Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кой съзря стагфлация в България?!

Автор: ИПИ / 19.02.2010
Оцени тази статия:

Инфлацията на потребителските цени през януари тази година достигна 0,7% на месечна база и 0,5% на годишна база, според данните на Националния статистически институт, огласени на 15-ти февруари. Това веднага даде повод на някои коментатори да потърсят сигнали за стагфлация в българската икономика (виж например тук) - едно меко казано, необоснавано твърдение, показващо неразбиране на икономическата теория и практика.   

По настоящем в България не е изпълнено нито едно от двете необходими условия за стагфлация - стагнация на икономиката, придружена от инфлация. Докато стагнацията се дефинира като близък до или нулев икономически растеж, местната икономика със своето свиване от 5,1% за 2009 г. показва преминаване през период на рецесия или иначе казано, икономически спад. Нищо неочаквано и необяснимо в условията на световна криза, предвид високата отвореност на българската икономика и зависимостта й от външни пазари и капитали.

Източник: НСИ

Що се отнася до второто условие за инфлация, в България ръстът на цените е далеч под традиционните разбирания за висока инфлация. Да разгледаме графиката на годишния ръст на цените, при който е изолирано влиянието на сезонни фактори и съответно е по-показателен за състоянието на икономиката. Видно е, че през последните месеци на 2009 г. имаме отрицателна инфлация (т.е. дефлация), а през декември и януари инфлацията е под 1%. Имайки предвид тези тенденции, твърдението, че в България има висока инфлация, е повече от абсурдно. Въпреки че няма точна числена стойност за това коя инфлация е в унисон с дефиницията за стагфлация, в практиката обикновено се говори за двуцифрени числа на годишна база. Типичен пример за стагфлация са САЩ по време на т.нар. нефтени шокове през 70-те години на 20-ти век, когато инфлацията на годишна база надхвърли 10% на два пъти за повече от година, докато икономиката стагнираше (виж например тук).

Източник: НСИ

Но да се върнем на инфлацията в България. Графиката за месечната инфлация в България през последните няколко години показва, че цените следват известна сезонна закономерност. Традиционно цените бележат по-голям месечен ръст в края и в началото на годината, а през летните месеци често се наблюдава дефлация, т.е. спад на цените. Един от основните фактори зад тези тенденции са цените на храните, които все още заемат значителен дял в българската потребителска кошница (35,2% за 2010 г.). Цените на плодовете и зеленчуците традиционно поевтиняват през лятото и поскъпват през зимата. Цените на зърното, в зависимост от реколтите, също имат силно положително или отрицателно влияние върху хранителните цени през лятото.

От друга страна, всеки януари през последните няколко години се характеризира с вдигането на някои акцизи с цел приближаване към минимално изискуемите нива в ЕС. Това автоматично има еднократен (т.е. месечен) ефект върху инфлацията през първия месец на годината, а понякога и през февруари-март с постепенното навлизане на новите цените в търговския оборот. Традиционното вдигане на някои регулирани цени от началото на годината - ток, парно, вода, лекарства - има същия ефект върху инфлацията през януари. Не на последно място, новите договори за покупка на газ от Русия в сила от края на 2006 г. предполагат плавно нарастване на средните цени, по които купуваме газ , до 2013 г. от началото на всяка година.

Кои от тези фактори са имали своето влияние върху месечната инфлация през януари 2010 г.? Групата на хранителните стоки и напитките в потребителската кошница е отбелязала месечен растеж на цените от 0,9% през януари. Акцизите върху цигарите отново бяха вдигнати от началото на 2010 г., което се е отразило върху цените в групата на алкохолните и тютюневи изделия (+0,9% за месеца). Заради по-горе споменатото поскъпване на природния газ и парното от началото на годината (между 5 и 7% за различните топлофикации), а и поскъпването на водата в 17 населени места, цените в тази група на потребителската кошница също бележат увеличение от 0,9% през януари спрямо декември. Другата по-голяма група от стоки, която бележи по-сериозен ръст през януари, е тази на транспорта (+1,5%). При транспорта основна тежест има горивата, които пък от своя страна се движат в унисон с международните цени.

Като обобщение можем да кажем, че инфлацията в България през януари се дължи основно на сезонни фактори, действието на които наблюдаваме в началото на всяка от последните няколко години. Нейният размер от под 1% на годишна база е далеч под нивата, необходими за пораждането на притеснения от висока инфлация. Имайки предвид и периода на рецесия, през който минаваме, използването на понятието ‘стагфлация' би било крайно неуместно за България.