Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Колко е и трябва ли да се харчи излишъкът?

16.12.2006
Оцени тази статия:

 

Според наскоро публикуваните данни за изпълнението на държавния бюджет излишъкът в бюджета до края на юли е в размер на 1.133 милиарда лева. Въпреки че излишъкът продължава да нараства, темповете на нарастване са по-бавни заради засиления ръст на разходите в последно време.

Приходите в консолидирания държавен бюджет за първите седем месеца на годината са 10.3 милиарда лева, което показва нарастване от 14.5% спрямо същия период на предходната година. Ако се запази този ръст на приходите да края на годината, приходите към 31 декември ще надминат 18 милиарда лева. В закона за държавния бюджет, обаче, са заложени приходи в размер на малко над 16 милиарда лева. С други думи, към края на годината очакваме преизпълнение на приходите в размер на почти два милиарда лева.

Междувременно парламентът прие на първо четене промяна в з акона за устройството на държавния бюджет , според който правителството ще може да харчи преизпълнение на бюджета в размер до 1.5% от БВП без одобрението на парламента. Точната формулировка е: “Министерският съвет по предложение на министъра на финансите може да одобри, без да се влошава балансът на държавния бюджет, допълнителни бюджетни кредити в размер до 1,5 на сто от размера на прогнозния брутен вътрешен продукт за съответната година, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи и/или от разкриване на нови приходоизточници.

От формулировката на промяната в закона става ясно, че не е нужно в бюджета да има излишък, за да може правителството да го похарчи. Необходимо е единствено да има повече приходи отколкото са очаквани и след похарчването им балансът в бюджета трябва да не се влошава.

Нека да разгледаме ситуация, в която в бюджета е заложен дефицит от 1% от БВП и има преизпълнение на приходите в размер на 1% от БВП. Очевидно в тази ситуация резултатът е, че приходите ще са равни на разходите и дефицитът ще достигне нула. Това принципно е положително развитие. Но според з акона за устройството на държавния бюджет и внесената промяна в него правителството все пак ще може да похарчи преизпълнението в бюджета и в края на годината бюджетът да завърши с дефицит от 1%. Харченето на преизпълнението при положение, че в бюджета има дефицит е абсолютно неприемливо. Би трябвало всяко преизпълнение на приходите да се използва на първо място за намаление на дефицита в бюджета.

Сумата на преизпълнението, което правителството ще може да похарчи, е над 620 милиона лева при очаквания брутен вътрешен продукт за 2005 година. Това е огромна сума и това дава огромна свобода на правителството да похарчи значителна част или цялото преизпълнение. Само ще посочим, че ако това изискване се прилагаше досега в три от последните пет години правителството щеше да може да похарчи цялото преизпълнение на бюджета, а в другите две – почти половината от него.

Оправданието за даването на толкова голяма свобода на правителството в харчене на пари без одобрение на парламента според мотивите на проектозакона е “осигуряването на известна гъвкавост и оперативност”. С други думи, може да се каже, че в мотивите на проектозакона няма никаква мотивировка защо точно 1.5% от БВП е заложената сума. Известна гъвкавост и оперативност може да се осигури и чрез предоставяне на правителството правото да харчи 0.015% от БВП /около 6 милиона лева/. Но дори това не е необходимо – в САЩ, Великобритания, Нова Зеландия правителството не може да похарчи и един лев без одобрение на парламента и никой в тези страни не се е оплакал от липса на “гъвкавост и оперативност”.

За всяко харчене на големи суми не е важна гъвкавостта и оперативността, тъй като големи суми не могат да се похарчат бързо и гъвкаво /само ще посочим, че отпуснатите преди два месеца 170 милиона лева за справяне с последствията от наводненията все още не са оползотворени/. Освен това, при харченето на големи суми най-важно е аргументацията. Именно това липсва при правителствените решения – те никога не са мотивирани, нито се дискутират публично. Това е голяма разлика в сравнение с решенията на парламента – те са публични, дискутират се няколко седмици, министрите се явяват в парламента и се опитват да аргументират предложението си, опозицията ако има възражения ги споделя. Следователно би трябвало всяко решение за харчене на излишък да се взема от парламента.

Разходите на правителството в момента са изключително високи и неефективни. Няма никаква причина да се дава възможност на правителството да увеличава тези разходи. Напротив, би трябвало да се търси начин да се осигурят стимули за намаление и оптимизиране на разходите. Защото изследванията показват, че колкото повече харчи едно правителство, толкова по-бавно се развива икономиката, толкова по-бавно нараства просперитета на гражданите.

И това не е всичко. Увеличаването на разходите чрез харченето на излишъка създава ангажимент за продължаване на тази тенденция на високи разходи и в следващите години. Тези разходи биха могли да се покрият, ако приходите в бюджета нарастват също толкова бързо. Липсата на реформи и данъчни намаления и обичайното развитие на икономическия цикъл, обаче, гарантират, че икономическото развитие няма да бъде достатъчно бързо и постоянно, което означава, че приходите в бюджета в определен момент ще започнат да нарастват по-бавно или ще спаднат. Следствието ще бъде бюджетен дефицит, който ще трябва да се покрие или с намаление на разходите и реформи (което е много по-трудно в години на по-бавен икономически ръст), или с увеличаване на държавните дългове, или с по-високи данъци. Това би вкарало икономиката в рецесия с всички негативни последици.

За да се избегнат всички споменати проблеми, предлагаме следната редакция на промяната в закона: “Всяко преизпълнение на собствените приходи и/или разкриване на нови приходоизточници се използва за покриване на заложения дефицит в държавния бюджет. При наличие на бюджетен излишък той може да се използва за допълнителни бюджетни кредити единствено при форсмажорни обстоятелства, след одобрение от Народното събрание въз основа на мотивирано искане от Министерския съвет, придружено от анализ и монетизиране на ползите от предложените разходи и посочване на алтернативни подходи за решаване на съответните проблеми.”

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).