Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Колко безработни са достатъчни, за да започнат реформите

Автор: Зорница Славова / 27.08.2010
Оцени тази статия:

Тази седмица Националният статистически институт (НСИ) публикува резултатите от Наблюдението на работната сила за второто тримесечие на 2010 г. Оценките показват, че за този период заетите лица на възраст 15 и повече навършени години са 3 072,1 хил. (47% от населението), което е с 6,9% по-малко в сравнение със второто тримесечие на 2009 година. Работещите в частния сектор са 72,6%, а повечето от половината заети в икономиката (59,1%) работят в сектора на услугите, следван от заетите в индустрията (33,6%) и селското и горското стопанство (7,3%).

В същото време безработните лица в страната са 342,2 хил., а коефициентът на безработица – 10%. В сравнение със същия период за 2009 година безработица се увеличава с 3,7% или близо 120 хиляди безработни.  

 

Коефициент на безработица по тримесечия

 

Източник: НСИ

 

Може би не е учудващо, че безработицата в страната продължава да поддържа високото си ниво, въпреки че в сравнение с първото тримесечие данните за второто показват леко намаляване. Основната причина за това е сезонната заетост. Очакванията на ИПИ са този тренд да се обърне и към края на годината безработицата в страната да се повиши още. Увеличаването ще бъде обусловено от две групи фактори: преминаването на ефекта на сезонната заетост и реакцията на пазара на труда от кризата, който се проявява с приблизително една година лаг, т.е. пикът на безработицата ще бъде през последното тримесечие на тази година, ако приемем, че дъното на кризата е в края на миналата година. Все пак коефициентът най-вероятно няма да надвиши 12-12,5%, но ще поддържа високи стойности заради намалената икономическа активност и липсата на състоятелен политически ангажимент за подобряване на бизнес средата.

Ясно е, че безработицата в България е висока заради кризата, но размерът й може значително да бъде съкратен с правилна политика или поне липса на неправилна политика. Действията, които ще доведат до незабавно увеличение на заетостта в страната са:

  • намаляване на облагането на труда – намаляването на осигуровките ще резултира в бързо и стабилно увеличаване на заетостта в България. Ефектът за реалния сектор би се изразил и в благоприятното въздействие за решенията за инвестиции и разширяване на дейността. Подобно на намалението на подоходния данък, съкращаването на осигуровките ще осигури по-висока събираемост, осигуряване върху реалния доход и изсветляване на пазара на труда.
  • премахване на минималната работна заплата – съществуването на административно определена минимална работна заплата е една от най-дискриминационните, ако не и най-дискриминационната, регулация на пазата на труда по отношение на нискоквалифицираните работници. Всички, чиято добавена стойност на труда е по-ниска, или остават безработни, или биват наемани в сивата икономика. Голяма част от обезкуражените в икономиката попадат именно в тези групи. За една година техният брой се е увеличил с близо 50 хил. души в отговор на съкращенията и намаляването на заплатите в релния сектор.
  • намаляване на регулациите по наемане и освобождаване на работници - процедурите по наемане и освобождаване на работната сила в България все още са твърде тежки и не позволяват гъвкаваст на бизнеса по отношение на човешките ресурси. Негативният им ефект се проявява най-силно при трудностите при уволнение, което автоматично се отразява на решенията за увеличаване на персонала. Най-силно засегнатите тук са младежите, които трудно биха били наемани, ако разходът по освобождаването им е твърде висок за работодателите, т.е. недоказаните кадри без опит няма как да оправдаят риска от наемането си. От второто тримесечие на 2009 г. до второто на 2010 година безработните младежи на възраст от 15 до 24 година се увеличават с повече от 15 хиляди до общо 58 хиляди, а коефициентът на безработица при тази група достига 21,2% след увеличение от 6,6% за същия период.

Това са само част от мерките за намаляване на регулирането на пазата на труда, които биха резултирали веднага в увеличаването на заетостта и смекчаването на ефекта на кризата върху гражданите, бизнеса и държавата. По-голям и по-бърз положителен ефект ще има и осъществяването на неотложните здравна, пенсионна и образователна реформи. Управляващите трябва да приемат, че ако не пристъпят към радикални действия в тези посоки, още много дълго време основното перо в бюджета ще бъдат социалните разходи, а пазара на труда никога няма да може да работи оптимално.