемането ни в НАТО и ЕС също стана повод да се създадат нови структури, които са малко на брой, но затова пък компенсират с голяма администрация и издръжка. Така например в Постоянното представителство на България към ЕС и Постоянната делегация към НАТО (и двете със седалище в Брюксел) са заети почти 100 щатни бройки.

Очевидно реформата в българската дипломация предстои да се случи. Министър Младенов даде заявка, че не се страхува да я започне. Първа стъпка в неговия план е закриването на седем посолства, което по думите му трябва да стане факт до края на пролетта на настоящата година. През 2011 г. трябва да се съкратят и 101 бройки от задграничния щат на външно министерство. Министърът настоя и за пълно изчистване на задграничните представителства от хора с агентурно минало. Всичко това звучи добре като намерения, остава да проследим и изпълнението на тези обещания. Притеснително е обаче, че той не изключва възможността “в малко по-добри времена” отново да се пристъпи към отваряне на посолства. Това поражда известни съмнения в реформаторския дух на министъра и крайния ефект на неговите действия.

За да оправдае своето съществуване, едно задгранично представителство най-общо трябва да изпълнява три задачи – да предоставя консулски услуги, да развива активни търговски и политически връзки с чуждата страна. Един детайлен преглед на дейността на българските посолства вероятно ще открои, че посолствата, които изпълняват посочените задачи в твърде назадоволителна степен, са много повече от седем. посолства, Тези мисии трябва час по скоро да бъдат закрити. Съответно всички ненужни задгранични имоти следва да бъдат продадени, за да не тежи издръжката им на бюджета. По оценки на МВнР около 1/3 от имотите извън страната не се използват по предназначение. Това всъщност е пореден пример за неефективно управление на държавната собственост, толерирано години наред.

България не е достатъчно богата, за да си позволи лукса да издържа толкова голям брой задгранични представителства. Приоритет трябва да се постави на мисиите в страни с относително голям брой български граждани, с перспективен пазар за българския износ и привличане на инвестиции.

***

Статията е част от кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава“