Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Който не плаща осигуровки - затвор?!

Автор: Адриана Младенова / 02.03.2007
Оцени тази статия:

Заслужават ли затвор работещите, които не плащат пълния размер на осигуровките си? Точно толкова, колкото заслужават да отидат в затвор хората за това, че вместо да дадат доходите си на непозната строителна фирма, която обещава да им построи къща, с парите си предпочитат да отидат на ваканция, да си купят жилище или кола на децата си. От етична гледна точка това е аналогията на предложението за наказване със затвор при неплащане на осигуровки, което се обсъждаше тази седмица в публичното пространство. Ето по-подробно за какво става въпрос.

В понеделник, по инициатива на социалния министър Масларова, се проведе дебат относно "проблемите и перспективите на сегашната пенсионна система", в който взеха участие бивши и настоящи представители на Министерството на труда и социалната политика, на работодателите и синдикатите.

Основните точки на дискусията и идентифицираните проблеми пред пенсионната система, които бяха отразени в медиите, са следните:

  • неплащане на социални осигуровки - над 40% от работодателите по оценки на социалното министерство не осигуряват служителите си на пълната им заплата и следователно плащат по-малко социални осигуровки;
  • дефицитът на фонд "Пенсии" на НОИ се увеличава с всяка изминала година;
  • недоволството сред пенсионерите расте заради ниските пенсии, които получават. Част от тях се чувстват ощетени заради точковата система и смятат, че не е справедлива формулата, по която се определят пенсиите.

Мерките, които са били предложени и обсъдени на срещата, включват:

  • Да се засили контролът и санкциите върху работодателите и работниците, които укриват доходи; да се носи по-строга персонална отговорност, а не само да се санкционират с административни наказания нарушителите на Кодекса за социално осигуряване;
  • Затвор за тези, които се осигуряват на по-ниски от реалните доходи;
  • Повишаване на минималните осигурителни прагове на част от самоосигуряващите се - като зъболекари, адвокати и др.;
  • Изравняване на пенсионната възраст между жените и мъжете на 65 г. и евентуалното увеличение на пенсионната възраст до 68 г.
  • Държавните служители да поемат социалните осигуровки, които са за сметка на работниците - в момента всички полагащи се социалните осигуровки на държавните служители, магистратите, полицаите и военните се плащат от държавния бюджет;
  • Старите пенсии да бъдат преизчислени наведнъж или поетапно и да се актуализират.

Предложенията, обаче, не са адекватни на действителността.

На първо място трябва да се установи първоизточникът на проблемите и мерките да бъдат насочени срещу него. Сивият сектор и масовото избягването на плащане на социални осигуровки са само симптомите на боледуващата пенсионна система, те са резултатът от сгрешения дизайн на схемата на задължително държавно осигуряване. Предложените мерки само ще засилят проблемите, ще доведат до още по-големи изкривявания и бреме за частния сектор и работниците, а не до стимулирането му да плаща установените по закон данъци и осигуровки.

Защо бизнесът и служителите не плащат пълния размер на осигуровките?

Първо трябва да се отговори на този въпрос и след това да се предлагат мерки за противодействие. А отговорът е очевиден: защото хората нямат доверие на държавната пенсионна система, не вярват, че държавата е в състояние да им осигури старините, т.е. ползите, които ще получат в резултат на осигурителните вноски, са по-ниски от алтернативната цена на иззетия им доход. За работещите повече средства сега са по-ценни от обещание за пенсия, която не зависи пряко от личния им принос, а от принудителната солидарност (колкото и абсурдно да звучи този израз) на бъдещето поколение и държавната политика, а съдейки по сегашното състояние на пенсионерите, тя ще бъде напълно недостатъчна за приличен живот.

В тези условия е напълно обяснимо, че повечето хора предпочитат да увеличат нетния си доход, който могат да използват за потребление, спестяване или инвестиране в по-доходоносни начинания от вливането на пари в обречена система, в която не се виждат изгледи и воля за реформа. Личният интерес и мотивацията диктуват рационалните действия на пазарните субекти и държавната машина, колкото и да се опитва, не може да заличи този закономерност. Хората имат усещането, че от държавния сектор се краде, има корупция, държавните предприятия са губещи в голямата си част, публичните ресурси не се управляват ефективно, отчетността за какво се харчат средствата на данъкоплатците не е достатъчна, бюрократите имат резистентност към промени и оптимизация на работата им, която ще доведе до съкращаване на работни места. Следователно, трябва ли да се наказва със затвор това, че хората предпочитат да запазят средствата, които изкарват със собствения си труд и усилия, за да платят образованието на децата си, да осигурят по-достойни старини за родителите си или да се погрижат за себе си, като инвестират на пазара? Кое действие от това може да се нарече престъпление? Вярно е, че законите се създават, за да се прилагат от всички, но когато те са открито вредни и непосилни за хората, те просто не ги спазват. Така че масовото укриване на данъци е израз на съществуващ проблем не в морала на работодателите и работниците, а в данъчно-осигурителната система.

Другият важен момент е, че плащането на осигуровки от страна на държавните служители няма да доведе до намаление на дефицита на фонд "Пенсии", защото и в момента осигуровките на заетите, чиито работодател е държавата, се плащат от държавния бюджет и се разпределят към бюджета на НОИ, фонд "Пенсии" (следователно, независимо кой плаща осигуровките, това няма да промени сегашното състояние и дефицит във фонд "Пенсии" ще има).

Като цяло, ще се реализират ползи за държавния бюджет от идеята държавните служители да си плащат осигуровките (в рамките на няколко десетки милиона лева на месец), ако се запазят брутните им заплати. Това дефакто означава намаление на чистия им месечен доход с повече от 30%. Подобна мярка е крайно дестимулираща за всеки работещ от една страна, а от друга - е крайно апопулистка и едва ли има политици, които да предприемат подобна стъпка. Да не говорим, че ефектите за фиска от подобна стъпка не биха били големи. Бюджетният излишък, който се реализира само през м. януари 2007 г., е 103 млн. лева, така че в бюджета постъпват достатъчно средства, за да покрият общите разходи на държавата, но тези, които са по предназначение "пенсии", не са достатъчни.

Вторият сценарий, при който могат държавните служители да поемат осигуровките, които са за сметка на работниците, е ако се увеличат брутните им заплати така, че нетният им доход да се запази. Тъй като заплатите на заетите в бюджетната сфера се плащат от данъкоплатците в частния сектор, подобно действие ще доведе само до преразпределяне на средства, което повлича допълнителни административни и транзакционни разходи, но не и ползи. Реформата в държавната администрация, която ще има смисъл, е повишаването на ефективността й и оптимизирането на заетите чрез съкращаване на ненужни щатни бройки. А изходът пред пенсионната система е само един - приватизирането й и преминаване към капиталов принцип, с въвеждане на индивидуални сметки на осигуряващите се. (Повече по темата за реформа прочетете статията от бюлетина за ниски данъци на ИПИ "Могат ли да бъдат социалните осигуровки по-ниски, а пенсиите - по-високи?" и посетете подстраницата на ИПИ, посветена на аргументи в полза на частна пенсионна система).