Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Колко струват популистките идеи в сферата на пенсионното осигуряване?

Автор: Адриана Младенова / 25.04.2008
Оцени тази статия:

Тази седмица в медийното пространство беше лансирана нова идея по отношение на социално-осигурителната политика в страната. Идеята е на БСП и се изразява в промяна във формулата за изчисляване на пенсиите. В момента според Кодекса за социално осигуряване (КСО) размерът на новоотпуснатите пенсии се определя по формула, която обвързва годините осигурителен стаж и размера на средния осигурителен доход на лицето като процент от средния осигурителен доход за страната. Всяка година трудов стаж се равнява на 1% от средния осигурителния доход в икономиката за трета категория труд. Това означава, че ако едно лице има 40 години трудов стаж и средният му осигурителен доход в периода на осигуряване е бил равен на средния осигурителен доход за страната, то тогава  при навършване на пенсионна възраст осигуреният ще получи пенсия, която възлиза на 40% от средномесечния осигурителен доход за страната за последните 12 месеца. 

Предложението на социалистите е коефициентът, който обвързва всяка една година трудов стаж с размера на пенсията, да се увеличи от 1% на 1,05% до 1,2%. Това на практика означава, че в горния пример лицето ще получи пенсия, която е равна от 42% до 48% от размера на средния доход в страната в зависимост от конкретния размер на коефициента.

Според разчетите, изнесени в медиите, това би струвало средно около 500 млн. лв. на година увеличение на разходите за пенсии. На фона на бюджетния излишък от милиарди лева над плануваното, който се очаква и тази година, посочената по-горе сума не изглежда непосилна за бюджета. Но това, което отново се прикрива от управляващите, е финансовата неустойчивост на системата за пенсионно осигуряване в дългосрочен и дори средносрочен период. Казано по друг начин, социално-осигурителната система ще излезе толкова "на червено" след няколко години, че размерът на необходимите субсидии за покриване на дефицита на фонд „Пенсии" ще станат непосилни за бюджета. А това означава, че бъдещите пенсионери няма да получат обещаните пенсии. И без предвидените промени дефицитът на фонд "Пенсии" през 2008 г. ще бъде близо 2 млрд. лв. или около 3% от БВП.

Заедно с преизчислението на пенсиите от БСП планират и допълнително увеличение на пенсиите над записаните в държавния бюджет 9.5% от 1 юли. Засега се говори за 10.35% с опция за допълнително повишаване през октомври. Това не би било прецедент, защото през 2007 г. бяхме свидетели на подобна политика - вместо предвидените 8.5% пенсиите се увеличиха с 21% до края на годината. Това, обаче, обезсмисля заложеното правило (така нареченото "златно швейцарско правило"), според което пенсиите всяка година се индексират със сумата от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса за потребителските цени за предходната година.

Държавната пенсионна система, при която има солидарност между поколенията и преразпределение на доходи през държавния бюджет (I стълб на пенсионната система в страната), създава имплицитен (скрит) държавен дълг. Макар че не фигурира в официалните баланси на страната, той съществува на практика и при неизбежното реформиране на пенсионната система и евентуално преминаване към капиталова пенсионна система той ще излезе наяве под формата на екплицитен (явен) държавен дълг. В края на 2006 г. имплицитният пенсионен дълг възлиза на 202% от БВП (при 7% норма на дискониране). Увеличението на коефициента за всяка година стаж на 1,2% би увеличил този имплицитен дълг до над 235% от БВП.

Вярно е, че доходите на сегашните пенсионери са прекалено ниски за нормално съществуване. Но при провеждането на дадена политика трябва да се отчитат не само краткосрочните ефекти и да се преследват популистки цели, но е необходимо да се прави безпристрастна равносметка на икономическите ефекти в дългосрочен период, което означава далече след изборите или края на мандата на правителството. Ето защо увеличението на пенсиите на сегашните пенсионери трябва да бъде съпътствано с реформиране на системата и преминаване към капиталова пенсионна система, за да се осигурят прилични доходи на възрастното поколение след няколко десетилетия. Всяко забавяне на реформата, от своя страна, ще струва все повече на младото и бъдещото поколение, върху което ще се стовари бремето на имплицитния пенсионен дълг.